- Г-н Кацарчев, какво очакват синдикатите от новото управление?
- В момента изготвяме нашите искания към новата власт. Очакваме да се провежда една балансирана политика, особено по отношение защита стандарта на хората, икономиката, енергетиката, условията на труд. Още е рано да се каже какви политики ще водят. Сега ще видим как ще се формира бюджетът и върху какви принципи ще стъпят.
- Какви са исканията на КТ „Подкрепа“?
- Това са около 9-10 точки. Минавайки през демография, политика по доходите, условия на труд, борба срещу бедността, инвестиционната политика, реформите в здравеопазването, икономическата политика. Много е важна енергийната политика. Единият ТЕЦ затвори на 8 май. Не на последно място е данъчно-осигурителната политика, защото явно ще трябва да се правят промени. Те са неизбежни вече.
- Какви точно данъчно-осигурителни политики очаквате? В програмата на „Прогресивна България“ ясно е записано: запазване на ниски плоски данъци.
- Очакваме това да се промени като становище предвид ситуацията, която се вижда, че не е много добра за работещите и за хората в неравностойно положение.
- Какво по-конкретно очаквате?
- Първото нещо, което трябва да се направи, е да се освободи минималната работна заплата от данък. Предвид дупките в осигурителната система, би трябвало таванът за осигурителните вноски да се увеличи или въобще да се премахне. Но Кодексът за социално осигуряване казва, че има връзка между максималната пенсия и осигурителния доход и би трябвало поне това да се спази.
- Да се премахне данъкът върху минималната заплата ще струва страшно много пари на бюджета. Вие изчислили ли сте колко?
- Не. Когато преминахме от прогресивно към плоско облагане, от историческите данни ще видим, че почти няма разлика, само че тежестта се понася изцяло от ниските доходи. Тук трябва да се направи нещо по посока на това ниските доходи да не плащат данък, а високите да поемат тази тежест. Няма загуба за бюджета.
- Значи предлагате и увеличаване на ставката за по-високи доходи.
- Естествено. Идеята е минималната заплата да бъде с нулева ставка, средните доходи да бъдат със ставка 10%, колкото е в момента. А високите доходи – колкото по-високи стават, да расте тежестта.
- Какво разбирате под високи доходи?
- Над максималния осигурителен доход. Там, да кажем, тежестта ще отиде на около 12% и нагоре ще нараства постепенно плавно. Ако е прогресивна скалата, то се случва от само себе си.
- Така не се ли стимулира сивата икономика и пак да се върнем към масово осигуряване на минимална заплата, за да не се плаща данък?
- Като гледаме какви средни заплати отчита статистиката по икономически сектори, някои сектори са в сивата икономика, независимо от типа облагане. Това идва и от друго. Години наред държавата не приема минимален осигурителен доход по длъжности и професии.
- Искате това да се промени?
- Естествено. Това ще помогне на осигурителната система. Не може някой, който заема ръководна длъжност, да се осигурява на минималния осигурителен доход. Това изглежда нереално.
- Много хора наистина се осигуряват на минимална заплата, а получават пари в плик. Не е ли несправедливо те да нямат и данък, а да имат реално по-висок доход?
- Затова ние предложихме купища мерки, свързани с имуществени данъци. Най-бедните, които например продават цветя на улиците на София, те не представляват голям данъчен интерес. Но останалите, които получават пари от сива и черна икономика и трансформират доходите си в имущество, там би трябвало също да има прогресивно облагане. Укриваш доходи, а в същото време ги влагаш в имоти или други скъпи неща.
- Какво точно предлагате?
- Предлагаме, когато човек притежава имущество над определена стойност, да има прогресивна скала. А не, както се предлага, да вдигнем данъка върху недвижимите имоти на всички на фона на цялата тази инфлация. Идеята ни е богатите хора да поемат част от социалната си отговорност в тази държава. За 2025 г. бизнесът има печалби около 70 милиарда лева. Разпределената печалба, която се очаква за 25 г., ще бъде около 30 милиарда. В същото време разходите за персонал, включително отбрана, МВР, здравеопазване и образование, са 24 милиарда. Точно тези неща показват, че имаме натрупване на огромно количество пари в малък кръг от хора. И бизнесът казва: не трябва да се вдигат заплатите. При положение че разпределената печалба на бизнеса ще бъде по-голяма от заплатите на всички, които работят за държавата.
- Може ли повече конкретика и по другите ви искания?
