Н ов хит записва естрадната легенда Христо Кидиков в навечерието на празнуването на своята 80-годишнина, която ще чества през октомври, похвали се самият той пред „Телеграф“.
Песента е със заглавие „Кое ли в миг нечакан ни раздели“ и е по музика на композитора Теодор Троев, текст на младия автор Камен Николов, а аранжиментът е на Пламен Велинов. Тя вече ще може да бъда чута в Ютюб, където се радва на доста голяма популярност от феновете на изпълнителя.
Античен
През октомври т.г. освен кръглата годишнина Кидика заформя и 60 години на сцената. По този повод в едно от големите студиа на БНР ще бъде записан негов концерт с публика. Концерт ще има и в Пловдив, но все още не се знае точната дата и дали ще бъде отново в Античния театър. И на двата концерта наред с юбиляря на сцената ще бъдат и най-големите му приятели сред колегите от музикалната гилдия: Марги Хранова, Данчето Христова, Роси Кирилова, Мими Иванова, Петя Буюклиева, Данчо Караджов.
Преди честванията обаче Христо Кидиков ще бъде член на журито, което ще оценява изпълнителите и участниците във Втория фестивал на старата градска песен, шлагера и туристическата песен, който ще се проведе във Велико Търново. Естрадната легенда дори на шега споделя, че ако някой хор му предложи, той на драго сърце би се включил в него, защото наред с естрадата старите шлагери също му лежат дълбоко на душата и са част от богатия му репертоар.
Катастрофа
Христо Кидиков се връща далеч назад в спомените си и споделя, че началото на неговата музикална кариера всъщност започва с ужасяваща голяма трагедия - самолетната катастрофа на 21 декември 1971 г. на летище София, при която загиват 73 човека, сред които певицата Паша Христова и част от музикантите на оркестър „София“.
С Мими Иванова са в един клас на музикалното училище.
„Аз също трябваше да бъда на този полет и да летя с тях за Алжир. Но така се случи, че не заминах, защото в последния момент софийският кмет казал, че съм още много млад и е по-добре на моето място да пътува Борис Гуджунов, който се беше върнал тъкмо от Япония заедно с Лили Иванова и беше донесъл награди оттам. Този кмет направо ми спаси живота. След самолетната катастрофа оркестър „София“ направи конкурс и аз бях поканен да пея заедно с Доника Венкова. Първото ми голямо излизане с оркестъра беше 1973 г. на Световния фестивал на младежта в Берлин. И там се представих добре, станах лауреат и имах златен медал. След това дойдоха и други престижни награди от наши и международни конкурси и мелодии на годината. Участвах и в продължението на „Златният Орфей“, където също взех първа награда“, разказва Кидика. Споделя още, че е бил ученик на голямата естрадна певица Ирина Чмихова, на която дължи много. Учил се е и от състудентите си, сред които особено Марги Хранова и Петър Чернев.
С Маргарита Хранова и балет Веда репетират за Бургас и морето.,
Петна
Изпълнителят на хита „Хей, здравей, здравей“ е категоричен, че песента е неговият живот и че ако един ден не изпее поне един куплет, значи не е живял. Песента е звучала в главата му и в душата му дори и в някои изключително трудни моменти. „Преди време трябваше да ми направят операция и бях поставен под пълна упойка. В съня ми се сменят някакви тъмни и светли петна. И изведнъж ми се допя и започнах да пея. И се събудих. Аз си мислех, че съм пял насън, но се оказа, че както съм бил под упойка и изведнъж съм отворил очи и съм започнал да пея. Лекарите сигурно са били стъписани“, разказва Кидика.
От 15 години той и съпругата му Снежана живеят в село в околностите на Велико Търново и се радват на идилията на тихия и спокоен селски живот. Сами си отглеждат зеленчуците в малката градинка, а той сам си прави и виното и ракията. Освен на ракията и виното певецът е майстор и на киселото зеле и туршиите за зимата.
Със съпругата си Снежана.
„Всеки ден се събуждам и поздравявам живота с усмивка, радвам се, че съм жив и здрав и аз, и моите близки хора. Какво може да иска повече един човек от здраве за себе си и за хората, които обича. Всичко друго е суета“, споделя Кидика. Доскоро обичал да прави дълги преходи из гората и да кара ски, но сега годинките вече не му позволяват.
Естрадният певец не крие, че се радва и на това, че във Велико Търново хората по улиците и на пазара го разпознават и често го спират за снимки или просто за да му стиснат ръката. „Уважавам своите почитатели, защото те ме поддържат да съм жив. Макар че годините вече натежават и все повече започват да се усещат. Но аз не се давам, душата ми е млада“, доверява изпълнителят.
