– Д-р Симидчиев, да започнем от това – защо продължаваме да влагаме толкова средства в лечение на вече развили се заболявания вместо в превенция и ранно откриване?
– Обяснението е доста просто - защото стимулите в системата са сложени там. В смисъл, за да работи една система добре, тя трябва да има стимули, поставени на правилните места. И когато казвам стимули, най-често говорим за позитивни стимули, т.е. това са нещата, които най-общо наричаме „морковчета“, защото аз научих нещо от сина ми много отдавна. Той завърши психология и каза следното: Тате, има голяма разлика между позитивните стимули – морковите – и негативните стимули – пръчките. С пръчка можеш да накараш много бързо обектът да се движи, но не можеш да му дадеш посока. Докато морковът винаги дава посока, но невинаги е достатъчно бърз. И затова, ако искаме да организираме една социална система, особено например здравеопазването, трябва да поставяме позитивни стимули на правилните места за посока, а пръчката да е ползвана само когато искаме бързо да се случи нещо. Ние нямаме достатъчно морковчета в системата, нека така го кажа, или морковчетата са сложени на неподходящите места – на най-късното започване на лечението, когато заболяванията, много голям процент от тях, вече са нелечими. Вместо да залагаме на превенция и профилактика, вместо да залагаме на това да извадим лечението и диагностиката по-близо до хората, вместо да се фокусираме върху заболяването, от които де факто умира голяма част от българското население. И всъщност тези три точки, които току-що очертах, едно към едно са трите ключови точки на това, което наричаме Национална стратегия на България до 2030 година. През 2024 г. я приехме. Тя е задължителна за всеки Министерски съвет след това. Обаче седи в едно чекмедже и никой не я гледа.
.
– Това ли до голяма степен обяснява ниското, а в някои случаи дори нулево изпълнение на националните онкологични скринингови програми?
– Абсолютно. Защото тези програми са разписани в стратегията като посока. Там са дадени и параметрите на базата, на които може да отчитаме дали ги постигаме или не. Всяка година, когато приемаме бюджет, министърът на здравеопазването трябва да отчете какво е постигнато спрямо тези параметри. Да се види къде имаме недостатъчно финансиране или недостатъчна организация, за да може да го коригираме в бюджетния цикъл. Това не се случва. А то може да се случва супер лесно. Просто трябва да използваме консенсусно приетата Национална стратегия до 2030 година, за да управляваме здравната система и да измерваме напредъка си обективно, а не на базата на „един човек каза“.
– Тоест системата твърде късно насочва към профилактика?
– Точно така и част от причината е, че всъщност има две ключови национални системи, които трябва да работят интегрирано. Едната се нарича образование, другата се нарича здравеопазване. Ако ние не повишим здравната култура на всеки един отделен човек, за да може той да знае много по-рано какво да гледа и какво да мисли, за да може по-рано да се хванат част от оплакванията, няма как да постигнем този ефект.
– Като лекар кои са трите профилактични изследвания, които всеки човек трябва да си прави редовно?
– При всички положения от най-лесните и най-широко разпространени заболявания, които са най-лесни за диагностика, е например високото кръвно налягане. Човек може лесно сам да си го измерва и когато има високи стойности, да се обърне към лекар, за да може те да бъдат урегулирани. Защото хроничното напрежение на високото кръвно налягане уврежда кръвоносните съдове в дългосрочен план. Краткосрочно няма особена опасност, но в дългосрочен план уврежда кръвоносните съдове. Така че това е едно от нещата, които много лесно може да се правят. По отношение на истински сериозните заболявания – онкологичните, между мъжете и жените има значителна разлика. Примерно казано, мъжете много често страдат от рак на простатата, а жените много често страдат от рак на гърдата или на маточната шийка. И двете групи хора, които пушат, много често страдат от рак на белия дроб. Това са най-честите онкологични заболявания, които имат ефективни скринингови стратегии, за да може тези, които са под риск за такива заболявания, да бъдат извадени от популацията, да се подложат на скрининга и при нужда да бъдат подложени на ранно лечение. Всъщност скринингът ни осигурява възможността рано да забележим заболяването, за да може то да е максимално лечимо.
