- Доц. Андреев, какво от старите методи в очната хирургия днес отново се оказва ценно и защо?
- Старите методи не губят своята ценност, но идват новите. Те са много по-точни и по-фини, но изискват определен алгоритъм и когато има сложни случаи, когато трябва импровизация, преценка и когато условията са лоши и не може да се извърши операцията според изискванията на технологията, машината не може да работи. И ние сме безпомощни, ако не са старите методи. Ще дам следния пример. Ако си авджия, ловец, и излезеш в гората за зайци, ама те срещне мечка. Нали разбираш?! Трябва да носиш патрони, с които да можеш да убиеш и мечката. Това са старите методи. Тези хора, от които съм се учил аз и моето поколение, са работили при по-трудни условия, но не бяха по никакъв начин по-лоши хирурзи от нас. Напротив, те бяха по-добри хирурзи, но ние забравихме значението на хирурга. Технологиите го изместват. Едно е, когато си купил последното „Да Винчи“, което прави някаква операция. Тези роботи не се използват в офталмологията. Ама те ми хвалят „Да Винчи“. Къде е хирургът? Ако се счупи „Да Винчито“ или угасне токът, какво правим? „Да Винчито“ ни прави безпомощни по някакъв начин.
- А работите ли с по-млади лекари, за да видите дали подготовката има проблеми?
- Ама има, разбира се, защото ние тръгваме по същия път, по който върви цялата наша цивилизация – в алгоритмите на киберпространството, на кибернауките и всичко това. Дали ни трябва, дали ни е полезно? Всяка монета си има две страни – лице и опако. Има плюс, има и минус. Вие мислите или ние мислим, че всичко, което се пише по интернет, е „уау“. Не, всяко нещо си има и своите недостатъци.
- Добре, а бъдещите офталмолози, ако не могат да убият мечката, ще могат ли поне да я видят?
- Няма да я убият (смее се). Аз ще ти кажа един виц по тоя повод. Двама отиват на лов за зайци. Разделят се в гората, ама зад единия се появява мечката и го почуква по гърба. Той се обръща и тя го пита: „Да те изям или да те... таковам?“ И като го питал после другарят му какво е станало, той отговорил: „Ами изяде ме!“. С всичко в живота е така.
- Кои са най-честите заблуди, които пациентите имат за операцията на катаракта?
- Не знам. По принцип човешкото око е едно такова несъвършено нещо от оптична гледна точка, като оптична система. Не знам Господ защо го е създал така. Несъвършено е. Има една оптична ос, има друга физиологична ос, трета ос за зрението и така нататък. То е несъвършено, но затова пък Господ ни е дал въображение. Сега Господ не ни е дал това, което е дал на соколите. Те от два километра височина виждат мишката в полето и се спускат. Клъвват я и я вземат. Той има много по-невероятно и по-остро зрение от нас. И ако имахме такова зрение като тях, не съм сигурен, че щяхме да бъдем по-щастливи. Така че заблудата за съвършеното зрение е една от заблудите. Въпросът между другото е много добър и интересен. Човек във времето се променя, а операцията за перде е свързана с възрастта. Както косите посивяват или опадат, така зрението или прозрачните оптични среди стават по-мътни. И става перде. И много интересно – човек на определена възраст почне леко да понакуцва, да го болят ставите в планината... Нали? И той много по-лесно разбира и приема, че не може да тича така, както е тичал на 20. Но иска да гледа така, както е гледал на 20. Разбираш ли?! Това е част от психологията и част от трудностите на нашата професия.
.
- Вече не постигате ли много по-голям успех при тези операции в сравнение с преди години?
- Съвременните технологии могат да тунинговат окото. Примерно родил се е късоглед. Но след операция за перде технологиите могат да направят така, че да махнем и късогледството. Не само това, но да почнеш да гледаш и надалеч, на средно и на близко разстояние. Окей. Това при един процент от хората си заслужава да се направи. Но когато той примерно има Алцхаймер, мозъкът му се е размекнал... Нали? На него за какво му е да гледа 100%? Това е друга част от заблудите и част от балоните на съвременната медицина. Защото в съвременната медицина няма ясна граница къде е ползата, къде е здравето, възстановяването на това здраве и къде е бизнесът. Аз, ако е за бизнеса, ще ти направя такава операция, да гледаш на близко, средно и далече. Да четеш без очила. Ама ако ти четеш и нищо не разбираш, и нищо не ти влиза в мозъка, за какво ти е?
