В предишен брой на „Златно време“ започнахме представянето на жената вамп Йоко Оно. Сега се връщаме към нейното детство, за да проследим как се стига до най-значимото нещо в живота й - трофея Джон Ленън.
Проба – грешка
Първите три години от живота си Йоко Оно прекарва с майка си Исоко, тъй като по това време баща й Ейсуке Оно живее и работи в Сан Франциско, където заема ръководна длъжност в американското представителство на Bank of Japan. През 1936 г. двете заминават при него, но след още година са принудени да се върнат в Япония. Йоко учи в престижни училища и иска да стане оперна певица. „Още от най-ранно детство се увличах по музиката. В Япония го няма понятието „детска градина”, там това се нарича „дзиюгокуен”, което може да се преведе като „градина на свободата”. През 30-те години майка ми ме заведе там. Децата от ранна възраст получават основи на музикално образование, учат се да различават нотите по слух, да слушат хармония и т. н. Даваха ни една много интересна и необичайна задача: да се вслушваме в звуците, които ни заобикалят и да се опитваме да ги трансформираме в музика, в ноти. Нима това не е удивително? Така ти развиваш доста необичаен музикален слух. Например можеха да ни накарат да слушаме ударите на часовника - динг, динг, динг, динг - а после ни изпитваха: „Колко пъти дрънна часовникът?”. И тогава ти трябва да възпроизведеш този звук в главата си и да го повториш. Това бяха много, много интересни занимания”, спомня си Йоко. „Аз и другите деца растяхме в страна, преживяла ядрена бомбардировка. Аз помня всичко това, съвсем ясно си спомням... Хората от моето поколение, които помнят бомбардировката, израснаха с особено разбиране на живота. Може да се каже, че в този смисъл ми провървя, иначе щях да раста като обикновен тийнейджър, който хвърчи във въздуха и на когото всичко му се струва о’кей. Не, не всичко беше о’кей“.
През 1952 г. Йоко заминава в САЩ, където изучава литература и музика в Харвардския университет. Остава да живее там, като се занимава с творчество. През 1956 г. се омъжва за Тоши Ишиянаги, който е талантлив, но беден композитор. Бракът им не е нищо особено, а и кариерата на Йоко Оно е пълен провал. Тя започва да изпада в тежки депресии, прави няколко опита за самоубийство.
Съпруг №2
През 1962 г. родителите й я изпращат да се лекува в психиатрична клиника в Япония. Именно там я намира следващият й съпруг Антъни Кокс, който изненадващо се оказва голям неин фен. Той става продуцент на проектите на Йоко. На 8 август 1963 г. им се ражда дъщеря. Тя е само на три годинки, когато амбициозната й майка се прицелва в Джон Ленън. С него веригата „проба-грешка” най-накрая се прекъсва. Трофеят на Йоко Оно е точно това, което винаги е искала.
Йоко подкрепя майчински гениалния музикант във всичко, което прави (тя е със седем години по-възрастна от него). Двамата са щастливи и свободни. Ленън не престава да повтаря във всяко интервю, че под влиянието на Йоко той се е „преродил”, „възкръснал”, „опознал чудото”. Той смята, че целият свят е длъжен да споделя авангардното им щастие. В края на 1968 г. двамата издават албума Unfinished Music No.1: Two Virgins“. На обложката са те голи като Адам и Ева. Албумът не е посрещнат от феновете на „Бийтълс” с бурни аплодисменти. Те се възмущават, че „черната вещица” се снима във всеки клип на кумира им, но постепенно всички разбират, че двамата с Джон са едно цяло. Той вече не може да диша без нея. За публиката не остава нищо друго, освен да се примири с това обстоятелство.
Когато през април 1970 г. Пол Макартни обявява разпада на „Бийтълс”, никой вече не вини толкова явно „японското чудовище” за това. „Бийтълсите” отдавна творят поединично и водят съдебни процеси за дялове и печалби. Всички са клиенти на клиники за наркозависими и ръсят пари за консултации с психотерапевти. В същата година Ленън пише една от най-добрите си песни - Mother, която посвещава на майка си Джулия. „Всичко трябва да се промени, да стане по-добро”, пее Ленън, който след 1970 г. започва да нарича Йоко мама. Двамата дават вид, че са над нещата, афишират, че са волни птици. Но Йоко Оно отвежда с военна крачка Джон до олтара. Не защото се съмнява, че връзката им ще устои на времето. Може да е само формалност, но тя държи съюзът им да бъде скрепен в официален брак.