– Може ли изкуственият интелект реално да промени ранната диагностика или очакванията към него са по-високи от реалните му възможности?
– Изкуственият интелект е нещо, на което аз съм едновременно страхотен фен, но и съм смъртно уплашен от него. Защото, както даде огромни възможности, така тези възможности идват и с много значителни рискове. И предизвикателството е да намерим как в тази бясна надпревара между компаниите, които се стремят да направят Advanced General Intelligence или Super Intelligence, как да спрем тази безумна скорост на развитие, така че да вградим достатъчно безопасност в разработването на изкуствения интелект. Това е голямото предизвикателство и засега все още не можем да се справим. Мога да ви дам една много лесна статистика. Компютърът навлезе в две трети от обществото, т.е. в 60% от обществото, в рамките на 16 години. Интернет навлезе до 60% от обществото в рамките на 8 години. Изкуственият интелект навлезе в 60% от обществото в рамките на 2 години. Скоростта на навлизане е толкова висока, че ние не можем да усетим още страничните ефекти, които се получават в рамките на обществото, защото ние знаем, че вече мобилните телефони например предизвикват странични ефекти, особено при децата. Но това изисква време да се види. Примерно при цигарите на нас ни трябваха 200 години, за да може пълноценно да опишем кои са страничните ефекти. А докато тези технологии навлизат при две трети от популацията в рамките на две години, ние нямаме време да видим какви са страничните ефекти.
– Пак за здравето: подценяваме ли хроничните белодробни заболявания?
– Да, белият дроб е един от органите, който е... Сега, извинявайте, няма да обиждам моите колеги, но той е магарето на нашето тяло. Тоест, докато работи, няма никакъв проблем, бием го, трепем го, пълним го с пушеци, с боклуци и т.н., докато той не откаже. И това е една от причините защо белодробните заболявания се диагностицират всъщност късно. Изключая ранните болести, които са свързани с алергии, това са например астмата, повечето от другите хронични заболявания изискват време да се развият, тоест пациентът вече е по-възрастен с увредени и други неща, примерно сърце и бял дроб много често боледуват заедно. И поради тази причина много често се подценява белият дроб. Това подценяване идва за сметка на факта, че той е един от двата органа в нашето тяло, който не се възстановява. Там, където той се увреди, няма как да го възстановим, може само да го трансплантираме. Поне това може да направим, за разлика от мозъка.
– Какви заболявания причинява замърсяването на въздуха, което е в пряка връзка и със съвременния начин на живот?
– Това е един въпрос, на който много често отговарям и който има един много еднозначен отговор. И той е: Няма орган или система в човешкото тяло, които да не могат да бъдат увредени от мръсния въздух. Хората мислят, че мръсният въздух уврежда основно белия дроб, но всъщност малките частици под размер 2,5 микрона, когато навлизат в нашия организъм, стигат до абсолютно всичко. И мозък, и сърце, и бъбреци, и всичко. И няма орган или система, която да не се уврежда от замърсения въздух. И затова е толкова важна тази кауза. Особено важна е за децата, защото децата, които растат в замърсена среда – това е едно проучване, което буквално излезе преди 6 месеца в Англия – техният бял дроб изостава, което значи, че те могат да спортуват по-малко, защото белият им дроб е по-малък. А освен това и интелектът им изостава, т.е. те стават малко по-трудно обучаващи се. Това са двете ключови неща за едно дете – да спортува и да се развива интелектуално. И двете неща се увреждат от замърсяването на въздуха.
– А коя е най-голямата заблуда у младите, а и не само, свързана с пушенето и новите устройства?
– Не знам дали е заблуда. Може би те просто не са се срещнали с факта, че това е истински огромен бич, здравен бич, но тъй като ефектът настъпва бавно, човек не го вижда. Той настъпва в продължение на десетилетия, но той е много необратим ефект. И поради тази причина младите, докато са млади, искат да бъдат част от екипа, част от групата, част от модерните и започват било с класически цигари, или с нагреваемите, или с вейповете, за да бъдат част от групата. Това ги връзва към никотина, защото всъщност веществото, което връзва човек към всички тези неща, е едно-единствено. То се нарича алкалоиден никотин. И веднъж вързани към това, хората са склонни да гълтат всякакви боклуци, димове и какво ли още не просто за да си доставят никотина. И това става пожизнено за съжаление и скъсява живота.
