В се повече антибиотици не действат. Причината е, че бактериите са резистентни към тях. Това обясни пред „Телеграф“ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова. Данните са показателни. Според Европейския център за контрол на болестите сме на първо място по употреба на антибиотици.
„Докато в другите страни през последните години има намаление на приема на антибиотици с около 20%, у нас се забелязва обратната тенденция - увеличение от 20%. Причината е в пандемията. Именно заради това, че имаме вирусно заболяване, в повечето държави приемът на антибиотици драстично спадна, а у нас поголовно се изписваха, което е погрешен подход“, коментира проф. Христова. Тя изтъкна, че точно това е допринесло за увеличаване на резистентността. Проф. Христова даде пример и с доклад на престижното списание „Лансет“, в който се посочва, че България е на челните места по смъртност, причинена от резистентни Ешерихия коли и Клебсиела пневмоние, които са най-честите причинители на инфекции. В западните страни са взети мерки, за да се ограничи антибиотичната консумация и се извършват проверки дори в аптеките, когато чрез електронните рецепти стане ясно, че се изписват много антибиотици.
Национален план
„Има национален план и у нас, който е разработен от Министерство на здравеопазването в сътрудничество с Националния център по заразни и паразитни болести, но трябва да се приеме от Министерския съвет. Има дори предвиден бюджет. Това е начинът да се спре безконтролното използване и продаване на антибиотици. Не бива хората да се лекуват сами“, предупреди експертът. Тя даде пример, че често приемаме антибиотици, които са ни били предписани преди, без да сме наясно дали действат върху конкретния микроб. По този начин повишаваме резистентността на бактериите и причинените от тях инфекции се лекуват трудно. Според проф. Христова един от начините да се преборим с безконтролното продаване и приемане на тези лекарства е чрез електронни рецепти. Тогава ще е ясно лекарите какви медикаменти предписват.
В болниците има антибиотична политика и там положението е една идея по-добре. Част от антибиотиците в болниците са за по-широка употреба, но има и такива с по-ограничено приложение, както и за случаи с тотална резистентност“, каза още експертът. Тя добави, че според антибиограмите непрекъснато се вижда покачващата се резистентност и даде конкретни примери. Така при микроба, който причинява най-често пневмониите и респираторните бактериални инфекции при децата - стрептококос пневномиe, резистентността за 2020 година е 12%, а през 2021 г. вече е 17%. Ентерококите вече са резистентни 70% на гентамицин, 80% на левофлоксацин, 94% на ампицилин.
Микроби
„При Псевдомонас аеругиноза, който поначало е бързо развиващ резистентност микроб, в много случаи причинител на уроинфекции и коремни инфекции, вече 38% е резистентен на цефтазидим, 26% на ципрофлоксацин, 30% на имипенем. А това е един от резервните антибиотици, който се пази за лечение само в болница при тотално резистентни бактерии и е предназначен за тежки случаи. Общо взето, няма микроб, при който резистентността да не се повишава у нас“, отбеляза проф. Христова.
Затова според нея е нужен контрол на всички нива и най-вече по-голяма отговорност от страна на пациента, както и от лекарите, за да не предписват антибиотици просто за да се подсигурят.
„Националният план е предвидил мерки на всички нива и ние ще сме принудени да се съобразяваме, защото положението ще стане сериозно критично“, каза още експертът.
Проф. Донка Байкова: Храната, която ядем, също е виновна
Храната, която ядем, също е виновна за антибиотичната резистентност, категорична е проф. Донка Байкова, експерт по хранене и диететика. „Това идва предимно от бройлерите – пилетата, и от сьомгата, които се блъскат с антибиотици и това преминава в месото, което ние консумираме. Когато растат, бройлерите си ядат екскретите в клетките, където гъмжи от бактерии и за да не умрат, ядат собствените си екскрети. Същото е с големите екземпляри на сьомгата, които се тъпчат в малки водоеми, защото струват пари. Тези животни по време на жизнения им цикъл се лекуват с антибиотици, за да го има това месо, защото иначе ще умрем от глад. Но след това остатъкът от тези антибиотици е в същите животински продукти, с които се храним“, казва проф. Байкова.
Тя допълни, че вече 18 години не е открит нов антибиотик. Според експерта резистентността обаче не се дължи само на прекомерна употреба на антибиотици.
„Има хора, които с години не пият антибиотици, и пак може да я развият заради храната“, допълни тя.
Яна Йорданова, Поли Пантева
