В ойната в Украйна извади на преден план един подценяван в годините проблем – този за бесарабските българи. Още в първите дни на войната телевизиите се надпреварваха да показват хора, които са учители, университетски преподаватели, лекари, инженери и дори войници. Общото между тези хора е, че говорят съвсем приличен български и в мирно време имат реализация в сфери, които в България бяха обезлюдени през последните десетилетия. Това е и периодът, в който картата с етническите българи многократно е разигравана. Отношението на българите към новата имигрантска вълна, която идва към България е коренно различно в сравнение с бежанската вълна от войната в Сирия преди седем години.
Днешните имигранти също са много различни
в сравнение със сирийците и афганистанците. Те нямат против да се установят с децата си в обезлюдени общини като Свищов и Ловеч. Заселват се и по Черноморието, където хотелиерите с готовност отварят и без това празните хотели с ясното съзнание, че част от хората, които приютяват, могат на свой ред да се включат в спасяването на очертаващия се като много тежък летен сезон. Ако трябва да бъдем съвсем откровени, България не е първи избор за бежанците от войната. Най-желана е Полша, където украинската диаспора е огромна. Следват Румъния, Словакия и страните от Западна Европа, а едва след това е България. Слабият интерес към нашата страна от бежанците е резултат от десетилетното пренебрежително отношение към Украйна. За да привлече повече имигранти, които могат да бъдат липсващото парче от пъзела за привличане на жизненоважната за икономиката ни работна ръка, в последния момент управляващите добавиха в закона за държавния бюджет специална точка, позволяваща харченето на пари от излишъка за покриване на разходите и издръжка на имигрантите.
Битката за привличане на граждани на Украйна и особено на такива с български корени не е нова, но до този момент беше губеща поради серия неадекватни управленски решения.
От началото на 90-те години на миналия век
започнаха някакви опити за тяхната интеграция, които се изчерпваха със студентски стипендии и дарения от книги. Не че стипендиите и книгите бяха нещо лошо, но липсваше адекватна политика за интеграция на тези хора. По-голямата част от студентите бяха принудени да работят на черно, за да си допълват средства към не особено щедрите държавни стипендии. Последваща грижа за професионална реализация на практика липсваше. По тази причина завършилите студенти предпочитаха да продължат емигрантския си път на Запад или да се върнат у дома, но не и да останат в България.
Официална статистика за
броя на българите в Украйна
на практика няма, а последните данни са от началото на XXI в., което е много преди руската инвазия в Крим и Донбас и още по-далеч във времето от сегашните събития. Българите са пета по численост народност в Украйна. Официални данни от преброяването на населението през 2001 г.регистрират малко над 204 хил. души, които се определят като българи. Това е около 0,42% от населението на страната. Още около 65 хил. етнически българи живеят на територията на Молдова според данни от последното преброяване през 2004 г. Това прави почти два процента от населението на бившата съветска република.
Много от етническите българи обаче временно или постоянно прикриват произхода си. Страхът от репресии на етническа основа също има своята ключова роля. Приживе историкът проф. Божидар Димитров определяше броя на етническите българи на около 1 000 000 души. Мнозина наблюдатели смятат тази оценка за прекалено оптимистична. Все пак с оглед на миграционните процеси през последните 20 години може до се твърди, че етническите българи в Украйна към началото на руската инвазия са не по-малко от 150 хиляди души. Българите са концентрирани в по-малки градове и големи села. Последното определя сравнително малката им мобилност. В по-голямата си част българите в Украйна са ангажирани в селското стопанство или в свързаните с него сектори. Най-много българи са концентрирани в региона на пристанищния мегаполис Одеса. Смята се, че там има между
50 хил. и 75 хил. етнически българи
Тази концентрация е разбираема с оглед на това, че там има наследници на традиционни стари български емигранти. Доста по-малки групи има в района на столицата Киев, Днепропетровск и Запорожието. Най-голяма общност има във и около град Болград, където етническите българи са повече от 50 процента от населението, който е около 45 хил. души. Другите големи групи са в района на Бузжак и Измаил, където се смята, че има съответно 14 000 и 12 000. души.
Сегашното българско етническо малцинство в Украйна води началото си от бежански вълни от края на XVIII и началото на XIX век. Бежанците тогава са търсили нов дом за семействата си, бягайки от България, която е била част от Османската империя. Българските бежанци създават свои населени места, като най-големи са градовете Болград, Комрат и още над 64 села. Това се случва в периода 1850-1860 г., когато в сила влизат условията на поредните мирни договори след поредната руско-турска война. В крайна сметка с Парижкия мирен договор от 1861 г. Бесарабия е окончателно разделена на две части. Югоизточната част, включваща Болград, Измаил и Килиа, остават в Украйна, която тогава е под руска власт. Северозападните части с център Комрат са присъединени към Молдова, която е част от Кралство Румъния. През 1878 г. Освобождението на България дава тласък на завръщането по родните места на много български емигранти. Така чаканата свобода се възприема и като възможност за включване в създаването на новата българска държава. Докато България се възражда от пепелта, тихомълком започва процес на претопяване и
русифизация на останалите българи
които продължават да живеят на границата между Украйна и Молдова. Интелигенцията е насърчена да получава руско образование и да се влее в руската култура. Част от българите са разселени, като поне 20 хил. са насочени към създаване на съвсем нови общини в района на Крим. С разместването на етническите групи Русия цели да намали влиянието на определен етнос на относително големи територии. От средата на XIX век българите са разменната монета за намаляването на татарското и турското влияние в района на полуостров Крим. Русия бавно, но сигурно отнема едно по едно правата, които до този момент българското малцинство е имало. Сложен е край на автономията и изучаване на майчин език. С разпада на руската империя и създаването на Съветския съюз през 1918 г. всички права на българите са отнети. Стига се дори до въоръжено въстание през 1924 г. срещу новата съветска власт. Българското недоволство обаче е смазано от армията на новата световна суперсила. Румъния е принудена да оттегли и последната си подкрепа за Бесарабия. С пакта Молотов-Рибентроп между СССР и нацистка Германия Бесарабия окончателно попада в сферата на влияние на Съветския съюз. Следват години на последователна асимилация на етническите българи. Няма български читалища, не се преподава или говори на български език.
Новото начало за бесарабските българи
идва в началото на 80-те години на миналия век. Първо са отворени читалищата, а българската общност извоюва правото в училищата да се преподава български. В началото той е незадължителен и е част от свободно избираемите предмети. Постепенно българският става неизменна част от учебната програма. Етническите българи връщат огромна част от правата си след разпада на Съветския съюз в началото на 90-те години. Горе-долу по това време са и първите опити на българската държава да реинтегрира българите, останали в рамките на сегашните Украйна и Молдова. Инвазията на Москва от края на февруари 2022 г. дава дълго чакания шанс за приобщаване на етническите българи. До момента поне един милион души са напуснали територията на 45-милионна Украйна, за да се спасят от войната. Част от тях са бесарабски българи.
Монитор
