И нфлацията ни отхапва по 54 евро месечно при чист доход от 1000 евро. Това изчисли „Телеграф“ на база данни на Националния статистически институт за инфлацията за юни 2026 спрямо същия месец на 2025 година. Според тях животът е поскъпнал за година с 5,4 на сто. На практика за една година покупателната способност на тези 1000 евро месечен доход или 12 000 евро за година се е свила с 648 евро.
СКЪП ЖИВОТ: 818 евро стигна издръжката за един човек и 1473 евро за трима
Последните данни на КНСБ за необходимите средства за издръжка на живота у нас показват, че за 1 работещ вече трябват поне 1067 евро бруто, за да може да покрие основните си нужди за храна и битови услуги. Тук не са включени разходи за активен социален живот, почивки, а за покупки от първа необходимост и покриване на минимални стандарти. На годишна база това е ръст с 6,1% (или 48 евро) и неизбежно се отразява на покупателната способност на населението.
Потребление
По данни на НСИ средната, но брутна работна заплата за 1 тримесечие на 2026 г. достига 1407 евро, докато за същия период 2025 г. е била 1249 евро. Това показва нарастване с 12,7% спрямо същия период на 2025 г. За този период годишната инфлация за март тази година е 4,1% спрямо 2025 г., тоест реално нарастването на дохода е 8,3%.
Ако си направим изчисления колко пъти може да си купи продуктите от малката кошница средностатическият работник, който получава средната работна заплата за страната в България, то вече може да настигнем европейците с минимален доход по покупателна способност.
Цени
Като цяло се наблюдава свиване на потреблението на домакинствата и ограничаване разходите за потребителската кошница. За поскъпването сред основните виновници са динамиката в цените на горивата заради продължаващото напрежение в Близкия изток, което ако рефлектира върху транспортните разходи, оттам се отразява бързо в цените на хранителните продукти в магазина. За да компенсира инфлацията, ръстът на доходите трябва да e значително по-висок, а не да е около инфлационния.
Стоки
Регулярните сравнения на цените на основните стоки в малката потребителска кошница на Института за социални и синдикални изследвания при КНСБ показват, че дори при ръст на минималната заплата не се повишава покупателната ни способност. Данните сочат, че през юни 2025 г. с минималната заплата от 551 евро сме могли да си купим 9,7 пъти малката потребителска кошница, съдържаща 21 стоки от първа необходимост. Сега година по-късно, през юни 2026 г., картината се запазва и с МРЗ от 620 евро малката кошница може да се купи точно 10 пъти. Това показва, че въпреки нарастването на минималната заплата покупателната способност на домакинствата се задържа ниска поради близките и дори по-високи стойности на хранителните продукти у нас в сравнение с останалите изследвани държави от ЕС. В Хърватия минималната заплата за 2026 г. достига 1050 евро, което е ръст с 8,2% на годишна база. През този период покупателната способност на малката потребителска кошница нараства от 17,7 пъти през 2025 на 19,4 пъти, тоест с близо две кошници повече. Сравнението е направено от Виолета Иванова, зам.-директор в Института за социални и синдикални изследвания, и Цветомила Иванова, която е изследовател.
Минималната да покрива основните нужди
Замразяването на минималната работна заплата е в абсолютен контраст и противоречие на фона на високата инфлация и високите цени на стоки и услуги, за които допускаме, че ще продължат да поскъпват основно заради външните фактори. Минималната работна заплата следва да покрива поне основните нужди на работещите и техните семейства. До момента се компенсират доходите с ръста на инфлацията, но не се движим напред, а поддържаме еднакви нива на заплащане спрямо инфлацията. Затова усещането за инфлация сред българските домакинства е на много по-високи нива от отчетената.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Елена Иванова