- Кога увредена роговица може да бъде спасена и кога се стига до трансплантация?
- Знаеш ли какво е роговицата?! Роговицата е идеалната тъкан в човешкия организъм. Това е едно такова кръгче, дискче. Самата роговица е около 11 мм в диаметър и е с дебелина около 500 микрона. Тя може да пропусне един фотон светлина. Такава способност, такава прозрачност – и това е нещо живо. През него можеш да видиш цвета на очите на хората. Да ги познаеш добри ли са, лукави ли са. Можеш да видиш момичето дали ще се влюби в теб, няма ли... Това е идеалната тъкан в човешкия организъм. Ако мозъкът е най-сложната тъкан, това е идеалната тъкан. Тя реагира при всякакви болести, изгаряния, травми... Реагира по един-единствен начин – с потъмняване. Губи прозрачността си. И когато това потъмняване е тотално, не може да се върне, не можеш да го излекуваш с други неща, трябва да го оперираш и да направиш трансплантация. Трансплантация означава да вземеш роговица от друг човек, който е починал, да изрежеш едно цилиндърче, едно дискче от повредената роговица и такова дискче от донорската роговица. Заменяш ги и бързо да го зашиеш, защото този момент, когато ги разменяш, е най-опасният момент. Може всичко да стане.
- Колко е голям проблемът с донорските роговици?
- Донорските роговици са големият проблем. Аз не знам точно какъв е, защото има няколко – четири-пет тъканни банки в България, но не работят. Казват, че не могат да убедят пациентите, няма организация. Някой казва, че може би правят пазар някъде навън, но нямам никакви доказателства, това са предположения. И дали е така, не знам, защото тук има нужда от роговици и могат да правят този пазар тук? Но хубава работа, ама българска – не можем да създадем организация. А се изисква някаква инфраструктура. Трябва да имаш човек, който да ходи по болниците, когато някой почине. Всичко това са правила, строги правила. Между другото тъканните банки са създадени през Втората световна война в Америка. В Америка има най-разпространената тъканна банка, такава международна организация на тъканните банки. И тези хора са създали невероятна организация. В момента там е най-големият, как се казва, пазар. То малко не е точният термин, защото това не е предмет на търговия с човешки тъкани. Там ние плащаме за обработката, за съхранението, за изследването, за всичко това, за транспорта, но самата роговица не е предмет на пазар. Проблемът е, че голяма част не само от България, а и от Близкия изток, където пак поради религиозни причини не могат да вземат роговици, тези хора са създали една такава невероятна организация. И в Европа има, но мисля, че не е чак толкова развита. Ние в момента оттам вземаме роговици, а не можем да създадем това нещо. Не че няма да има профит тези, които ги правят. Това са средства за вземане, за изследване и така нататък. Но не можем да го направим. Не знам точната причина, защото аз съм от другата страна – аз имам нужда от това, за да работя добре, за да се усъвършенствам с това. Много е тромава и процедурата е невероятна. И всичко това се плаща от пациента, за съжаление. Здравната каса не плаща.
- А колко често се налага?
- Ние напоследък почти всяка седмица правим.
- Кои заболявания на очите се откриват твърде късно?
- Де да знам. Като не можеш да го познаеш, късно ще бъде. Не мога да кажа сега кои заболявания. Това е пак въпрос на човек – вижда и познава това, което знае.
- Прекомерната употреба на телефоните и компютрите увеличи ли ви работата?
