- Г-жо Николова, дълго време отлежаваше идеята да се предлагат държавни ценни книжа (ДЦК) на граждани, но едва сега се предприеха конкретни стъпки в тази посока, като бе изготвена и специална стратегия по въпроса. Какви са причините тази идея да се задвижи?

- Има икономически и политически аспект. Честата смяна на правителствата и неподходящите моменти да се задвижи този законопроект, който отлежава няколко години на бюрото на финансовите министри, са политическите причини. Втората част са икономическите причини. Към този въпрос се подхожда доста внимателно. Причината е, че когато се въвежда една такава възможност за покупка на ДЦК от физически лица чрез улеснени процедури и без такси, в голяма част от страните това води до отлив на депозити в банковата система. Моментът е закъснял със сигурност, но е подходящ от гледна точка на това, че процесът би минал без особени сътресения. След приемането на еврото банките освободиха значителен финансов ресурс, който бяха длъжни да поддържат - 12 процента от депозитната база, в БНБ. Всъщност тези 16 милиарда лева, които се освободиха, вече са върнати към тях. Банките имат допълнителна ликвидност и един отлив на спестявания не би се отразило сериозно на банковата система.

- ДЦК се разглеждат като алтернатива на банковите депозити. Какви са плюсовете и минусите на ценните книжа спрямо влагането на пари на депозит в банките?

- Депозитите в банковата система са вече 107 милиарда лева. Покрай еврото и това, че голяма част от гражданите предприеха правилната стъпка да вложат парите си в кредитните институции, за да се превалутират автоматично и без разходи, се стигна до голям ръст на спестяванията в банковата система. По последни данни ръстът на депозитите на годишна база е близо 20% през миналата година спрямо 2024-та. Реално тези средства на гражданите седяха при малко под 1 процента годишна лихва за депозитите в левове, когато все още не бяхме приели еврото, и при малко над 1% по депозити в евро. Това, в сравнение с доходността от ДЦК, е загуба на потенциални възможности, които гражданите биха могли да извлекат при сходно ниво на инвестиционен риск. Държавните ценни книжа се гарантират от държавата, а депозитите до 100 000 евро се гарантират от самата банка. От гледна точка на риска от фалит ДЦК дори се считат за доста по-сигурен инвестиционен актив, отколкото депозитът, защото е много малко вероятно държавата да фалира.

- Може ли да сравним доходността между ДЦК и депозитите?

- Доходността на ДЦК зависи от матуритета на емисията (срока до падежа). Често обичаме да се сравняваме с Румъния. Съседите ни имат значителен опит по отношение на платформите за покупка на държавни ценни книжа. Много е интересно, че румънците са направили значими някои социални инициатива.

- Какви например?

- Всеки, който дари кръв и направи покупка на ДЦК, получава надбавка към доходността над стандартната. Това означава, че самите граждани са стимулирани да даряват кръв и също да инвестират в ценни книжа. Така се решават много от належащите проблеми. Ефектът е голям, тъй като в Румъния имат проблем с бюджетния дефицит. Самият риск на държавата е по-голям, отколкото е в България, ако трябва да направим съпоставка. У нас доходността на ДЦК е между 2 и 3% годишно, като пак казвам, тя зависи от падежа на емисията. Колкото по-дългосрочна е, толкова по-висока е доходността. Но практиката е държавите, които тепърва въвеждат ДЦК за граждани, да пускат в началото краткосрочни емисии. Така, ако вложим 1000 евро и емисията е едногодишна с 2% годишна доходност, на падежа човек ще получи 1200 евро. Пак казвам, всичко зависи от срока на самата емисия и не знам колко точни ще бъдат такива сметки. Но може да се каже, че доходността е приблизително двойна спрямо тази от депозита.

- Реално и сега граждани могат да си купят ДЦК...

- Да, такава възможност съществува и в момента. Реално всеки един гражданин може да купи ДЦК през инвестиционни посредници и банки, които са лицензирани лицензионни посредници. Но една такава инициатива се обезсмисля поради факта, че има такси и комисиони. Идеята сега е да се премахнат тези такси и комисиони и допълнителни разходи, свързани с покупката на ДЦК.

- Да припомним какви са идеите – как точно ще става покупката на ДЦК от граждани?

