„Само 8 на сто от пълнолетните българи нямат кариеси. Възрастните хора са буквално без зъби, а протезирането не се поема от здравната каса.
Информирахме за тревожните тенденции, за да се потърси решение на проблемите.
Поставих въпроса за
новите биологични методи, които могат да помогнат
и да излекуват обратимите състояния, защото там трябва да се насочат усилията на профилактиката. Това лечение въобще не се финансира от здравната каса”, каза проф. Пенева.
Биологичните методи на профилактика дават най-добър резултат, ако се приложат още в детска възраст.
„Кариесът не е просто дупка в зъба, а процес, който се развива в устата. В резултат на този процес емайлът постепенно се разтваря и стопява. Това става там, където се е натрупала плака. Защото в плаката има микроорганизми, въглехидрати и захари. Те образуват киселини, които атакуват емайла. В началният етап все още не се стигнало до разрушение. Не се налага със зъболекарска машинка да се изрежат увредените тъкани и да се възстановява материалът. В този етап ние имаме възможност да диагностицираме и да въздействаме, защото процесът е обратим”, обяснява проф. Пенева.
Има различни подходи – например гладките повърхности на зъбите се реминерализират ако има фисури, зъбът се запечатва или пък оралната среда се моделира. Цялата тази поредица от профилактични мерки, които започват в стоматологичния кабинет и трябва да продължат у дома обаче, не се финансира от здравната каса. Затова най-често
не се прави от родителите
„Опитваме се да спрем и да обърнем процеса, като запазим зъбите от разрушение. Кариесът може да бъде предотвратен, можем да запазим жива и пулпата, ако навреме се вземат мерки. При пулпита, преди да се яви ужасната болка, има стадии, които са обратими. При добра диагноза тези състояния могат да се уловят и със специални методи те могат да се лекуват и то преди каналът на зъба да се е увредил. Така няма да се стигне до отстраняване на пулпата и до запълване на каналите с изкуствени материали. Защото запълненият канал, дори когато се приложи перфектно лечение, носи риск. Ако обаче успеем да запазим пулпата, зъбът остава жив”, обяснява проф. Пенева.
Монитор


















