Едва на 21 години, но вече със световна титла, олимпийски медал и победи в стартове от Световната купа. Тервел Замфиров е от онези спортисти, които не просто печелят състезания, а променят представите за възможното в българските зимни спортове. В откровен разговор в подкаста „МачКаст“ той говори за цената на успеха, емоцията от олимпийския медал, страха, дисциплината и живота между спорта и ветеринарната медицина. Замфиров разказва и как сестра му Малена се възстановява след тежката травма и защо никога не е мечтал за слава, а просто да бъде по-добър от вчера. Интервю за шампионския манталитет, големите мечти и човека зад медалите.
- Здравей, как си, надяваме се, че чувстваш удобно. Да не те изкарахме от училище?
- Благодаря за покана. Не, тъкмо свърших и веднага дойдох тук. Планът стана перфектно.
- Как се чувстваш след края на сезона?Имаше много емоции в него.
- Интересното в спорта е, че след един дълъг сезон може да се чувстваш, както изморен, така и зареден. Колкото и да е дълго и натоварващо психически през цялото време, толкова много състезание сбити в малко време. След последния старт в Германия, тогава осъзнах, че наистина това е последно за този сезон. И някак не ми се свършваше. И сега нямам търпение да започне новия сезон, да се видя с всички хора, пак да се състезавам с хората от Световната купа. След края на сезона е време за противоречиви емоции, хем позитивни, хем негативни. Но аз имам и доста други неща, с които да се занимавам, така че времето вярвам ще мине бързо.
- В последната малко над една година ти постигна страхотни успехи, световното в Санкт Мориц, стартът в Банско, повечето стартове от Световната купа и, разбира се, олимпиадата. Както сам каза в предварителния разговор: „Спечелих това онова“. Има ли най-ценен успех за теб?
- За мен в личен план ценността се определя в това колко добър съм бил. Какво имам предвид? Целта на всеки спортист е да бъде най-добрият в света някакъв ден. Тоест, в този ден, в който аз съм станал световен шампион, спечелил съм старт от Световната купа, съм бил най-добрият в света в този ден, така че това са ценни моменти за мен. Ако разгледаме ценността в абсолютна стойност в живота и обществото, то тогава ценността се определя от рядкостта. Тук трябва да се вземе предвид факта, че Световните купи са по 20 старта всеки сезон. На фона на един олимпийски медал стоят 80 възможности за медал от СК. На фона на 1 медал от световно първенство, стоят 40 възможности за медал от СК, защото световното първенство е веднъж на 2 години. Ако трябва да степенувам – най-ценен е олимпийският медал, световното първенство и след това Световната купа.
- Тъй като си поколение „джен-зи“, попитахме изкуствения интелект да видим какво ще ни каже за теб.
- Е, сигурно знае това-онова (смее се).
- Виж как започва: „Тервел Замфиров е един от най-успешните млади български сноубордисти, които в рамките на кратък период пренаписа историята на този спорт за България“. Как се чувстваш като чу тези думи и вярваше ли, че в началото като дете, когато се качи за първи път на ски, сноуборд, може да стигнеш до тук?
- Изобщо не съм мислил по този въпрос. Движещата сила за мен в спорта е била да се забавлявам, да се развивам. Изобщо не съм гледал на спорта като източник на слава или професионален път. През годините спортът ме научи да се стремя да бъда по-добър от вчера. И този стремеж някак си те довежда до най-високо ниво. Изобщо не съм гледал към бъдещето с мисълта, че някой ден ChatGpt ще ми знае името. Това не са водещите неща за мен.
- Как ти се отразява славата, която получаваш?
- Не мисля много за това. Аз съм един обикновен човек, член на обществото, който води един нормален живот и има стремежи, цели, които се опитва да постигне. Не гледам на себе си като на звезда. Опитвам се да живея правилно. Разбира се, когато хората ме подкрепят, когато усещам, че вдъхновявам някого това ми действа зареждащо, защото все пак е едно чувство, че ти се движиш по правилния път, защото 21 години е крехка възраст. Понякога човек има нужда от увереност. А и подкрепата на родителите и треньорите - в моя случай това е едно и също нещо - е много важна.
- Каза, че си обикновен човек, но всъщност си необикновен. Спомняш ли си първия път, когато отиде на ски, на сноуборд, кое беше първо, защо избра едното за сметка на другото?