- По енергийната политика искаме дерогации по всички възможни „чудеса“, водещи до оскъпяване на енергията. И това би трябвало да се направи бързо с цел да се намалят цените на енергоносителите. Защото, както се вижда, в период на криза, когато цените доста бързо напредват нагоре, това нещо играе обратна роля. Вече сме в т.нар. стагфлация. Имаме и инфлация и в същото време лек икономически растеж. Това, ако продължи по този начин, със сигурност обедняването ще е гарантирано и парите ще се концентрират само в определени субекти. Налице е абсолютна социална несправедливост и тук трябва да се намерят икономически политики, които да предотвратят подобно поведение в бъдеще. Затворихме един от американските тецове, който играе балансираща роля в системата и как това ще бъде компенсирано, все още не ни е ясно. В здравеопазването това, което най-много ни притеснява, е изтичането на пари. Трябва да се направи нещо с цел да се намалят кражбите. По отношение на бедността и социалното изключване трябва да се вземат мерки по отношение на минималната работна заплата, социални помощи и плащания, осигурителни обезщетения като размери спрямо осигурителния принос на лицата, а не замразяване на сумите. Едно по едно всичко това трябва да намери някакво решение.
- Очаквате ли да има нов кръг преговори по прилагане на директивата за адекватни минимални работни заплати?
- Със сигурност ще има. Този разговор ще продължи. За съжаление работодателите не отстъпват, но и ние не отстъпваме. За нас е важно един човек, получавайки минимална работна заплата, да може нормално да изкара един месец. Не да охолства, а просто да може да го изкара този месец, плащайки си всичките комунални разходи, имайки пари за храна. Да не говорим, ако има деца, какво се случва като разходи. Така че ще продължим да отстояваме политиката минималната работна заплата да се доближава до издръжката на живот.
- Служебният социален министър Хасан Адемов подкрепи искането ви НСИ да започне да изчислява издръжката на живота. Смятате ли, че ще има приемственост при тази идея?
- Надяваме се да има приемственост. Да видим каква политика ще бъде водена и в каква посока. Но със сигурност нещата трябва да вървят към подобряване, а не към влошаване на вече постигнатите параметри за минималната работна заплата. Тя не може да падне под вече определената сума. Видяхме, че линията за бедност за 2025 г. е скочила с 13,5%. Ние точно толкова искахме да се актуализират работните заплати. Само че линията на бедност се движи с една година време закъснение. Парите, които тази година ще бъдат необходими за тази линия на бедност, ще бъдат с 13-14% по-ниски от реалните пари.
- Предстои изготвянето на бюджета за тази година, след това и за 2027-а. Какво не бихте приели като реформи?
- Бихме приели съкращаване на администрации, които са ненужни, защото има такива. Но не бихме приели съкращаване на администрации, които са претоварени. По отношение на политиката по доходите, там сме категорични, че заплатите трябва да бъдат актуализирани, предвид това, което се случва с цените. Така че тук ще водим дълги и тежки разговори, да се намери някакво решение. Но не работи подходът да се съкращава 5% или 15% администрация. Това не води до положителен ефект, както се вижда в годините.
- Защо?
- Години наред се правеше такова съкращение на ангро – 10%. И после се оказва, че администрацията расте. Трябва да се прецени коя администрация колко е натоварена. Трябва да се намери и механизъм да се изравнят тези неравности в заплащането при едни и същи длъжности и едно и също натоварване. Но информацията отново е в държавата. Времената са бързо променящи се в отрицателен смисъл и може би е време за кръгла маса по отношение на стратегическите приоритети на държавата. И да се намерят съответните решения, които не с всяка смяна на властта да бъдат префасонирани, а да се следва една и съща линия, така че да се гарантира, че България ще има просперитет. А не всяко летоброене да започва от съответната власт.
- Гледайки програмата на „Прогресивна България“, как трябва да възприемаме тяхното правителство – ляво, дясно, център? Във вашите очи как изглежда?
- Не знам, ще видим по делата им накъде ще клонят. По-скоро те трябва да държат някаква центристка политика, не крайнолява или крайнодясна. Защото и двете ще доведат до съответните негативи. Най-важното е да се намерят предимствата на България като география, икономика, геополитика и да се използва това в собствена полза.
Това е ТОЙ:
- Атанас Кацарчев е роден през 1966 г.
- - Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия
- - Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, в международния правен институт, както и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид
- - През периода 1995-2000 е работил на различни ръководни длъжности в Главна данъчна дирекция, а от май 2000 г. е назначен за директор „Данъчна политика“ в Министерството на финансите
- - Заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски с ресори данъчна политика и митници
- - Бил е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, както и негов председател- Бил е началник на политическия кабинет на бившия министър на земеделието Румен Порожанов
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
София Симеонова
