У никално в световен мащаб аязмо блика в димитровградското село Добрич. Водата в него е благословена от тримата Светители, които църквата чества на 30 януари – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Изворът е каптиран и изтича през три чучура, като всеки от тях помага за различна болест. Твърди се още, че аязмото дава късмет на младите. Откривателката на извора баба Василка Славова приживе разказвала следното: „Светиите ми разкриха тайните си. Освен лековита водата е и свещена, идва от висока планина от невидимия свят и се отделя на три страни. Който страда от нервни болести, да остави дрешка в левия край на бунара, в зоната на св. Василий Велики. В средната част се появява св. Йоан Златоуст – той е по късмета на младите. В дясната страна пък е силата на св. Григорий Богослов – той помага на ударените в сърцето и главата”, разказвала старицата, визирайки явно поразените от сърдечен удар и инсулт.
Възрастната жена съветвала хората да се лекуват с водата, като пият от нея или правят поливки. Водата обаче не бивало да изтича в канала, тъй като била свята. Човек да се полива над легенче, а с остатъка да полива цветята. За уникален случай свидетелства през 2009 г. Галина Доколякова от Благоевград. Животът й протичал съвсем нормално между работата и грижите за семейството. Докато един ден заради често замайване отишла на доктор. А там вместо ниско кръвно й открили аденом (тумор) на хипофизата.
Младата жена споделя още, че направила много консултации след това, прегледи с нови и нови изследвания при едни от най-известните неврохирурзи. За съжаление те само потвърдили първоначалната присъда. Единственото лечение, което официалната медицина предложила, било много сложна операция с цел отстраняване на тумора. Младата майка обаче не се престрашила. А и никой не й давал гаранции за възстановяване, ще бъде ли трудоспособна или само ще вегетира в леглото си до своя земен край. Докато решавала най-важния ребус в живота си, Галина случайно научила от своя позната за лековит извор в едно димитровградско село. Отишла със съпруга си на 22 март същата година. „Измихме се с водата, с която ни поля там възрастната жена баба Василка – пазителката на извора.
Посетихме мястото още един път, защото моят съпруг сънува сън, в който жената от извора ни викаше пак да отидем. Втория път посетихме мястото на 8 април и тогава аз се молих за излекуването ми. Докато бях там, почувствах много голяма топлина по цялото тяло и главата. Сега от позицията на времето предполагам, че именно тогава е станало моето изцеление“, кръсти се Галина. На другия ден - 9 април, тя имала насрочен час за изследване с ядрено-магнитен резонанс, защото, както споделя, малко преди това да се случи, вече била решила да не отлага, а да си направи операцията. Какво се случило при новите изследвания не е ясно, но поредната й снимка била абсолютно чиста. Сякаш мозъчният тумор се бил изпарил. „И не само това, а нямаше никакви засегнати полета. Всичко това мога да докажа с експертизите от направените ми изследвания“, разказваше преди време жената.
По същото време нейната история стигнала и до ушите на пенсионера, специалист по пожарна безопасност, инж. Димитър Велинов. При това баш когато най-много имал нужда от помощ. В онези дни председателят на организация „Горяни“ имал болки в левия бъбрек заради намалена пропускливост. Докторите подозирали камък или някакво сериозно запушване, откъдето вероятно идвало задържането на урината. Направили му няколко снимки, всички възможни изследвания и със сонда бъркали. Лежал 10 дни в болницата, като накрая му заявили, че не знаят какво му е точно, но ще го режат, разказваше самият инж. Велинов. Като чул това, той хвърлил пижамата, хванал първия влак за Пловдив, а оттам с рейс до Димитровград.
"От автогарата там хванах една маршрутка, която минаваше през село Добрич. Когато слязох, лесно намерих къщата с извора. Там живееше баба Василка - всички я знаеха. Тя много любезно ме посрещна. Още от прага ме попита - "Вярваш ли в Бога". Отговорих - твърдо "Да, още от дете". Казах си една молитва, прекръстих се и ми поля да се измия с лековитата вода, която идваше от един кладенец в двора й. Там имаше три чучура. Заръча ми да си налея от всичките в три шишенца. Обясни ми вкъщи да я пия точно една седмица. Ако ми остане, да не я хвърлям, а да се мия с нея над леген и после, което се е събрало, да поливам с него цветята. Всичко, което чух, изпълних и се излекувах", свидетелстваше столичанинът.
