77 филиала на спешна помощ трябва да бъдат спешно построени. Срокът за това изтича в края на годината. Това показа справка на „Телеграф“, получена по Закона за достъп до обществена информация за изпълнението на големия инвестиционен проект за развитие на системата за спешна медицинска помощ.
23 декември е крайната дата, заложена в договора, по който България получава от Европа сумата от 163 897 815,62 лева. Проектът е финансиран по оперативна програма „Региони в растеж“ и се реализира по три компонента. Първият е обновяване и модернизация на сградния фонд в 235 обекта на спешна помощ на територията на цялата страна. Това включва спешните отделения на 33 лечебни заведения, 27-те Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), разкритите към тях 169 филиалa (ФСМП) и шестте изнесени екипа в общините. Вторият компонент е модернизиране на помещенията чрез доставка на оборудване и обзавеждане на обектите, а третият – закупуване на 400 линейки.
Изоставане
От справката на здравното министерство става ясно, че е предвидено ново строителство на 84 обекта, а други 151 вече съществуващи помещения трябва да бъдат ремонтирани. До момента обаче има само 7 новоизградени сгради. Става въпрос за ФСМП в Созопол, Провадия, Бяла, Нова Загора, Братя Даскалови, Стралджа и Войника. Останалите 77 обекта тепърва трябва да бъдат вдигнати. Значително изоставане има и по отношение на ремонтните дейности. Такива са осъществени в 27 обекта, а други 124 все още са на изчакване. „Разразилата се инфлация създаде сериозен проблем с извършването на строително-монтажните работи по сключените договори с изпълнителите, свързан с отказ от започване или довършване на работата поради повишените цени на материалите и труда в строителния сектор“, обясняват от МЗ.
Оказва се, че тепърва трябва да бъдат обявени обществени поръчки за 33 от обектите. За други 81 вече са избрани изпълнители.
Анализ
След извършен финансов анализ на разходите по проекта, на база на инфлацията е установено, че са необходими допълнителни финансови средства за дофинансиране на дейностите. Така от държавния бюджет ще трябва да се извадят пари, за да се доплати за строително-монтажните работи и закупуването на оставащите 42 броя линейки, които трябва да бъдат тип В, с повишена проходимост. Обществената поръчка за спешните автомобили трябва за пореден път да бъде преобявена. „Процедурите за избор на изпълнители от средата на 2022 г. се обявяват под условие, като е предвидена възможност за предлагане на ценови оферти от участниците, надвишаващи максимално разполагаемия финансов ресурс, осигурен от бюджета на проекта. Разликата в средствата, които ще се получат като дефицит, ще бъде осигурена с целеви средства след актуализацията на държавния бюджет“, уточняват от здравното министерство.
Клаузи
„Към настоящия момент няма риск да бъдат върнати вложените в проекта средства, тъй като Министерството на здравеопазването е предприело всички необходими мерки и действия, които да обезпечат изпълнението на дейностите по проекта и достигане на заложените в него индикатори“, обясниха за „Телеграф“ от ведомството. От там уточняват, че съгласно клаузите на договора за безвъзмездна финансова помощ и подписаното допълнително споразумение към него по проекта, няма заложени условия, по които на МЗ ще бъде изискано да върне получените средства в пълен обем. „Министерството има ангажимент да постигне заложените в проекта индикатори и екипът за управление на проекта полага всички необходими усилия за постигане на това“, казват още от ведомството.
Отделят 33 екипа за бедствия
В Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги е направен подробен разбор на кадрите в системата на спешната помощ и анализ на нуждите. Според изчисленията средно годишно в спешна помощ се обслужват около 1,2 – 1,3 милиона души. За пресмятане на необходимия брой спешни екипи се използват няколко индикативни стандарта според почасовата заетост, осигуряването на екипи според броя на населението в конкретната област, покриването на определена територия и др. Различните индикативни стандарти обаче определят различен брой необходими екипи, като те варират от 292 до 385. Реално в момента страната разполага с 357 медицински екипа, което се определя като достатъчно. Важен фактор обаче е разпределението им. Според картата в 15 от всички 27 ЦСМП има по-малко екипи от нужното, в други 8 те са повече, а в 5 са точно, колкото е необходимо. Така например в спешна помощ Плевен трябва да имат 12 екипа, а наличните са 16. За сметка на това в ЦСМП-София имат 33 екипа, а им трябват поне 46. В документа обаче се посочва, че не е предвиден резерв от екипи за реакция при катастрофи, бедствия и тежки аварии. Планира се да бъдат отделени 33 такива екипа – по 1 резервен за всички ЦСМП, с изключение на центровете в Пловдив и Варна, където трябва да има по два резервни екипа, както и ЦСМП-София, обслужващ 2 административни области, за които са предвидени 5 екипа. Записано е, че те ще бъдат отделени за сметка на наличните в момента в системата на спешна помощ, като това включва освен 357-те медицински екипа, така и 28-те транспортни, които ще бъдат трансформирани в парамедицински.
Пускат нови локации в Хасково, Кърджали и Монтана
Според стандарта при код червено за критични спешни пациенти линейката трябва да стига на адрес за до 8 минути, при код жълто – за до 20 минути, а при код зелено за до 120 минути в 90% от повикванията. В 36-те големи града с население над 25 000 души този критерий е почти покрит, показва анализът. Само в 3 областни града – Хасково, Кърджали и Монтана, мобилните екипи успяват да пристигнат до осмата минута в под 75% от случаите. Посочва се, че това предполага в тези области да се обмисли определяне на допълнителни локации на мобилните екипи с цел подобряване на достъпа, но без изграждане на нови структури. В 82-те населени места с жители между 4000 и 10 000 души ситуацията е по-сложна. Съгласно приетите критерии във всички тези по-малки градове или села следва да функционират ФСМП с мобилни екипи и стационарна част за оказване на спешна помощ на място, при условие че е невъзможно осигуряване на достъп до населените места в рамките на до 8 мин. Анализът показва, че само в 14 от тези населени места линейката може да пристигне за това време. В 63 функционират филиали, както и изнесени екипи, които осигуряват достъп на населението. За други 4 обаче той е затруднен и според картата е необходимо разкриване на нови ФСМП и допълнителна локация на мобилен екип от съществуващ филиал.
Поли Пантева
