Грипът ни мъчи до март

Т оплото време и пролетните температури забавиха разпространението на грипа.

Данните от информационна система показват рязък спад в броя на пациентите потърсили помощ. От 247 на 10 000 население, заболеваемостта е паднала до 174 на 10 хил. средно за страната. Поради тази причина грипната епидемия бе отменена в 11 области. Други 9 обаче остават в капана на щамовете, а специалистите прогнозират, че въпреки отминалия пик, циркулацията ще продължи поне още месец.

Грипът може да продължи до март и дори април. Това каза пред „Здравен Телеграф“ проф. Нели Корсун, ръководител на Националната референтна лаборатория за грип и остри респираторни заболявания.

„Вируси се доказват до април, като дори сме имали такива случаи и през май. Първите проби с доказано наличие на грипен щам се регистрират в края на ноември, а най-натоварено в лабораторията е през месец януари. В пика на епидемията например, обработвахме по 326 проби на седмица. Сега пък изследваме по 60 всеки ден“, допълва тя. По думите й, този сезон циркулацията на вирусите е значително по-голяма, в сравнение с миналата година, а усложненията в следствие на грипа са повече и по-тежки.

Щам

Обзор на резултатите от изследваните проби показва, че два са грипните вируси, които ни мъчат тази зима. Това са А/Н1N1 от 2009 г., познат още като свински, както и А/Н3N2, който тази година е с ваксинален щам „Сингапур“. „Към момента циркулират двата А вируса, като все още не сме доказали нито един случай на грип тип Б. Те доминираха през изминалата година и бяха регистрирани в 80% от случаите на заразени хора“, обяснява още проф. Корсун. Въпреки това, от референтната лаборатория смятат, че циркулацията на „Колорадо“ и „Пукет“ тепърва предстои. Това вероятно ще се случи, чак след края на епидемията.

Диагностика

Междувременно, в лабораторията постъпват клинични проби от всички райони на страната. Именно там се доказва всеки един от случаите на грип. „При нас пристигат предимно носогърлени секрети от болни пациенти. Част от тях са амбулаторно лекувани от лични лекари, а други са били хоспитализирани, с тежко протичащи заболявания или усложнения. Техните проби изследваме само с молекулярни методи - т.нар. PCR метод“, разказва ръководителят на лабораторията. Водещата диагностика е препоръчвана от Световната здравна организация, тъй като е най-точна и чувствителна при доказването на грипните вируси. Тя дава възможност да се определи кой е наличния щам при всеки пациент и от какъв субтип е той. „Чрез тази технология можем да видим дали болният страда от А/Н1N1 или А/Н3N2. Това може да се докаже само посредством молекулярното изследване“, разкрива проф. Корсун. По думите й, т.нар. бързи методи за диагностика, които не изискват никакво оборудване и дават резултат само за 15-20 мин. не са достатъчно ефективни. Това се дължи на по-ниската им чувствителност, поради която могат да бъдат пропуснати същински положителни проби. Освен това, те могат да определят само дали вирусът е от група А или Б, но не и какъв е конкретният щам.

Процес

Пътят на пробите започва с пристигането им в лабораторията с куриер. След това те преминават през процес на подготовка, по време на който се изолира нуклеиновата киселина на вируса, представляваща неговия генетичен апарат. Този процес отнема около 1,5 часа. В следващия етап от изследването тя се подлага на множене милиони пъти, така че да може да се визуализира. По този начин става ясно дали тя присъства във взетия от пациента материал. Пробите се поставят в апарат, наречен Real time detector (детектор в реално време). Чрез лазер, той отчита натрупването на нуклеиновата киселина, ако тя присъства, и показва точно на кой вирус отговаря тя. Приблизително 5 часа пък са необходими за цялото изследване. Резултатите обаче, се забавят поради прекалено големия брой проби, чакащи да бъдат проверени. „Капацитетът на апаратите е ограничен. Единият поема едва 16 проби, а другия 96. Когато е по-натоварено, както в момента, резултатите обикновено се подават на следващия ден, след пристигането на пробата“, обяснява проф. Нели Корсун. Екипът на лабораторията пък се състои едва от 6 човека, като двама от тях са на половин работен ден. Всеки ден по секретите работят двама биолози, един медицински лаборант и един лабораторен работник.