Днес поместваме втората част на интервюто на звездата ни в сноуборда Тервел Замфиров пред „МачКаст“ и „Мач Телеграф“. В нея Тери говори за това какво прави извън спорта и как развитието на Витоша може да отвори много хоризонти за децата на София.
- Какъв е твоят режим на тренировки извън студените месеци?
- Аз обикновено се подготвям като практикувам други спортове. Ние вярваме, че подготовката се основава на тренировка на мозъка и нервната система, повече отколкото на тялото. Тренирам жиу жицу, тренирам джудо, тренирам тенис, мотокрос, карам ендуро, карам кайт. Все неща, които развиват баланса ми, правят ме по-пластичен, разтегнат, по-взривен, по-бърз, възможността ми за анализ по време на мотокрос, например, е много подобна на сноуборда.
- Как превъзмогваш страха, защото както ти каза, трябва да взимаш решения за части от секундата?
- Годините на подготовка и занимания с различни спортове са изтрили страха в мен до пълно избледняване. Инстинктът за самосъхранение е друго нещо. Аз не се страхувам да карам сноуборд, защото го правя добре. Ако трябва да ходя по въже, опънато между двата ръба на Гран Каньон, например, бих се страхувал, защото никога не съм го правил. Страхът винаги е лош съветник. Човек трябва да го елиминира. Баща ми казваше: „Смелият умира веднъж, страхливецът умира всеки ден“.
- Имаш черен колан по джудо. А това означава, че може да участваш и на лятна олимпиада. Има ли го това сред целите?
- Това звучи по-скоро като мечта, отколкото като цел. Това е изключително трудно - да участваш на лятна и зимна олимпиада, не е шега работа. Дори участието само в една олимпиада е трудно за постигане. На този етап съм се фокусирал върху развитието ми в медицината, пък джудото за мен е философия, възпитание на психиката, ума и тялото, много добра тренировка и социален елемент със съотборниците ми, които вече 16 години тренираме заедно. Не съм мислил да стигам по-напред от държавното първенство за студенти. Това е сериозен проект.
- Но ако се отвори възможност, няма да я върнеш...
- Ако сега ми се обадят и кажат: „Искаш ли да участваш на лятната олимпиада, в който и да е спорт, ще кажа „да“ (смее се). За да спечелим квота обаче, трябва да се потрудиш.
- Спорт, спорт, спорт. Има ли нещо извън спорта за теб?
- Да, разбира се, образованието. Аз уча ветеринарна медицина, вече съм трети курс. Това е един контрапункт на спорта в моя живот. В свободното си време обикновено се занимавам със спорт. Остава ми малко свободно време, а него го прекарвам в разнообразни активности.
- Разкажи повече за ветеринарната медицина. Колко е сложна тя?
- Ветеринарната медицина е една от най-сложните професии, защото нашите пациенти не могат да си кажат какво им е. Те са с разнообразни размери, разнообразни по вид. Учим физиология на седем вида животни. Умението да ги лекуваш, без те да ти кажат какво им е, често е енигма. Но именно това е интересното и мен много ме привлича във ветеринарната медицина. Аз много харесвам предизвикателствата и трудностите и се впускам в този свят с отворени обятия и се опитвам да науча повече неща. Наистина искам да помагам на животните.
- Виждаш ли се като ветеринар в даден момент?
- Ами, да, аз затова уча.
- Не се знае, може спортът да те заведе в друга насока, може да станеш треньор...
- Ами аз работя по този въпрос също. Паралелно с това уча и за треньор в НСА. Там също съм трети курс. Но, както съчетавам професионалния спорт с образованието си, така ще мога да съчетавам и спорта с лекарската професия. Аз не мисля, че ще има съществена разлика между двете.
- Когато се върна от олимпиадата каква беше атмосферата в университета сред твоите колеги?
- Ами, лекционна. Ние станахме, професора влезе, поздрави ни, ние го поздравихме и започнахме да слушаме и да пишем уроци. Разбира се, те ме подкрепят, помагат ми, когато съм в чужбина и се състезавам, изпращат ми материали, записват ме за изпити, ако съм отсъствал. Като цяло академичната общност на Лесотехническия университет е много навътре в процеса аз да бъда спортист и получавам помощ от студенти и от преподаватели, ако нещо не ми е ясно. Това, което правя, се уважава от тях и аз съм много благодарен за това. Но все пак аз съм просто един студент. Пред лекция, книгата, изпита, всички сме еднакви.
Тервел Замфиров пред „МачКаст“ и „Мач Телеграф“: Не се примирявам с посредствеността!
- Ти си софиянец. Как ти се струват нещата на нашата Витоша?