- Увеличи глупостта. Това е не толкова проблем на очите. Няма диагноза. Офталмологично не мога да кажа, че някоя болест е причинена конкретно от телефона и гледането на компютър. Но... Окото е създадено от слънчевата светлина. Хората тогава, не знам дали са били хора или някакви други такива маймуни, са гледали в полето, в гората и нещо такова... Нито са чели. Човек чете всъщност от колко време? От около 200-300 години знаем да четем масово. Преди това колко са чели? Няколко човека са можели да четат. И затова четенето на компютър е дискомфортно. Не е обратното. Знаеш ли как са възникнали очилата кой ги е носил?
- Кой?
- Първоначално те не са били за четене. Носили са ги такива като мен. Или, хайде, да не са били на 70, защото тогава продължителността на живота е била друга, на около 50-60. Тогава хората вече са спирали да могат да гледат наблизо. Защото до 40 години човек има способността да мести фокуса. Акомодация се казва. От безкрайността, от хоризонта и веднага да гледа тук, пред себе си. Обаче след 40 не може. Не може. И сяда старият джентълмен във файтона или в каретата и не може да гледа в пазвата на мадамата срещу него. И така се появяват очилата за близо. После вече са ги използвали и за четене. А след това са се появили и другите приложения. Това е положението, братче.
- Но вече все по повече хора търсят лазерна корекция, за да не носят очила, нали?
- А, лазерната корекция е друго. Значи, като Господ е раздавал очите, не ги е направил съвършени. На един дал късогледство, на други далекогледство, при трети – нещата са били други. И сега има средства за коригиране. Едно от средствата са очилата. Другото е, когато не искаш да носиш очила – можеш контактни лещи. От 20 години има и така наречената лазерна корекция. Ако си примерно късоглед 3, 4, 5 диоптъра или повече, лазерът може да изпари тия диоптри и да не носиш очила. Това лазерът може да го направи безопасно. Но лазерната корекция има също показания. Примерно хубаво е да се направи след 20 години или на 19-20 години. И като я направиш тогава, до 40-45 години ще виждаш и надалеч, на средно и на близко разстояние без очила. Вече, като станеш на 45, ще ти трябват очила за наблизо. За четене.
- Как оценявате българското ниво на офталмологията в сравнение с Европа?
- Виж, не е зле. Добре е. Нашето ниво е добро. Ние направихме добри очни клиники, болници, има добра апаратура. Имаме едно добро средно европейско ниво и няма от какво да се оплакваме. Понеже аз съм в една комисия за изпращане на лечение в чужбина, много рядко изпращаме някакви тумори и някакви специални методи, които са за чужбина. Няма от какво да се срамуваме. Имаме едно добро средно европейско ниво.
- А вашето мнение какво е? За тези, които имат нужда, кое е по-добро - прогресивни очила или едни за близко и едни за далече?
- Всичко зависи от компютъра, от мозъка (б.а. - сочи с пръст главата си). Зависи. Значи прогресивните очила, ако свикнеш с тях, то е въпрос на... пак казвам - на компютъра. Има хора, които бързо свикват. Има хора, на които им трябва малко усилие. Но прогресивните очила, като свикнеш... Защо са прогресивните очила? Защото те се нареждат в различни зони на гледане. Едната зона гледа надалеч, другата гледа на средно разстояние, а отдолу гледа на близко. И тази долната, когато примерно почваш да слизаш по стълби, можеш да не може видиш стълбите от началото. Но после свикваш. И това ти е решението. Ще си носиш очила. Може да ги направиш фотосоларни, лятно време да потъмняват като слънчеви. И това е най-доброто решение. Аз имам само очила за четене поради възрастта. Нямам перде, не съм оперирал нищо. Но както виждаш, постоянно ми висят на носа. Не гледам през тях, гледам над тях. Но ако трябва да гледам сега компютъра, ще трябва през очилата да гледам. Ако имаш нужда и за далеч да сложиш очила, тогава трябва да опиташ прогресивно. Ако свикнеш... Аз имам само един чифт за близко, но имам очила в операционната, в кабинета си, вкъщи два чифта, в чантата си нося още един. Виждаш ли? Това е само един чифт и само за близко. Ако ти трябва и за надалеч, трябва още толкова да направиш. И по-добре е да направиш прогресивно, ако можеш да свикнеш. До към 35-40 години човек акомодира. Окото се е напрягало, за да може да докара фокуса оттам дотук. Добре, ама при тези хора малко по-късно трябва да сложат очила. Не само за близо, но ще трябват очила и за далече. И за средно, и за близко. Второ, може и прогресивни лещи.
