25-годишният Момчил Василев завърши на второ място в петия сезон на хитовото предаване на NOVA “Игри на волята“. Пред екипа на „Мачкаст“ той призна, че преживяването в Игрите е било много яко и че за него няма значение на кое място е завършил. По професия Момчил е софтуерен инженер. Завършил е бакалавърска степен в Китай. Отива там без да знае езика и го научава сам. Завършва трети по успех. Има научни публикации и става трети на Световната купа по физика в Китай. Спортува всеки ден и се занимава с жиу-жицу.
-Момчил, разкажи ни за преживяването, наречено „Игри на волята“.
-Яко е преживяването, как е завършило няма значение. Цялостно беше едно голямо приключение. По никакъв начин не ме огорчава това, че не спечелих.
-Какво ви даде участието в предаването?
-Даде ми спомени, добри приятели, които се надявам да запазя в дълго бъдеще. Взе ми малко нерви и здраве, но физическите неща минават. Важно е духовно какво остава.
-С кого запазихте най-близки отношения?
-Със сигурност с Мишо, Мартин, Мастагарков, учудващо и с двамата съм близък. Гатьо, Рълев, Цецо и още сигурно, да не пропускам някой.
-Колко време ви отне подготовката за Игрите и доколко помага тя?
-Зависи, ако си много добре подготвен физически, изоставаш психически. На някои хора второто им е много по-трудно. При мен имаше съчетание от двете. На моменти наблягах на физиката си, в други моменти на психиката. Имаше моменти, в които ми беше по-натоварено психологически, на етапи беше общо взето.
Не съм се подготвял никак, както по принцип се готвя, така и сега.
-Кой е Момчил в живия живот и как реши да се запишеш на кастинга?
-Момчил в истинския живот е домошар, скучен може би, мога да се забавлявам и да ходя на купони, но инициатор за тези неща е приятелката ми, не аз. За кастинга се записах просто ей така. Нямах някакви големи амбиции за предаването. Когато се задвижиха нещата там, имах желание вече.
-С какъв спорт се занимаваш в момента?
-В момента се занимавам с жиу-жицу. Другият ми силен спорт е плуването, там съм стигал най-високо ниво. Тези два спорта най-много ги харесвам и най-много ми се отдават. Играл съм и футбол, но никога професионално само за удоволствие.
-Ти беше един от най-комплексните играчи, кое ти беше най-лесно?
-Със сигурност плуването ми е дало преднина. Животът ме е научил, че и скучните неща са важни, на мен плуването ми е скучно. Радо каза, че му е интересно, поздравления на него. 9 от 10 плувци съм сигурен, че ще се съгласят с мен. Всички казват, че мотивацията идва от желанието, но според мен е от постоянството. Независимо дали си добре или не, желанието понякога липсва, тогава идва постоянството.
-Със сметките, обаче, не ти беше трудно в Игрите?
-Като цяло доста съм се занимавам с математика и физика, научило ме е да мисля последователно. Да, в една от игрите ми помогна и успях да си приложа способностите, но генерално ми помогна да мисля последователно.
-Кой е идолът ти?
-В момента гледам много бойни спортове, някой от там ще да е.
-Конър Макгрегър?
-Хората в момента го гледат като един пияница, който прави само простотии. Но той има много завидни качества, за да стигнеш това ниво няма как. Ако човек му прегледа интервютата, ще види на какво ментално ниво е. Да разбираш нещата по такъв начин, да се държиш така, според мен е много трудно. Трябва да се учим от хората, но да избираш кое точно да взимаш от тях. Не ми е идол, ако трябва да избера между Конър и Хабиб, избирам Хабиб. Може би Мохамед Али бих казал, че ми е идол в живота. По-скоро заради манталитета, който има. Хората го знаят с този статус, че той никога не искал охрани, защото знае, че хората го обичат. За мен това е нещо много голямо. Не съм чел книги, не си падам много по четенето. Знам му историята.
-Ти си фен на ЦСКА. Не можем да не те попитаме - коя песен пее Денислава, когато излизаше от формата?