- Единият начин ще бъде през специална платформа с електронен подпис. Буквално човек ще може да си купи ДЦК през телефона. Вторият начин е през „Български пощи“.

- Да, има такава идея, залегнала в законопроект на депутата Делян Добрев, който обаче отлежава в парламента.

- Докато не се приеме бюджетът, предполагам няма да се случат нещата.

- Важно е и как човек може да излезе от инвестицията си в ДЦК и да си получи парите. Как ще става това?

- Гражданинът може да излезе на вторичен пазар, тоест на Българската фондова борса (БФБ). Тук значение има самият размер на емисията. Знаем, че БФБ невинаги осигурява нужната ликвидност. Тоест, колкото по-голяма е емисията, толкова по-развит ще бъде и вторичният пазар и възможността да се продаде преди падеж самата ценна книга. Това ще става през инвестиционен посредник.

- Тогава обаче ще има такси.

- Да, ще има, защото ценната книга се продава преди падеж. Пак казвам, много е важен видът на емисията. Сега ДЦК се купуват основно от банки, пенсионни дружества, чиито инвестиционен портфейл е строго ограничен и консервативен. На практика банките сега нямат конкуренция. Всички знаем, че българите имат депозити, имоти и злато. Това е инвестиционният портфейл на българите. Когато се приемат окончателно текстовете за предлагане на ДЦК на граждани, трябва да се направи масирана информационна кампания, която да изложи предимствата на тази възможност. 

- Смятате ли, че хората ще проявят интерес към държавните ценни книжа?

- Очаквам, че по-старото поколение, хората с опит в покупката на инвестиционни бонове, ще имат по-голяма несигурност. Но искам да уточня, че ситуацията в момента е много различна. В еврозоната сме, имаме много добър кредитен рейтинг и държавата е много по-сигурна в сравнение с онези години, когато е имало инициативи като масовата приватизация. Според мен ще има инвестиционен интерес, но зависи от емисията, нейната доходност, от това дали обществото ще бъде запознато с тази възможност. Депозитите в банките – алтернативата на ДЦК, не носят доходност от много време насам. И това може да се отрази на самия банков пазар. Банките виждат конкуренция, нещо, което в момента липсва.

- Смятате ли, че това може да стимулира банките да си повишат лихвите по депозитите?

- Да, това може да вдигне лихвите по депозитите в един момент, и съответно – в друг момент и лихвите по кредитите. Зависи от самата ликвидност на съответната банка.

- Какъв съвет бихте дали на хората, които нямат опит, но искат да пробват да инвестират в ДЦК?

- Средствата са гарантирани, доходността е гарантирана, на падежа всеки получава своята сума, която е инвестирал, заедно с натрупаната доходност. Хората първо трябва да преценят дали могат да замразят своите средства за срока на емисията. Предполагам, че първите емисии ще бъдат краткосрочни. И ако не са сигурни, да пробват с малки суми. Предполагам, че ще има и опити за измами. Съветвам хората да не се доверяват на хора, които ги търсят с цел посредничество за такъв вид услуга. Нито един инвестиционен посредник, който е лицензиран от Комисията за финансов надзор, няма да се обади и да предложи такъв вид услуга. Внимавайте за измами, не си давайте навсякъде личните карти и ползвайте само платформите, които ще бъдат предвидени за тази цел.

- Кои други държави имат ДЦК за граждани?

- Почти всички държави-членки на Европейския съюз. Това е големият въпрос – защо в България толкова време не се въвеждаше тази възможност. Дали ще бъде успешна тази инициатива, предстои да видим. В Румъния например има две платформи – едната е тази, на която се правят поръчки. Втората е за вторичния пазар. Там няма нужда да чакаш падежа.

- Има ли опасност инициативата за ДЦК за граждани да влезе в задънена улица заради поредните избори?

- Надявам се да не стане така. 

ТОВА Е ТЯ:

  • Десислава Николова е старши финансов анализатор на портала MoitePari.bg 
  • Експерт в анализа на банкови и небанкови финансови продукти 
  • Автор на множество публикации и проучвания с финансова насоченост 
  • Водещ на образователния канал MoitePari TV в YouTube. Като финансов анализатор работи в MoitePari.bg почти от създаването на портала