– Технологично има ли разлика във вредите от цигарите и електронните устройства и другите, съдържащи никотин продукти?
– Вредите са различни, но са винаги вредни. Няма полза от нито едно от тези неща. Всъщност единствената полза от всички тези средства за доставяне на никотин е в балансовата сметка на производителите им.
– Нека поговорим за недостига на медицински сестри!...
– ...Ох, това е огромен, огромен проблем. Това е, защото освен всичко друго проблемът не се разглежда и във времето, а времето е изключително важно.
- Какво ще се случи, ако не бъде решен?
- То вече се случва. Има кабинети, които не могат да отворят. Има стаи в болниците, които се закриват. Има процеси и процедури, които не се спазват или не се правят както трябва, защото тази липса съществува. Т.е. това вече се случва. Как може да се реши? Има три неща, които могат да се направят, които са в следната последователност. Те не могат да се направят по различна последователност. Първо, трябва да задържим вече работещите. На второ място, трябва да върнем тези, които са напуснали работа, да може да ги върнем обратно с мотивация. И чак на трето място е да произвеждаме нови, защото производството на нови медицински сестри изисква минимум 4 години. Ако те са от чужбина, 5 години, защото една година е обучението в езика. Т.е. ние не можем бързо да намерим и да ги произведем. Ключово е да ги задържим тези, които работят – със стимули, със заплата, с кариерно развитие. След това да върнем тези, които имат квалификациите, но по някаква причина са отишли да работят нещо друго. И, разбира се, има едни такива неща, които от моя гледна точка са неразумни, като например да задължаваме в яслените групи да има по две медицински сестри, които да гледат деца, здрави деца. Медицинска сестра, чудесно, трябва да има към всяка една ясла, но не във всяка група да има по две, защото ние нямаме кадри за клиничните звена, за които те са напълно квалифицирани, а работят като по същество специалисти по ранно детско развитие.
– Това не се ли промени?
– Не. Не се е променило. В момента в София над 300 групи не могат да бъдат сформирани заради липсата на медицински сестри.
- В тази връзка това, което се случва с младите специалисти, не ви ли звучи като някакъв филм на ужасите, след като има свидетелства как те стажуват на места и дават смени по 10 часа, без да получават пари?
– Абсолютен хорър. Да, и причината за това е, че ние не мислим в дългосрочен план. Ние винаги мислим позиционно. В момента какво се случва и понеже в момента във властта няма много младежи, никой не се грижи за техните интереси. Те трябва да бъдат адекватно представени, защото ако са представени в местата, където се взимат решения, тогава техните интереси ще бъдат защитени.
– Само от площадите ли ги чуват?
– Да. Ами за съжаление това се случи при последните протести, но това не може да е пътят, защото когато има протести, значи нещата са отишли твърде далеч. Това е все едно болничната помощ. Болничната помощ също са протестите на болестта, т.е. най-късната фаза. Ние трябва много по-рано да реагираме.
- Откъде трябва да тръгне промяната - отгоре надолу или отдолу нагоре?
- Като човек, който е бил на различни позиции - бил съм и клиничен лекар, бил съм и в бизнеса, бил съм и в политиката, мога да кажа, че проблемът е в това, че ние не осъзнаваме колко важно нещо е ценностната система. Да ценим здравето, да ценим живота. Ако ние го ценим, ние ще правим много повече неща от това, което правим в момента. Ние повече ценим удоволствието си, отколкото здравето си. Най-интересното е, че всъщност за пари можеш да си продадеш здравето, но с пари не можеш да го купиш. Така че парите, когато станат основната ценност, ние често продаваме здравето си за пари, но не може да го купим след това.
– Кои три неща веднага трябва да се променят?
