Ц ентрове за справяне с болката, или т.нар. палиативни грижи, ще бъдат изградени в България.
Това е заложено в Програмата за регионално развитие 2021-2027 г. Проблемът с дългосрочното обслужване на възрастни, терминално болни и пациенти с тежко протичащи заболявания е засегнат и в Националната здравна карта. Там е посочено, че у нас е налице сериозен дефицит, като легла за палиативни грижи липсват не само в общата болнична мрежа, но дори и в специализираните онкологични заведения. „Това създава огромни проблеми за болните и техните семейства, натоварва системата за спешна медицинска помощ и публичните болници, които в повечето случаи поемат тези болни и ги обгрижват в рамките на структурите за активно и интензивно лечение“, пише в документа.
Проблем
Палиативните грижи са насочени към предотвратяване на болката и страданието на пациентите, независимо от стадия на заболяването им и дали то е лечимо или не. У нас обаче тази област в здравеопазването е крайно недоразвита. За да се справим с този проблем, се предвиждат инвестиции по ПРР, насочени към осигуряването на възможност за изграждане и оборудване на центрове за гериатрия и за палиативни грижи. „Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда“, гласи стратегическият документ.
Анализ
Освен центрове за палиативни грижи в него е предвидено и трансформиране на налични болнични легла за активно лечение в такива за продължително лечение и палиативни грижи. Заложена е и възможност болници за продължително лечение да разкрият структури за палиативни грижи. Те обаче трябва да отговарят на определени критерии – да се намират в области, в които броят на наличните легла за продължително лечение са недостатъчни, да са в населени места с по-голям брой жители и да има наличен медицински персонал. Изготвен е и анализ за дългосрочните нужди от здравни услуги, включващи продължително лечение и палиативни грижи, осъществявани в лечебни заведения в националната система на здравеопазване. В него се взема предвид както високият дял на възрастното население у нас, така и броят на онкоболните и починалите вследствие на онкологично заболяване.
Ивона Владимирова
