М лади лекари ще бъдат привличани да работят по селата и в отдалечени райони с гарантирано работно място за техните половинки и за децата им в яслите.
Това предвижда одобрената национална стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболнична медицинска помощ и осигуряване на балансирано териториално разпределение на здравните грижи в България. В документа, приет от Министерството на здравеопазването (МЗ), се предвижда съдействие при намиране на работа за съпруга или съпругата на младите лекари, които се установяват в региони с недостиг на кадри. „Така медицината се мисли не само като професия, а като семеен избор“, отчитат от ведомството.
Примери
„И в момента има провинциални болници, които с различни бонуси и добър мениджърски подход успяват да привличат и задържат млади кадри. Това с местата в детските градини е добър стимул на фона на ситуацията в столицата, която и аз като баща на две деца съм изпитал. Не бива обаче да се подценява като мотивиращ фактор и възможностите за академично и кариерно развитие на младите“, коментира пред „Телеграф“ детският травматолог от „Пирогов“ д-р Явор Пукалски. Той бе сред участниците в провелата се в Албена през уикенда 24-та поредна национална среща на лекари с представители на медиите, експерти и кметове, организирана от фондация МОСТ (Медии, общество, семейство, традиции).
Форум
Форумът бе под патронажа на комисията по здравеопазване в Народното събрание и бе под надслов „Как инвестираме за надежда“. Основен фокус бе превенцията и профилактиката на различни заболявания, но се засегна и темата с трудностите, пред които е изправена здравната система и лекарите, а д-р Пукалски направи презентация на тема „Здравеопазване в риск: демография на лекарите в страната, брой, движение, мениджърски подход за задържане и набиране на кадри, здравни кампании“.
„Тази стратегия е хубаво нещо и е хубаво към всяко селище да има разпределени лекари. Това го имаше в България, но днес нищо не може да привлече младите лекари и медицински сестри освен престижно, авторитетно място... А такива места – много малко. Освен това е важно да има и от кого да се учат тези млади специализанти“, коментира и лицево-челюстният хирург д-р Лиляна Димитрова.
Стимули
Специфичната цел, заложена на първо място в стратегията, е създаването на условия, включително чрез въвеждане на финансови стимули, за работа на медицински специалисти в труднодостъпни и отдалечени райони. Предвидените дейности са свързани с разкриване на амбулатории за извънболнична медицинска помощ с медико-социални звена в населени места в региони с ограничен достъп до здравни грижи. Очаква се да бъдат изградени и оборудвани 100 амбулатории до края на 2026 г., като към МЗ и НЗОК като отговорни институции за това са добавени и Българският лекарски съюз (БЛС) и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), както и органите на местното самоуправление. Бюджетът, който ще е със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, е разчел над 57,5 млн. лв.
Платформа
Предвижда се и разработването на дигитална платформа и създаване на услуги за подпомагане на диагностиката и лечението на социално значими заболявания, като сърдечносъдови (инфаркт), мозъчносъдови (инсулт) и диабет. Платформата ще струва 15 600 000 лв.
Друг важен акцент е възможността лекари в пенсионна възраст да остават в системата. Вместо да напускат, медици над 55 години ще получат подкрепа да продължат работа в малки населени места – с по-добри условия и дигитална свързаност. Това е начин да се използва натрупаният опит и да не останат цели региони без лекари.
Правят национален регистър на кадрите в здравеопазването
Оформянето на национален регистър на кадрите в здравеопазването се очаква да даде възможност за следене не само на това колко лекари и сестри има, но и къде точно работят, как се разпределят и какви специалности покриват. Данните ще бъдат основа за нови политики в сферата на здравеопазването, които да търсят устойчиво решение на въпроса с дебалансите в системата и липсата на медицински персонал в определени райони от страната.
„С всичко това държавата поема ясен ангажимент – да гарантира равен достъп до здравни услуги за всички граждани, независимо къде живеят“, заяви по-рано през септември министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов. Той също обобщи, че се въвеждат стимули за млади хора да избират професиите в сектора и се създават условия за работа в малките населени места. Министърът е категоричен, че ще подкрепя общопрактикуващите лекари в отдалечените райони.
„Единната информационна система ще ни позволи да вземаме информирани решения и да насочваме ресурси там, където недостигът е най-голям“, уверен е министър Кирилов.
Людмил Христов