По това време инж. Велинов отишъл при същите професори, които го преглеждали. "Ама как така, то чудо ли е станало", ахнали те при вида на новите изследвания и снимки. След кончината на баба Василка нейната дъщеря Груда Славова поеме нейния кръст да обгрижва извора и хората, които идват да дирят помощ.
Навършиха се 50 лета от откриването на извора
Светците казали на баба Василка, че в двора й имало древен манастир. Историята на аязмото започва преди около половин век през далечната 1971 година. Тогава Василка придружавала група поклонници до Троянския манастир. По едно време пред очите й изведнъж се появили трима мъже с ореоли. Те обаче не били туристи, защото приличали досущ като онези, които виждала по стенописите на църквите. Те първо я попитали дали ги познава, а после й се представили един по един със следните имена: „св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов“.
„Рекоха ми така – там, където живея, в село Добрич, на ул. "Иван Велев" е било много свято място. Преди 600 години на него е имало манастир, наречен на тяхно име "Свети Три Светии". Светиите ми заръчаха още да изкореня крушата в двора си, защото там скоро щяла да бликне чудотворна вода“, спомняше си баба Василка. Тогава стопанката била на 51 лазарника, вдовица от поне две десетилетия. Като се поокопитила от видяното, тя взела да се чуди как сама ще копае за водата. Ала сякаш светците в този момент прочели мислите й и тутакси пояснили: "Трудно ще е, докато стигнеш находището на живата вода, затова ние ще ти изпратим човек да помогне".
Почти по същото време в съседното село Голямо Асеново свидетел на паранормално явление станал и Димо Георгиев. Човекът получил ясни указания свише да помогне на една жена от с. Добрич. Без помайване човекът се стегнал за път, но не се пременил с новите одежди. Облякъл работната ватенка, надянал гумените ботуши и метнал кирката на рамо. Когато пристигнал, Василка вече го очаквала на портата. Без излишни обяснения двамата се захванали за работа. Любопитните комшии пък само надзъртали какво прави този непознат мъж в двора на вдовицата.
В първите дни по разкопките Василка и Димо се стараели да не дават излишни обяснения, защото в ония времена на атеизъм, ако Държавна сигурност разберяла, отивали право я в затвора, я в лудницата. Димо копаел почти денонощно, а Василка изхвърляла пръстта с една кофа. По едно време тя видяла, че дръжката от едната страна се е откачила. Уплашила се как не е паднала пълна, че да убие копаещия в трапа човек. „Той като разбра, само ми се усмихна - "мене тримата светии ме пазят", разказала възрастната жена. Не след дълго под кирката в изкопа присвяткали искри, защото Димо ударил на яка скала. Същата нощ на него пак му се присънили светиите. Те му казали да действа смело, защото това е капсулата на извора - триметрова каменна плоча. С много пот селянинът успял да я наломи. Така точно на 30 януари 1971 г. в 16 часа на шест метра и половина дълбочина бликнала вълшебната вода.
Същата нощ тримата небесни ментори се явили, но този път на Василка. Те й открили цялата тайна на мястото. Освен лековит изворът бил и свещен. Водата в него идвала от висока планина в невидимия свят и се отделяла на три страни. Така, който страда от нервни болести, щял да намира лек с поливка от водата в левия край на бунара, в зоната на св. Василий Велики. В средната част се явявала силата на св. Йоан Златоуст - той отговарял за късмета на младите и намирането на житейска половинка. В дясната страна пък чучурът бил зареден със силата на св. Григорий Богослов. Той помагал на поразените от сърдечен удар, инсулт, от болести по кръвта. Ако човек с вяра в Бога се полее и пие и от обединената сила на трите води, нямало болест, която да не може да се изцели, включително онкологични проблеми и безплодие. Находището на жива вода днес е канализирано с три чучура. Въпреки че не липсват скептици сред комшиите, хората вече разбират за извора и идват от цялата страна.