Двамата се обличат само в бяло, носят косите си на среден път. Когато Йоко казва на Джон, че венчалната й халка е голяма, той я дава на бижутер да я преправи и настоява на пръста й да бъде нарисувана „временна халка”. Тяхната близост изглежда на обществото смахната и маниакална. Затова новината през есента на 1973 г., че са се разделили, предизвиква всеобщо облекчение. „Най-после! Отърва се, измъкна се”, ликуват феновете на Джон. Но радостта им е преждевременна. Оказва се, че именно Йоко е предложила на Джон да поживеят разделени, докато осъзнаят какво искат един от друг. Джон е съкрушен: всичко му се е струвало идеално, какво има да размишлява?
Йоко Оно има ясна представа за какво им е тази раздяла - за да може Джон да изтрие всяко съмнение, че не може да съществува без нея. И той наистина реагира точно така, както е очаквала.
Фенове
Синът им Шон се появява в деня, когато Джон Ленън навършва 35 - на 9 октомври 1975 г. Йоко е на 42. Раждането е тежко. Правят й секцио, при което губи много кръв. Джон е плътно до нея и не е на себе си от тревога. В най-критичния момент към него се доближава лекар, който му казва, че е голям негов фен. Ленън е бесен. По-късно си спомня как, докато е бил в унес от притеснение, са го накацали разни медицински сестри и акушерки, които са му искали автографи. В този момент той решава: „Музиката е част от мен, докато Йоко и Шон - това съм аз, целият мой живот”. Джон захвърля китарата и в първите години след раждането на Шон не се докосва до нея. Той може да изкарва часове в съзерцание как Йоко кърми Шон, как той спи, как плаче, как Йоко го успокоява... За него това е по-важно от всички световни събития и предложения на продуцентите. Двамата с Йоко се женят отново - този път по обреда на друидите, в памет на келтските предци на Джон. Семейните роли са разпределени: Йоко се занимава с финансите, Джон върти домакинството. Йоко купува къщи и яхти, Джон бърка манджи и се разхожда със сина си.
Двамата нехаят за другите си деца. Йоко почти не общува с дъщеря си, а Джон даже заявява в едно интервю, че Джулиан е продукт от една изпита бутилки уиски в повече, докато Шон вече си е неговото дете. След раждането на Шон Джон започва да се грижи за своето здраве, престава да пие, започва да се храни разделно. Любима жена, желано дете и огромно състояние - той има всичко, за което би могъл да мечтае човек.
След две години семейна идилия излиза новият им съвместен албум - „Двойна фантазия”. Точно този албум ще носи в джоба си на 8 декември 1980 г. убиецът Марк Дейвид Чапман.
Живот след смъртта
Ако Чапман иска да получи прошка от някого за това, което е сторил, то това е именно Йоко. Пише й писма, обяснява се. Твърди, че си представя как излиза на свобода и отива в дома й, а тя го посреща приветливо и го кани вътре, защото му е простила. Това няма как да се случи. Не и в този живот. Но Чапман продължава опитите да получи помилване.
Преди няколко години моделиерка от Бруклин обвини Йоко в „безсрамно копиране” на разработената от нея нова колекция екстравагантни модели женски дрехи. Тя заяви, че Оно изкопирала нейни модели и ги „преправила” в мъжки, без да е искала разрешение. Оно отрече с твърдението, че за мъжката линия, която създала, я вдъхновили спомените за това, колко чудесен е бил съпругът й Джон. „Помислих си, че ще е жалко, ако не създам модели на дрехи, подчертаващи необикновената сексуалност на неговото тяло”, заяви тогава Йоко Оно. Две години по-късно обаче тя не се посвени да каже, че нейният неизчерпаем източник на доходи е бил бисексуален. Не се намерил обаче мъж, който да го впечатли толкова, че да обърне резбата. Както казаха феновете - с такава жена кой ли не би го направил?!
Кристи Петрова