- А в такива случаи лазерните корекции опция ли са?
- Има разни лазерни корекции и в този случай, но те не са много сполучливи. Сега, ако ме питаш мен, аз съм правил на мадами и дори на депутати. Но тук вече казвам, че е въпрос на компромис. Едното око го правя да гледа близо, другото го правя да гледа далече. Едно око за далече, другото близо. И тук централният компютър (б.а. - с пръст в главата си), без да чувства, автоматично променя. И ти гледаш надалеч и гледаш наблизо. Едното око гледа надалеч, другото – когато почнеш да гледаш наблизо. Но това е компромис. След 45 години, ако има нарушения на акомодацията, те почти не могат да се коригират. Трябва да бъдеш настроен за компромис. Или да носиш два чифта очила, или да носиш прогресивни лещи, или да носиш прогресивни очила, или да правиш някаква лазерна корекция, която аз ти кажа.
- Ако има малък диоптър – около 0,5, трябва ли да се коригира? Или ранното слагане на очила помага за по-бързото прогресиране на проблема и увеличаването на диоптъра?
- Отговорът на този въпрос не е в мой интерес (смее се).
- Имате ли достатъчно млади лекари, които искат да специализират при вас?
- Повече, отколкото е необходимо. Понеже медицината стана голям бизнес.
- Какви са отношенията между оптиките и очните лекари?
- В България се конкурират, което не е добре. В България се конкурират, защото е тъпо. Ти виждал ли си орлите да се конкурират с врабчетата за хвърленото зърно на двора?
- Не.
- Тук в България го има. И нашите хора са много чувствителни. Почват да се карат с оптици и оптометристи, защото оптометристите били вземали хляба на лекарите. Това е съвсем различно. Няма го никъде по света.
- Страда ли пациентът от това?
- Не бих казал, че пациентът страда. Това пак е нещо от сорта на „хубава работа, ама българска“. Защото реално не може да става въпрос са конкуренция. Те са различни неща. Лекарите трябва да правят операции, да лекуват сложни болести... Оптиците трябва да изписват очила. Те правят оптичната корекция. Те са в голяма помощ на лекарите в страни като Англия, Америка, където това работи. Истински работи. И няма никаква конкуренция. Е, имаше един период, когато се измисли лазерната корекция. И оптометристите искаха да вземат лазерната корекция. Но това вече е върху окото. Аха-аха беше станало, но лекарите там измислиха един номер, една процедура, която задължително трябва да се извършва от специалист. Ако се реже роговицата и се отваря. Там си знаят - дистанцията и респектът са взаимни. Само в България очни лекари работят в оптики. Пълно е. Софийските оптики са пълни с очни лекари. Как ще работиш в оптика? Ти си лекар. Това оптиците ще го правят – това е тяхна работа. Те ще изписват и правят оптичната корекция. И въобще има караници. Това е моето мнение. Голяма част от очните лекари не са на това мнение. Те са против оптиците. Това са глупости. Аз ти казах – все едно орлите да спорят с врабчетата. Нали разбираш?
- Да. Разбирам кои са орлите.
ТОВА Е ТОЙ:
Доц. д-р Андрей Андреев е офталмолог с над 40 години професионален опит
Завършва медицина в Плевен, специализира в Университета в Мюнхен и дълги години ръководи Очната клиника на НМТБ „Цар Борис III“
От 1996 г. е управител на Очна клиника „Ден“ в София
Член е на Американската академия по офталмология и на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия
Работи в областта на очната микрохирургия, катаракталната и рефрактивната хирургия и лазерната корекция на зрението
На 25-ата годишна национална среща, организирана от фондация МОСТ, представи презентация на тема: „И класиката е модерна – тройна процедура перде плюс кератопластика“
Людмил Христов