- Аз съм роден през зимата. На втората зима от живота ми, съм бил качен на ски. Не помня, но така е било. Дали съм можел да избирам и дали съм можел въобще да кажа ски, не знам. Винаги съм свързвал ските и зимните спортове със семейни преживявания. Спомням си първият път, когато се качих на сноуборд, защото бях малко по-голям. Вече бях добър скиор. Аз паралелно се състезавам и в ските. Но, разбира се, съм доста по-добър и целенасочен в сноуборда. Ските бяха на преден план до 16 години. Тогава 90% карах ски и 10% сноуборд. На 9 или 10 години се качих за първи път на сноуборд. И си спомням, че беше ужасно. Този ден няма да го забравя. До един момент аз се чувствах добре в тази стихия на зимните спортове и изведнъж се оказах с два вързани крака, измръзнал, мокър, насинен и кисел. Това ме мотивира да се науча. Защото не обичам да не се научавам. И не се примирявам с посредствеността. Спомням си до днес колко ме беше страх, когато обърна носа на борда надолу и той се засили по пистата, и аз осъзнавам, че съм вързан за него и не мога да спра, някак си се чувствах просто като глупак, защото осъзнавам, че мога да преодолея тази писта със ски по много добър начин и аз изведнъж зорлем си правя живота по-труден. Но след това се влюбих в сноуборда. Осъзнах, че най-истинското усещане за завои е върху сноуборд.
- Разкажи повече за олимпиадата. Целият свят ви гледа?
- Беше изключително, беше голяма емоция... Когато бях дете и се занимавах вече по-сериозно със спорт, започнах да следя големите спортисти, да гледам олимпийските игри. Никога не ми е минавало през ума дори, че е възможно аз да участвам на подобно нещо. Когато наближи този момент и осъзнах, че това реално ще се случи, за мен беше голяма емоция, голямо събитие, защото олимпиадата се превръща в сцена за целия свят. Събират се спортисти от всички държави, всички спортове. Виждаш световни звезди на едно място. Изключително е, много е интересно, интригуващо е ти да си част от това, което до момента само си гледал по телевизията. И когато се прибрах, защото нашият старт беше от първите, и си пуснах телевизора, тогава осъзнавах, че и аз съм бил там до вчера. Беше странно, носталгично, но и хубаво, защото аз вече съм си свършил работата там. Знаех какво им е. Но категорично със или без медал, това е много позитивно изживяване и крайъгълен камък в живота на всеки спортист.
- Как виждаш развитието на сноуборда и кой са най-добрите?
- Смея да твърдя, че ние като нация сме сред най-добрите в алпийския сноуборд. Разбира се, италианците и австрийците са водещите нации, но ние се борим за третото място. Ние сме от най-бързо развиващите нации в спорта. Ние сме шампиони по отношение на организация за състезание. Световната купа в Банско е любимият старт за всички състезатели от СК, не само за българите, за всички състезатели. Тя е пример за най-добре организирания старт, за най-дружелюбните домакини. Всички се чувстват като у дома си, макар и да идват от всевъзможни точки на света. Като подготовка и условия за тренировки, ние в Банско имаме възможност да тренираме на световно ниво. Спортът има голямо бъдеще в България. Успяхме в последните години да изградим система и школа за развитието му като в основата на това стои моят треньор и баща.
- Какво беше първото нещо, което си помисли, когато осъзна, че печелиш медала?
- Не съм сигурен, че мислех нещо конкретно в този момент. Когато изживяваш нещо подобно, няма как да анализираш собствените си мисли и чувства. Ти си толкова емоционален, толкова щастлив. Едно огромно напрежение просто се срива от гърба ти. Знаеш, че вече свърши и това беше. Този момент, към който ти си гледал в последните години, е минал и отново ще бъде актуален чак след 4 години. Чувстваш едно голямо облекчение. Ако трябва да го сравня, тук студентите по медицина ще ме разбират, е все едно си си взел анатомията.
- Какъв е твоят режим на тренировки извън студените месеци?
- Аз обикновено се подготвям като практикувам други спортове. Ние вярваме, че подготовката се основава на тренировка на мозъка и нервната система, повече отколкото на тялото. Тренирам жиу жицу, тренирам джудо, тренирам тенис, мотокрос, карам ендуро, карам кайт. Все неща, които развиват баланса ми, правят ме по-пластичен, разтегнат, по-взривен, по-бърз, възможността ми за анализ по време на мотокрос, например, е много подобна на сноуборда.
- Как превъзмогваш страха, защото както ти каза, трябва да взимаш решения за части от секундата?
- Годините на подготовка и занимания с различни спортове са изтрили страха в мен до пълно избледняване. Инстинктът за самосъхранение е друго нещо. Аз не се страхувам да карам сноуборд, защото го правя добре. Ако трябва да ходя по въже, опънато между двата ръба на Гран Каньон, например, бих се страхувал, защото никога не съм го правил. Страхът винаги е лош съветник. Човек трябва да го елиминира. Баща ми казваше: „Смелият умира веднъж, страхливецът умира всеки ден“.
Очаквайте втора част на интервю в понеделнишкия брой на "Мач Телеграф"
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
ДИМИТЪР ПЕНЕВ