Куршум
Освен уникален изпълнител „Кидика, майна“, е и душата на компанията. Има цяла торба с истории, които може да разказва цял ден и цяла нощ. С усмивка споделя, че един пистолет го отклонил от кариерата на цигулар. Когато бил малък, баща му искал синът му да стане втори Паганини. Купил му цигулка и го изпратил при един военен на уроци. Малкият Христо обаче хич недолюбвал цигулката и се чудел как да се отърве от нея и да излезе да играе с другите деца. И съдбата му дошла на помощ. Един ден, докато военният се бръснел в едната стая, Христо се престрашил и извадил пистолета му от кобура да го разгледа. Неочаквано обаче произвел изстрел, а куршумът взел, че уцелил цигулката и тя станала на парчета.
Какво се случило след това разказва Кидика: „Военният дотърча с насапунисано лице. Погледна ме и като видя пистолета в ръката ми и че съм жив и здрав, такъв шамар ми удари, че чак горното ла на втора октава ми звънна в ушите. А след това ме изгони и каза повече никога да не се връщам при него“, разказва изпълнителят.
Разпяване
С чувство за хумор естрадната легенда разказва, че имал доста силен глас още от детските си години. „Когато направех беля, баща ми ме връзваше за едно дръвче в двора ни и ме биеше с една тънка шибойка през краката. Комшиите идваха и питаха майка ми защо така се дера, а по-големият ми брат вместо нея отговаряше: „Той тати така го разпява!“.
Преди 20 г. отбеляза 60-ия си юбилей.,
След неуспеха да стане втори Паганини през 1967 г. Христо Кидиков завършва Музикалното училище в Пловдив, където е в един клас с Мими Иванова. В Естрадния отдел на Българската държавна консерватория пък е с Маргарита Хранова, Михаил Йончев и Мустафа Чаушев. Бил е солист на оркестър „София“ и на „Сребърни звезди“. Наградите му за толкова години музикална кариера са много. Сред тях няма как да не бъдат отбелязани двете първи награди от радиоконкурса „Пролет 75“ с песните „Младост“ и „Пролет“, както и специалната награда от „Златният Орфей“ за песента „Хора“ през 1975 г. Наред с това през 1994 г. печели приза „Мелодия на годината“ с песента „Македонка“. А три години по-късно грабва първата награда и на конкурса „Песен за Варна“. Сред призовете си има отличия и награди и от конкурси в Чехия, ГДР и Куба.
За разлика от някои свои колеги ветерани в естрадния бранш, които критикуват днешните млади изпълнители и ги определят като мързеливи и бездарни, Кидика е категоричен, че в момента в България има много изключителни млади музикални таланти. Конкуренцията между тях обаче е жестока и за да се задържи човек в този бранш, е необходимо много всекидневен труд. Той никога не се е големеел и винаги се отзовава, когато някой от младите колеги му поиска съвет.
Кражба
„Винаги им казвам, че този наш занаят – музикалният, се краде. И аз съм крал от великите - и от нашите, и от чуждите изпълнители. На един „Златен Орфей“ гледах Джани Моранди как тръгна през седалките и сред хората. Викам си: „Как да го направя и аз това, така че да не изглежда като откраднато от него. И го направих уж като неговото, но по мой си начин. Вървя така между седалките. Някъде „припадам“ върху краката на някое младо момиче и то се разтреперва цялото. Младите изпълнители трябва да запомнят, че не те, а публиката е най-важна. Тя е тази, която може да те направи звезда, но може и да те свали от сцената. Един изпълнител не трябва да забравя, че хората са дали парите си, за да дойдат да го гледат. И той не може просто да отбие номера, а трябва да даде всичко от себе си, така че хората да харесат неговите изпълнения. Аз самият никога не съм и никога не бих си позволил да пея на плейбек, защото това ще означава да лъжа публиката. А тя е тази, която ме е направила това, което съм сега“, категоричен е Христо Кидиков.
Икар
Той споделя, че преди 20 години бил решил окончателно да слезе от сцената и да се отдаде на заслужен отдих. „Виждах, че идва младо и много талантливо поколение. Бях на вилата си. Беше мрачна вечер, валеше дъжд. Заспах и когато се пробудих, погледнах към картината на стената срещу себе си. На нея е нарисуван един Икар, литнал над родния ми град Пловдив. Той сякаш се отдели от платното и надвисна над мен. Чувах как ми говори, че е рано да се отказвам, че имам да изпея още много песни и трябва да напиша книга, след което изчезна и аз пак съм заспал. Това остана в съзнанието ми и усетих, че трябва да се вслушам в този глас. И така още 20 години продължавам да съм на сцената“, усмихва се с неповторимата си усмивка Кидика.
С внучката си на сцената през 2007 г.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Иван Първанов
