С лед руската инвазия в Украйна цената на петрола скочи над 100 долара за барел за пръв път от 8 г., а природният газ поскъпна с 35 на сто за часове вчера. Срив бе отчетен на стоковите и фондовите борси.
След руската инвазия в Украйна цената на петрола скочи над 100 долара за барел за пръв път от 8 г., а природният газ поскъпна с 35 на сто за часове вчера. Срив бе отчетен на стоковите и фондовите борси.
Руската рубла се срина с 3,8% до 84,27 спрямо долара, след като по-рано достигна рекордно ниско ниво от 89,60 при силно волатилна търговия. Спрямо еврото рублата загуби 3,2% до 94,55 рубли за едно евро, като по-рано достигна най-ниското ниво от 101,03 на междубанковия пазар.
На този фон златото поскъпна с 2.13% - до 1951 долара за тройунция. По-късно вчера котировките забавиха ръста си до 1.67% и златото се търгуваше за $1944,3 за тройунция.
Най-голямата дигитална валута биткойн пък понижи стойността си със 7.9 на сто до 34 324 долара - най-ниската стойност от 24 януари. По-малките дигитални валути, които обикновено се движат заедно с биткойна, също поевтиняха, като етер изгуби 10.8 на сто.
Междувременно цената на петрола сорт Брент скочи с 8.32% до 104.90 долара за барел, а американският лек суров петрол прибави към стойността си 8.02% до 96.49 долара за барел. Цената на природния газ в Европа в четвъртък се повиши с 35 на сто до над 1400 долара за 1000 куб. м на лондонската борса ICE, достигайки най-високите си нива от два месеца насам. Фючърсите с доставка през март на газовия хъб TTF в Нидерландия поскъпнаха до 1414.50 долара за 1000 куб. М, или 120 евро за МВтч. Въпреки руската военна офанзива не се оправдаха страховете за нарушаване и дори спиране на руските газови доставки за Европа.
"Газпром" обяви, че транзитът през Украйна продължава според заявките
на потребителите от Европа, които за четвъртък бяха 83 млн. куб. м. Това е с 31.4 процента повече спрямо заявките за предишния ден. Газът по тръбата Ямал –Европа обаче са спаднали. Газопроводът между Полша и Германия обичайно осигурява около 15 на сто от руските доставки на газ на запад за Европа и Турция, но от декември работи в реверсивен режим. "Газпром" продължава да не ползва капацитета на тръбата – не е резервирал такъв до октомври. Освен това руският газов гигант не планира да извършва спотови продажби на газ на електронната си платформа тази седмица.
Военните действия в Украйна доведоха до масирана разпродажба на акции и ценни книжа, а
двете борси в Москва и Санкт Петербург прекратиха търговията
"Пазарът си търсеше извинение да разпродава и сега има истинско основание. С толкова много борсово търгувани фондове и автоматизацията на търговията те просто натискат бутона, когато има такава несигурност и купувачите "стачкуват". Кой знае докъде може да стигнат нещата", коментира за Ройтерс Джордж Кнаан от Barrenjoy Capital в Сидни.
Междувременно паднаха и котировките на фондовите пазари в Европа.
Индексът FTSE 100 на Лондонската фондова борса загуби 2.41 на сто
Във Франкфурт DAX спадна с 3.21 на сто. Парижкият CAC 40 намаля с 3.36 на сто. Паневропейският Stoxx 600 се срина с 2,7 на сто, като начело на загубите бяха банковите акции, спаднали с 4.3 на сто. Срив имаше и на Токийската фондова борса. Индексът Никкей падна с 1.81 процента за пръв път от ноември 2020 г. По-широкият индекс Топикс загуби 1.25 процента.
Пшеницата също поскъпна, като достигна най-високите си цени от повече от девет години насам, докато фючърсите на царевицата достигнаха нови 8-месечни върхове. Анализатори припомнят, че 29% от световния износ на зърно идват от Русия и Украйна. Тъй като
Русия и Украйна генерират около 29% от световния износ на пшеница
19% от световните доставки на царевица и 80% от световния износ на слънчогледово масло, търговците се опасяват, че военната операция в Украйна може да повлияе на движението на цените на реколтата и да предизвика масова борба от страна на вносителите за замяна на доставките от Черноморския регион.
„Напрежението между Русия и Украйна изостри рисковете за доставките на глобалния пазар“, посочват от ING.
Най-активният договор при пшеницата с доставка през май се търгуваше с ръст в цената от 5,7% до 9,34 долара за бушел – най-високото ниво от юли 2012 г.
Царевицата поскъпна с 4,7 на сто до 7,13 долара за бушел, като малко по-рано достигна пик от 7,16 долара, последно отчетен на 10 юни 2021 г.
Майските фючърси върху соята поскъпнаха с 1,6 на сто до 16,97 долара за бушел, като това е шеста поредна сесия на ценови ръст за културата. По-рано през деня цената на тези договори нарасна до 17,19 долара – най-високата стойност от септември 2012 г.
Монитор