-Пее „Победен марш“ на ЦСКА, но тази песен аз им я казах. Ние все пеехме песни на Левски, защото Старейшините са сини, аз не бях инициатор на това, разбира се. Бяха идея на Мартин, който също е от ЦСКА. Не съм сигурен дали й казах, че е песен на червените, по-скоро не. Не ми пречеше за Старейшините да пея песни на Левски, не е такъв проблем.
ЦСКА според мен сме едно голямо семейство, емоцията е голяма. Имало е моменти на трибуните с такава атмосфера. Дори и човек, който не е такъв фен на футбола може да я усети на терена.
-Кой мач на "червените" те е докоснал най-много?
-Финалът на Купата с Монтана беше просто уникален. Беше около баловете. Тогава точно завършвах, беше 2016 година. Стадионът беше пълен, целият. Атмосферата беше неповторима.
-А в чужбина?
-Не съм ходил на много мачове в чужбина. В Англия съм фен на Юнайтед, брат ми е фен на Ливърпул, закачаме се. Не съм голям почитател, аз дори не съм бил в Англия. Ние реално сме си фенове на ЦСКА.
-Ходил си, обаче в Китай. Какво те заведе там?
-Образованието. Не беше нещо, което съм планувал дълго време. Там гледах как наши футболисти отиват в Китай, беше забавно. Аз съм приспособим, по принцип. Откъм храна имах късмет, защото бях на север и там имаше нормална. На юг храната е на клечка и всичко възможно изпечено на барбекю се яде. С езика отидох с една-две думи, върнах се с три. Шегувам се, говоря го горе-долу. Но е много труден и отнема много време, а на мен ми вървят езиците. В китайския няма букви, там са йероглифи. За да четеш трябва да знаеш всички думи, не можеш да налучкаш просто.
-Кое е по-голямо предизвикателство - Китай или Игрите?
-На хартия да си вляза в университета е по-трудно, предполагам. Може и да бъркам, защото много хора кандидатстват за формата, не знам. Аз кандидатствах два пъти.
-Какво очакваш от живота?
-Да се развивам, всеки ден се опитвам да се надграждам. Знам, че продуктът за развитие зависи от мен. Старая се да се развивам всеки ден, да си върша работата и ангажиментите. Понякога има малко мързел, но се старая да го потискам.
-Приятелката ти подкрепи ли те за формата? Когато излязе от там, кое беше първото нещо, което си казахте?
-Много ме подкрепяше. Когато излязох първото нещо, което ми каза тя беше: „Браво, любов“. Не съм сигурен. Много ми липсваше. Да ти отнемат близките хора е много трудно, аз бях там около 2 месеца. По принцип ние знаем кой какво прави постоянно, дори и да не се чуваме. И там аз бях постоянно на някакви битки, номинации, а тя си е вършела нещата, но без мен. Беше ми много гадно. Заедно сме от 8 години.
-Мислите ли за нещо по-сериозно?
-Мислим да направим бебе.
-Хората спират ли те по улиците, какво ти казват?
-Домошар съм, но обичам вниманието. Особено, когато е такова. 90% са деца и когато дойдат при мен, притеснено да ме попита да се снимаме. Много ме кефи, когато ми говорят никакви неща, споделят, че искат да тренират някакъв спорт. Изключително приятно е, сигурно ме мислят за Кристиано Роналдо, а аз съм далеч от него. Искат да са добри спортисти много от децата, което много ме радва. А щом ми го споделят явно съм успял да ги мотивирам по някакъв начин, което е хубаво. Вярвам, че ще успеят.
-Брат ти отпадна много преди теб, ако се бяхте срещнали на финал какво щеше да стане?
-Разбрахме се да играем камък, ножица, хартия, който загуби реже и чупи краката на другия, за да сме сигурни. Смятах, че съм по-добър от него. Той е много слаб в ръцете, всичко, което виси му е проблем. А аз нямах слабо място. Не очаквах да отпадне толкова рано в никакъв случай. Според мен може да бие абсолютно всички играчи и от този сезон, и от другия, но в правилната игра.
-Смяташ ли, че Рълев е достоен победител?
-Не подлежи на дискусия, щом е успял да стигне до там, да. Същото е като да попитам дали е достойно Интер да спечели Купата. Само един е победителят, няма нещо недостойно. Аз лично не съжалявам за нищо във формата. Винаги оптимистично гледам на нещата.
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
БОГОМИЛ РУСЕВ
