М икро- и нанопластмасите увеличават риска от инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови инциденти. Ден след Световния ден на сърцето, който отбелязахме на 29 септември, кардиологът, ангиолог, интернист и спешен лекар д-р Калина Колева, д.м., обяснява, че натрупването на тези микро- и наночастици става след консумация от пластмасови съдове и шишета, при вдишване на попаднали микро- и нанопластмаси в околния прах, през кожата, чрез инжекции и други медицински процедури. Тя обяснява, че малките частици могат да преминат през защитните бариери на организма и да достигнат до кръвообращението. „Те преминават по пет основни механизма от околната среда в тялото на всички живи организми, включително и хората. Първо са проучени ефектите върху животните и основно върху морските обитатели”, посочва тя.
Натрупване
„Основният прием е през стомашно-чревния тракт – с водата и храната“, обяснява д-р Колева. Другият път е чрез вдишването, като микрочастици от дрехите, килимите, завесите, които са направени от пластмаса. “Чрез кожата, тъй като ги има в много козметични продукти - маски за лице, шампоани, някои кремове, някои гримове, някои пасти за зъби. Чрез инжекции и медицински процедури с пластмасови сонди, катетри, абокати. Специалистът акцентира, че отделянето на частици се усилва, когато бутилките и съдовете се нагряват, травмират или оставят на пряка слънчева светлина, или се използват многократно, а са вече увредени механично. “Топлината и механичното увреждане ускоряват отделянето на частици. Т.нар. картонени чаши също не са безобидни, защото те са постлани отвътре с пластмаса”, разкрива тя и добавя, че затова горещо кафе или храна, претоплена в пластмасова кутия също крие риск от повишено натрупване на микро- и нанопластмаси. Тя препоръчва да се използват керамични, порцеланови или стъклени съдове и подчертава, че в някои бамбукови прибори има скрита смола (тип пластмаса).
Оптимистично
Добрата новина е, че не всичко, което поглъщаме или вдишваме, остава в организма. “Висок процент се изхвърлят с фекалиите, урината или изкашлянето. При хората, при които червата са с по-лоша микрофлора, не се хранят с богата на фибри храна, които имат генетично по-големи пространства между клетките на епитела на червата, при тях се абсорбират в кръвта в по-голямо количество”, обяснява кардиологът. Д-р Колева заявява, че в България не е проведено проучване затова как микро- и нанопластмасите влияят върху кръвоносните съдове на българите, но такова вече е проведено през 2024 г. от италиански екип, ръководен от проф. Рафаеле Марфела. Учените изследват 257 пациенти, на които са им отстранени плаки от сънните артерии и се е установило, че при 150 от тях има налични микро- и нанопластмаси в плаките. При останалите хора такива не са се натрупали. Тези хора са били проследени 34 месеца и при тези, при които е установено наличие на микро- и нанопластмаси, честота на инфарктите, инсултите и общата смъртност е била по-висока в сравнение с хората, при които не е било доказано наличието на микро- и нанопластмаси. “За мен това е повече от красноречиво доказателство, че наличието на пластмаса в тялото оказва негативен ефект”, подчертава тя и добавя, че досегашните ин витро експерименти доказват, че микро- и нанопластмасата се открива във всички органи и тъкани. “Нямаме все още голяма база данни за директния токсичен ефект при хората. Засега съдим за ефекта от това, което знаем за морските обитатели. Тези пластмаси активират възпалението и оксидативните процеси, разрушават макрофагите (защитните клетки) ин витро. Микро- и нанопластмасите носят като транспортьори тежки метали, бои, лакове, подобрители, омекотители, които чрез тези вредни вещества попадат в организма”, обяснява специалистът. Тя добавя, че фталатите (пластификатори, които правят твърдата пластмаса гъвкава) разрушават половите хормони при младите хора и се смята, че пречат на репродуктивните функции.
Инциденти
Изследването на проф. Рафаеле Марфела показва още, че се увеличава рискът от сърдечносъдови инциденти при хората, при които микро- и наночастиците се натрупват в атеросклеротичните плаки. “Ефектите са налице. В едно от съвременните проучвания от 2025 г. излезе, че PVC е по-опасен и с по-силен негативен ефект от друг вид пластмаса (полиетилен) при хора, с преживян миокарден инфаркт. Все още има много въпросителни по отношение на влиянието на микро- и нанопластмасите върху хората. По темата за ефекта върху хората се работи от 2018 г.”, коментира тя. Д-р Колева е категорична, че тези частици се натрупват във всички тъкани на хората, фталатите в тях са ендокринни дисруптори, а при морските и други организми имат вече доказано изключително вредни ефекти.
Другата добра новина е, че може да намалим количествата им в организма ни. За целта не използваме пластмасовите чинии и чаши, особено за наливане на горещи напитки, защото тогава по-лесно се отделя пластмаса. “Не бива да излагаме бутилките и тубите на пряка слънчева светлина и не бива да ги чупим, натискаме или мачкаме. С това се увеличава многократно количеството микро- и нанопластмаси във водата или в храната, която се държи в тях. Да се използват дървени/метални чинии, кутии и прибори за многократна употреба, да се използват дрехи/завеси/покривки от памук и лен, а не от пластмаса”, съветва специалистът и добавя, че препоръчва да се консумират храни, богати на фибри, които играят ролята на „метлички“, подпомагащи червата да изхвърлят навън микро- и нанопластмасите. “Да дъвчем сурови броколи, карфиол, рукола и кейл. При тях се отделят полезни субстанции, съдържащи сяра (изотиоцианати), които помагат на черния дроб да очисти някои добавки в пластмасата. Другото е да имаме здрава чревна флора. Да се храним пълноценно, а не да консумираме рафинирани захари и пържени храни. Така ще се стабилизира естествената чревна флора, която стимулира и поддържа отделянето на слуз от чревните клетки, която пречи да се абсорбират микропластмасите”, обяснява тя и пояснява, че някои от тях попадат в кръвта, а други остават в самите епителни клетки на червата. “Наличието на микро- и нанопластмаси е доказано дори в семенната течност, плацента, в майчиното мляко, преминават от майка към плод още в утробата”, посочва тя. Специалистът съветва хората, които работят на каса в магазин да пипат касовите бележки с ръкавици, защото бисфенол А е пластмасовото покритие на термохартията и навлиза в тялото им през кожата.
Принос
Д-р Калина Колева, д.м., заедно с проф. Добрин Василев и екипа на кардиологията на „Медика Кор“ в гр. Русе са изготвили научен обзор, който ще бъде публикуван до дни в реномирано международно кардиологично списание за ефекта на микро- и нанопластмасите върху съдовете. “Ние обобщихме световната база данни и извлякохме най-важната информация, с цел да предупредим научната общност колко критично е значението на микро- и нанопластмасите за увредата на съдовете и че трябва да се проведат повече проучвания при хората, за да се докаже категорично ефектът върху обществото. Установихме, че към момента няма никакви данни за ефекта на тези частици върху съдовете на българите. Има проучване за ефекта върху рибите в Черно море, но не и за ефекта върху съдовете на българите”, коментира специалистът. По думите ѝ от световния опит са научили, че микро- и нанопластмасите увреждат съдовете чрез активация на имунната система; предизвикване на оксидативен стрес; увеличаване на възпалението; ендотелна дисфункция; увреждане на образуването на нови съдове; предизвикване на митохондриална дисфункция, автофагия, фероптоза, влошаване на бариерните функции; нарушения на етапи от липидния метаболизъм.
Владимир Христовски
