В сички знаят кой е Йордан Радичков. Или поне така си мислят. Дори и тези, които са изписали томове с рецензии за творчеството му, ще открият нещо ново и различно в книгата „Тая жена животът" (книгоиздателска къща „Труд") от Пенчо Ковачев.
Перфекционист и професионалист до мозъка на костите си, както е популярно да се казва, Пенчо Ковачев изпипва нещата докрай. Мога да потвърдя това лично – бил ми е главен редактор във в. „КЕШ“ и знам до какъв педантизъм се стига. Изискванията му към другите журналисти са още по-прецизни, когато сам пише. А той е продуктивен и много интересен автор – журналист, писател, сценарист.
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки", гласи един от най-известните цитати от творчеството на Радичков, който беше цитиран при представянето на книгата му. Но още от първите страници на книгата „Тая жена животът“ ще се убедите, че няма никаква грешка. А е така, защото Пенчо Ковачев съживява образа на обичания писател с много топлота. Като се започне от орисниците, надвесени над люлката, и се спомене любопитен детайл – Радичков е роден с шест пръста, което е провокирало любопитство, страх, присмех. Повечето талантливи хора свикват отрано с тези неща. Писателят, тръгнал от малкото селце Калиманица и стигнал до подстъпите на Нобеловата награда за литература, щеше да хареса книгата на Пенчо Ковачев, защото е добронамерена и излъчва обич, спокойствие и уют.
Как младежът от „този пусти Северозапад“ тръгва като редови дописник във вестник „Народна младеж“ и се превръща в един от най-големите български писатели? Как, без да е учил в университети и литературни институти, създава нов, неповторим стил в българската литература? Какви бандери са белязали живота му? Всичко това ще разберете от книгата „Тая жена животът“. И между другото това заглавие не е апотеоз на жената, както може би ще си помислят повечето хора, а израз от Северозапада. Ударението в „жена“ е на първата сричка.
Освен интересна информация за родовия произход на Радичков, семейна среда, детство и юношество, оставили пожизнен отпечатък в цялостното му формиране като личност и творец, Пенчо Ковачев описва и събития като разрушаването на родното село на Йордан Радичков заради архитектурна грешка. Разказва за писателя като тройкаджия от Берковската гимназия, за повода да се обърне към религията, причината да напусне не само София, но и Духовната семинария, кореспондентството му от Враца. Ще научите още за работата на писателя във вестниците „Народна младеж“, „Вечерни новини“, „Литературен фронт“, а след това като сценарист в Киноцентъра. Внимание в „Тая жена животът“ е отделено още на първия игрален филм на Радичков, първата му пиеса, първите му признания и критики, споделят издателите. Рисунката на корицата е подарък от художника Стефан Десподов, а книгата е подкрепена от Министерството на културата.
Кристи Красимирова