- Аз, като софиянец и студент, съм много огорчен и Витоша за мен е болна тема. Аз знам, пътувал съм по света и съм виждал как изглеждат ски курорти до малки и големи градове и смятам, че ние можем да направим тази планина достъпна и лесна за спортуване, за летен и зимен туризъм. Развитието й ще даде възможност на много деца да спортуват и учат едновременно. Макар че ние получаваме перфектни условия за тренировки на Банско. Единственият минус е, че все пак съм на два часа път от университета. Ако Витоша беше перфектно развита, то тогава аз можех да ставам рано, да тренирам и след това да съм на лекция. Ще мога да тренирам и вечер след университета. Това дава възможност на най-големия град в България да пробва да развие зимни спортисти. В момента нашите зимни спортове черпят от генофонда на Разлог, Банско, Добринище, Баня в Пирин, но също така от Смолян и Чепеларе в Родопите и от Самоков на Боровец. И това са градовете, от които ние очакваме да се роди следващия Петър Попангелов. А чисто статистически е много по-голям шансът той да се роди в София, защото тук има много повече деца. И ако ние имаме развит зимен център тук, ще имаме възможност да развием спорта на високо ниво много по-бързо и ще бъде много по-удобно. Въобще, да не коментирам всички ползи от това спортът да бъде достъпен, Витоша да бъде достъпна, хората да могат да я използват за отдих, за връзка с природата, това е безкрайна тема и позитивите за Витоша са безкрайно много, но за жалост е изключително трудно достъпна поради законови рамки, защото много институции се събират като собственици на Витоша и нещата са много сложни. Но трябва ние като общество да бъдем сериозни и да гоним управляващите да решат този проблем, защото това е един болен зъб на София. Ние можем да имаме една страхотна планина, едно здраво общество с деца, които обичат природата и прекарват време там, а ни спъват разни бюрократични точки. Това, което може да се направи и смятам, че ще даде голям тласък на развитието на зимните спортове, е изграждането на една зала за зимни спортове, закрита. Тя не е нещо особено. Тя е един хладилен склад, склон, по-възможност северен, за да е по-малък енергоразхода, който ще даде шанс на много деца в София и на много спортни клубове да тренират и да развиват зимни спортове. Площта е около 50 декара. Инвестицията не е нещо особено. Със сигурност веригите за хранителни стоки имат по-големи хладилни складове, отколкото е нужно за такава зала. Това не е нещо особено скъпо, не е и свръх трудно за изграждане. Дори в Нидерландия има такива зали, а там няма нанадолнища. Това би дало шанс на много спортни клубове в София, на много деца да се сблъскат със ските, да пробват, на много хора да тренират, докато учат. Ние спортистите сме направили много за резултатите на зимните спортове и протягаме ръка да помогнем с каквото можем, дали със знания или опит от обикалянето по чужбина. Планината е нашият офис, но залата може да бъде нашият хоум офис.
- Ти колко често се качваш на Витоша?
- За жалост, много рядко. Въпреки че Витоша ми е пред очите, аз като домашна планина приемам Пирин. Там ми е хвърлен пъпът, Банско за мен си е втори роден град. Аз познавам Пирин като дланта на ръката си, обикалям лятото, зимата, карам ски там, разхождам се, карам колело.
- Качваш ли върхове?
- Да, доста. Вихрен, Кутело I, Кутело II, Муратов, Бъндеришки чукар, Каменица... повечето съм ги качвал.
- Ти си вдъхновение за много дечица, които искат да стигнат твоите върхове. Какво би им казал?
- Бих им казал да преследват мечтите си, да не се предават, да правят това, което вярват, че е правилно, всеки ден да се стремят да бъдат по-добри от вчера. И да не забравят, че от тук ще вземат, колкото дадат. Раздаването в тренировките, в живота, в учението, е пряко свързано с дивидентите, които ще извлекат.
- Няма как и да не попитаме как върви възстановяване на Малена?
- За щастие много добре. Тя е много силна, тя е млад организъм със силен характер. Медицинското обслужване, което е получила в Австрия, е на най-високо ниво. Така че поздравления за докторите там. След като я прибрахме, тя тренира триразово с екип физиотерапевти вкъщи и се развива с темпове, които ме впечатляват и изумяват. Аз лично не съм очаквал, че е възможно след такава тежка травма да изглежда по този начин. Положението изглежда оптимистично при нея. Очакваме да я видим на пистата следващия сезон.
- Тя е много силна. Пожелаваме й да се възстанови максимално бързо, резултатите ще дойдат...
- Тя резултатите си ги имаше. Тя е чудо на спорта. Неслучайно европейските и олимпийски комитети я признаха за най-добър млад спортист на Европа. Не съм чувал за аналог в зимните спортове, в който на 15 години да спечели подиум при жените в СК. Резултатите ги има и ще продължават да идват. Сега тя трябва да се оправи, да се възстанови напълно.
- Имаш ли ритуали преди спускане?
- Винаги на състезание си нося моята възглавница от вкъщи, защото по хотелите някой път са много неудобни и да спиш накриво и да те боли врата на следващия ден, е голяма глупост. Но до там. Глупаво е супер дребен детайл да ти провали цялото прекарване и мисията, за която си отишъл.
- Коя ти е любимата чужда държава, която си посетил?
- За зимен туризъм - Италия със сигурност. Там хората са ми приятни. В частност Ливиньо и не защото олимпиадата беше там. Просто конкретно там снегът е много подходящ. Има хубави ресторанти, пица, паста... Доста обичам да карам кайт и мотор в Гърция. Когато бях 8 клас, ходихме с баща ми на Хаваите. Даже участвах в състезание, станах трети. Но не бих отишъл да живея там. Само като турист. Но трябва да отида пак като по-голям, за да мога да преценя по-добре, че ако трябва да правя екселска таблица с най-добрите места, които съм посетил...
- Може да питаш ChatGpt.
- Той не е бил никъде (смее се).
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
