В асил беше израснал в бедност и лишения и получи само средно образование, но беше мъдър и дълбоко вярващ християнин. Ползваше се с добро име и голямо уважение. Като ценеше знанието, той изпрати сина си Сава да учи в чужбина. Когато се върна високообразован, бащата не можа да го познае. Сава беше повлиян от модернизма на неверието, което го направи горд, надменен и самомнителен. На забележките на баща си той отговори смело:
- Татко, вие тука сте много изостанали. Светът се развива. Науката е напреднала. С нея човек е силен да побеждава природата.
- Внимавай, синко! Не хвърчи високо, да не паднеш ниско - каза баща му и добави: - Я начертай на земята един кръг.
- Колко голям? - запита Сава с малко ироничен тон, защото той беше слушал лекции на световноизвестни професори, а баща му искаше да му дава някакъв урок.
- Колкото искаш.
Сава начерта един кръг и зачака, а баща му обясни:
- Колкото е пространството вътре в кръга, това са човешките знания. А пространството извън кръга, което е безкрайно, е незнанието.
Сава не обърна внимание на този прост пример и продължи да му обяснява, че учените са победили природата. Научен от дете на труд, той се зае да го докаже на дело. Спорът с баща му продължи:
- Татко, пред нас природните стихии са нищо. Ние не треперим пред тях, както правят набожните бабички. Сушата е вече победена. Ние строим язовири и поливаме при суша.
- Трудете се. Използвайте сътвореното от Бога за полза на човека, но не се превъзнасяйте високомерно пред природните стихии - мъдро го посъветва пак Васил.
Кръстените християни използват името на Бога за борба със злото.
Обработваха голяма зеленчукова градина. Поливаха я и въпреки сушата тя натежа от плодове. Но неочаквано падна градушка и унищожи всичко. На това Сава пак гордо отговори, че без загуби не може. Но той стигна до богоборство. На сина си не даде име Васил, както е прието, а Вихър. Като разбра, че баща му не одобрява това, без уважение отговори, че на стария му стигало само първата буква. Сава не харесваше и своето име. Когато баща му обясни, че един от учениците на светите братя Кирил и Методий се казва Сава, а имало и велик подвижник преподобни Сава Освещени, той махна с ръка и каза, че това са остарели работи, и добави:
- Няма да допусна моят син да влезе в църква.
Не позволи да го кръстят, защото религията правела хората ограничени и страхливи. Той искал неговият син да стане свободна личност. И Вихър наистина стана такъв, какъвто баща му искаше. Всичко му беше позволено и той предпочете развлеченията. Нямаше спирачка в нищо. С всяка изминала година намаляваше успеха си, докато тръгна по заведенията. Скоро стана жертва на алкохола. В пияно състояние направи престъпление и стигна до съд. Сава трябваше да заплати голяма сума за обезщетение и го осъдиха условно.
Тогава гордият неверник изпадна в тревога. Започна да отрезвява. Синът му летеше вихрено към пороците. Един ден смирено попита баща си:
- Татко, може ли да кръстим Вихър? Той е вече голям!
- Винаги може, но ти позакъсня, синко. Трудно ще излекуваш душата му.
Сава видя горчивите плодове на неверието, което предаде и на своя син. Дотолкова осъзна заблудата си, че надмина баща си в упование на Божията милост. Молеше се ден и нощ за спасението на любимия си син. Разказ из учебник по Вероучение, издаден с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”
