„Тази неделя се прави обичай за здравето на децата през зимата. Той се нарича хамкане-ламкане (или люскане). И както беше забравен след идването на демокрацията, от година-две сякаш възкръсна и отново стана моден у нас“. Това констатира пред „Телеграф“ кабалистът и експерт по етно-религиозни обичаи Ели Маринова. Тя обясни, че ритуалът срещу грипа се прави утре на празника Сирни Заговезни (22 февруари) след „богатата млечна вечеря“.
Мартеница
„Върху червен конец или мартеница се завързва бяла халва. После най-възрастният в дома я завърта в кръг с пръчка, докато децата се нареждат отдолу и се опитват да я хванат с уста, без да си помагат с ръцете. Така халвата участва в магическите ритуали за здраве, ознаменуващи прехода към Великия пост, от зимата към наближаващата пролет“, обясни Маринова.
Цена
Бялата халва се приготвя, като се вари захарен сироп, за разтегливост се слага билката чувен, която пречиства и кръвта. Шуплите вътре се образуват от белтъците, които вкарват въздух в комбинация с фъстъци, лешници, орехи. Този персийски деликатес обаче се появява в ритуала сравнително късно – XVIII-XIX век, като първоначално навлиза в градския бит, а по-късно се разпространява и в селата. Преди това се е ползвало яйце. Така че, който иска да спести 3-4 евро, колкото излизат към 400 грама оригинална халва днес, то може да завърже яйце или парченце сирене.
„Нашите баби и дядовци са ползвали освен яйце и черен въглен. След самото хамкане конецът се е палел. По това как е горял се е гадаело здравето в семейството, кой кога ще се задоми, ако е имало моми и ергени, за реколтата“, разказва столичанката.
Устрел
По думите й цялата седмица сега се нарича Сирна. В нея предците ни спазвали различни забрани с цел предпазване от болести по хората и животните. „Сирната седмица е идентична с Тодоровата и се е смятала за много опасна за зарази и нападение от всякакви зли сили. Затова хората са извършвали защитни ритуали срещу бяс, устрел, т.е. вампир, и др. Например до 22 февруари включително се е забранявало на домакините да перат и да простират, особено бяло пране“, описа Маринова.
Сирни
А в неделята е апогеят с празника Сирни Заговезни и Прошки. На този ден младите гостуват на по-възрастните си роднини, приятели и си искат прошка за греховете, волни или неволни.
„Взаимното опрощение върви по линията на възходящата йерархия – прошка искат по-младите и по-нискостоящите, синът от бащата и майката, работникът от шефа си“, коментира кабалистката. Думите, които се изричат, са следните: „Прости ми, ако съм нещо съгрешил пред теб”, и се целува ръка. Отговорът е: „Господ да прощава, да си простен!”. След размяната на обичайните реплики се сяда на обща трапеза.
Рибник
Според православния канон от местните Заговезни (предходната неделя) месото вече е забранено. Затова на трапезата могат да присъстват риба (рибник) и млечни гозби на корем – баница със сирене, масленица (тутманик), мляко с ориз, сирене, яйца, кашкавал, орехи. От 23 февруари започва дългият Великденски пост. Духовници разясняват, че до 12 април (Пасхата) са забранени блажните храни, венчавките и интимните ласки.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Любомир Старидолски
