Т елевизионната хватка започва да ме тормози и оставя белези по очите и ума ми. Хората до мен все повече казват, че не искат или не гледат телевизия. Новините са копие под индиго, а сериалите - само индиго. Телевизията е тъмна нощ. Понякога – ден и нощ. Мрак и нестабилни въжени линии, по които трябва да се придвижва зрителското внимание, докато избира образи и подобия на ежедневието си.
Понякога ми липсват петъчните програми на руската телевизия от соца. Липсват ми наивните оратории на новогодишните програми, режисирани от Хачо или Мушатов и монотонния блясък на стъкълцата на социалистическите магьосници, които правеха с подръчни материали цели сцени, запомнени и до днес. Сега, когато цифровите възможности надхвърлят пределите на всяко въображение, ние сме принудени да гледаме неловки програми, в които сякаш са повърнали едновременно Хичкок, Квазимодо и Крюела Девил. Капка по капка и Азис по Азис вървим по неведомите пътища, но те не са непредсказуеми.
Дълбоко нагримирани предавания с подчертан селски и провинциален декор, мучащи участници, прескочикобила водещи и телевизионни ревли, вече досаждат на зрителя до степен да се моли тези предавания да са около приготвяне на вечерята, та с рязането на лук да оправдаят сълзите си. Досадни са ми гоненията и унизителните надбягвания в една борба за телевизионно надмощие, която може да бъде поднесена много по-елегантно и с настроение а не с лашкане на телеса, камери, догонване и словоблудствания.
Питам се, кога добрият вкус ще кацне и на нашия телевизор и докога ще смятаме, че повредата е единствено във възприятията ни. Защото хем гледаме бозата с която ни заливат, хем топим в нея баничката на съзнанието и го подхранваме с нея.
Стокхолмски синдром? Възможно е! Навик? Нещо като машиналното ходене /и седене/ на работа? Допустимо е! Но има и друга гледна точка, която разширява възможностите на драгия зрител. Имате програми за гастрономия, пътешествия, за рибки и слонове които се възпроизвеждат пред очите ви, за сексуално насилие между мравки и за брачни церемонии на жаби, за богомолки, чиито богомолци молят Бога си да не бъдат богоизхрупани след дивия секс. За Бога, братя, ще импровизирам по Димитър Попов- не гледайте. Имате избор, имате възможности, но май нямате воля. Защото сеирджилъка е заседнал между лявото и дясното полукълбо и спира притока на съвсем малко електричество, което да стигне да използвате дистанционното.
Защото по навик сте на Капките, пък като се оттекат те, се овъргаляте в юрганите и гледате каквото ви пуснат след това. Могат да ви пуснат и дробчета направо в чинията, хапвате си ги достопочтено, може да ви пуснат по невнимание някой филм с Харисън Форд, могат да ви пуснат някой Форд в гаража от някоя лотария, но… Кой знае. Навремето върлуваше един лаф: „Най –великото изобретение на света е радиото. Едно натискане на копчето и става тихо” . Не приляга ли санким това и за телевизията. Лека нощ, уважаеми зрители.
*Коментарът е написан специално за „Телеграф“.
Лорд Евгени Минчев
