0
Нс ски астрономи "уловиха" гигантска черна дупка в процес на активно поглъщане на намиращата се на близко разстояние от нея звезда, като се позоваха на информация в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Група учени от института "Макс Планк" за извънземна физика - Max Planck Institute for Extraterrestrial Physics (MPE), работейки с архивни данни от Слоановия дигитален небесен обзор (Sloan Digital Sky Survey) - проект за картографиране на цялата небесна сфера, са открили
странни изменения
в един от наблюдаваните обекти, който е в каталога под номер J0159+0033.
Сравнявайки данните с направени преди това снимки в тази област с помощта на рентгеновите телескопи "Чандра" на НАСА и "ХММ-Нютон" на ЕКА, учените са стигнали до извода, че наблюдават процеса на поглъщане на звездата от гигантска черна дупка, чиято маса надхвърля 100 милиона пъти тази на Слънцето. Към този момент това е най-голямата черна дупка, "уловена" как поглъща разположената наблизо звезда.
Междувременно стана известно, че астрономи са наблюдавали галактики, формирани 800 милиона години след Големия взрив.
По-малко от 1 милиард години след Големия взрив Вселената е била изпълнена от
непрозрачна водородна мъгла
Тя се отличавала с това, че поглъщала ултравиолетовото лъчение от съвсем млади галактики. След това преминала през период на рейонизация. Свързаната с рейонизацията енергия може да произхожда от светлината, генерирана от първото поколение звезди или от интензивното лъчение от материя при падането й в централните черни дупки на първите галактики. Нови наблюдения с телескопа АЛМА (Atacama Large Millimeter Array -ALMA) на Европейската южна обсерватория позволиха да се разкрие макар и частично тази загадка, съобщи сп. "Сианс е авнир".
Телескопът бил насочен към галактики, формирани около 800 милиона години след Големия взрив. В една от тях, кръстена BDF 2399, телескопът уловил
слаб, но ясен сигнал
генериран от йонизиран въглерод, в покрайнините й. Въглеродът е сред съставките, които се използват за формиране на нови звезди. "Става въпрос за откриването на най-далечния досега подобен тип лъчение от галактика, формирана по-малко от 1 милиард години след Големия взрив. То ни дава възможност да присъстваме на формирането на първите галактики. За пръв път те не се появяват пред нас като петънца, а под формата на обекти с вътрешна структура", заяви Андреа Ферара от Скуола нормале супериоре в Пиза, Италия.
Благодарение на получените данни, които ще бъдат допълнени с тези от нови наблюдения, астрономите ще опознаят по-добре структурата на първите галактики, приютили звезди и квазари, които са направили Вселената прозрачна.
Монитор Монитор