– Трябва да направим така, че да задържаме повече медицински сестри в системата, защото това е толкова критично, че хората не си дават сметка как, както се казва, вече спира системата. Тя не е утре да спре, тя вече спира. Това е едно от нещата. На второ място по значение, но пак на второ място, не защото е по-малко важно, а защото е с по-дълъг хоризонт. На младите хора трябва да им се дава писта, за да може да излитат. Защото единствено с подготовка на млади кадри тази система ще продължи да работи в бъдещето, иначе просто нямаме бъдеще. Така че това са две от критично важните неща. И на трето място, трябва винаги да мислим стотинката, която влиза в здравната система, къде и защо отива. Защото ние отделяме немалко пари за здравеопазване. Малко са спрямо развитите държави, но спрямо нашия бюджет въобще не са малко, поради което ние трябва много голям фокус да имаме върху това стотинката да върши максимална работа. При равни други условия, ако може да инвестираме една стотинка, която да ни върне половин стотинка, спрямо това да инвестираме, където тя ще върне две стотинки. Е, важно е да инвестираме там, където тя ще върне повече. Има такива места, например инвестицията в превенция и профилактика връща до от 6 до 14 пъти повече, отколкото инвестиция в болнично лечение. И затова постоянно настояваме да имаме превенция и профилактика, но само на думи, защото системата, от която това нещо зависи, не се променя. Тя е мотивирана да извършва брой манипулации, а не да предотвратява. Защото едно време в Китайската империя императорът е имал личен лекар, който е получавал баснословни суми, докато императорът е бил здрав, и е бил убиван, когато императорът се разболее. Ние трябва да се фокусираме върху това да бъдем здрави и да плащаме много, за да бъдем здрави, а не да плащаме много, след като сме се разболели.
- Какво е нивото на политическия консенсус в тези две ключови области – здравеопазването и образованието?
– Много близко до нулата е, защото всеки смята, че от него започва светът. Идвам аз и казвам: „Аз съм този, който разбира всичко“. И понеже мога да взимам тези решения сега, ще ги направя по този начин. Това е нещо, което за съжаление не позволява да ползваме изцяло интелекта, който имаме в държавата. Когато човек се възприема като най-умния в стаята, обикновено е в грешната стая. Трябва максимално да ползваме гледните точки - юридическа, емоционална, персонална... И важното е да може всички тези гледни точки да намират адекватно представителство и да се чуват, не да се казват, а да се чуват. И когато ние се чуваме един друг, ще видим, че много от нещата, които искаме да постигнем, са всъщност общи. Защото всички ние искаме да живеем по-добре, да живеем по-дълго, да живеем по-здрави. И разликите, които се изтъкват, и опитът да разделяме обществото всъщност не са от най-позитивните неща, защото, когато разделяме обществото, винаги работим с по-малки общи кратни, отколкото ако работим като по-голям екип. За съжаление това е присъщо на политиката, защото тя има разделителни линии – ляво - дясно, изток – запад, и т. н. Но при всички положения това, което трябва да постигаме в области, които са относително по-малко политизирани...
– Това имах предвид – едно е да спорите за външна политика, а друго е за здравеопазване?
– Така е. Но колко са хората, които се интересуват от външна политика, спрямо тези, които се интересуват от здравеопазване? Според всички европейски проучвания, до които аз съм се докосвал, над 82% от цялото население се интересува от здравеопазване. Тоест здравеопазването е важен обществен проблем и именно това е причината политиците да се опитват да ползват здравеопазването за политически цели.
- Какво е мнението ви за хомеопатията?
– Аз лично, ако зависи от мен, ще искам доказателства, че тя работи.
ТОВА Е ТОЙ:
Завършва медицина в София през 1988 г. със златен медал и е специализирал белодробни болести в Германия и Франция
Има дългогодишен опит като клиничен лекар, преподавател и изследовател
В политиката влиза през 2021 г. като кандидат от гражданската квота на „Да, България“. Оттогава е последователно депутат в няколко народни събрания, като работата му е основно свързана със здравеопазването
В настоящото 52-ро НС е народен представител от „Демократична България“ и член на парламентарната комисия по здравеопазване
Сред темите, по които е най-активен, са профилактиката, ранната диагностика, здравната система, дигиталното здравеопазване и чистият въздух
Автор е на законодателни инициативи за телемедицината и е сред публичните лица, които настояват за по-силен акцент върху превенцията и доболничната помощ.
Людмил Христов
