Владимир Иванов: За Великден яйцата с 5 евроцента нагоре, агнешкото като през 2025 г.

- Г-н Иванов, след няколко дни е Великден, по-скъпа ли ще е тази година трапезата?

- Всичко е въпрос на избор на потребителите. Защото има обекти, където разликите в цените на едни и същи продукти са много големи. Например при яйцата, които се шарят за празника, има разлика в цените от 6-7 цента, а са с едни и същи параметри и производител. Но цената им на едро тази година е с 28 на сто, или 5 евроцента по-висока от миналата. При агнешкото се говори, че цената му ще тръгне нагоре заради дефицит, но той ще се запълни от внос. Всяка година се създава истерия около цената му. В момента на доста места стартира от 10 евро до 14 евро, това са нивата и от миналата година. Естествено има места, на които търговци се опитват да го реализират и на 20 евро, което според мен е много висока цена. Много бързо вносът ще компенсира дефицита и както и предходни години цената на агнешкото на самия празник ще е най-ниска, а и го има в изобилие в много обекти. Потребителите трябва да са по-избирателни и информирани, от нас зависи дали ще платим повече или не. Агнешкото върви на цените от миналата година, но дори да има отклонения, те са в рамките на 3-4% нагоре. Причината е, че има внос от най-различни дестинации като Нова Зеландия, Северна Македония и други. Хората трябва да купуват маркирано месо с печат, като мръвките със син са български. 

- С колко са поскъпнали основните храни и има ли намаления при някои от тях? 

- От наблюденията по стоковите борси и тържищата се вижда, че от началото на годината има намаление при основните храни. Например цените на ориз, брашно, кашкавал, сирене, масло и прясно мляко са намалели в рамките на няколко цента, но захарта, фасулът, олиото, яйцата и киселото мляко поскъпват. 

Това, което се говори, че от началото на годината са поскъпнали млечните продукти, не е вярно. На годишна база обаче това не е така. При кашкавала има увеличение с 4 на сто, при сиренето - 3%, маслото е на същата стойност, киселото мляко е поскъпнало със 7 на сто. Яйцата са с 28% ръст или с 5 евроцента. Олиото е поскъпнало 5%, свинското е без промяна, а пилешкото е скочило с 5%. Намаление има при прясното мляко - с 3%, брашното също леко поевтинява, оризът е надолу с 2%, фасулът  - с 5%, захарта – с 6%. Като цяло потребителската кошница, ако я сравним с 2025 година, е 35 евро, тъй като при някои храни има увеличение, а при други намаление. 

- А какви са цените на плодовете и зеленчуците? 

- Не така стоят нещата с плодовете и зеленчуците. Има сериозно оскъпяване заради лоша реколта, малки количества на продукти от оранжерии. Така от началото на година цената на доматите е скочила от 1,82 на 2,60 евро. За сметка на това краставиците поевтиняват с 50 евроцента, а картофите са без промяна. С 20 цента скача цената на зелето заради по-малко предлагане. Морковите също леко поскъпват от началото на година с 9 цента, а лукът се задържа на ниво между 40 и 43 цента. Изводът е, че може да ядем лук, картофи и ориз на същите цени като миналата година. Рязко поскъпва червеният пипер и от ниво от 1,50 евро стигна до 2,96 евро, това са близо 100%, а още повече е при зелените чушки, които от 1,20 евро станаха 3,20 евро за кило. 

- Кога да очакваме намаления при зеленчуците за салата? 

- Различното тази година е, че най-вероятно заради кризата с горивото няма да видим традиционните пролетни намаления, а цената им ще се задържи по-висока, докато не излезе полското производство. Насити ли се пазарът добре със стока и цените ще паднат. Независимо че в момента има български производители, които искат да продават краставици по 5 евро, това няма как да се случи, защото има вътрешнобощностни доставки, които са на цени от 1,30 и 1,70 евро. На практика въпреки желанието на определени хора да се възползват от ситуацията няма как да се случи. Има много добре заложено производство на краставици и много скоро очаквам пазарът да се насити и ще има една нормална цена. Не мога да прогнозирам дали ще ниска или висока, но търсенето и предлагането ще я определят. 

Има напрежение заради растящите цени на горивата върху производителите на закуски и по-малките ресторанти. Няма как да не се отрази, тъй като там има повече логистични разходи. Защото дори и да вдигнат цените, не ясно дали ще има кой да го купи. Търсенето е свито, това е и една от причините да се задържат и цените. В момента пазарният механизъм задържа цените независимо от скока на разходите, но в даден момент ще тръгнат нагоре.

- Мерките, които предложи правителството, ще тушират ли скока на цените на храните заради ръста на енергийните ресурси?

- Със сигурност ще създадат по-благоприятна среда, но точно колко ще е скокът и как ще се развие кризата в Персийския залив, още не може да се каже. Дано да свърши по-бързо, тъй като последствията няма да са добри за целия свят, ако продължи дълго и има устойчива тенденция за петрола над 100 долара. Към момента цените варират, има спекулативен елемент и напрежение. Ако обаче кризата с горивата продължи по-дълго, ще промени логистичните вериги и съответно ще се пренесе и в цените на абсолютно всичко. Добре е да изчакаме, за да видим как нещата ще се развият, защото към момента са още слаби отрицателните ефекти, особено при цените на храните има малки изменения. Продължи ли по-дълго, ще има по-сериозно отражение и то е свързано най-вече с цени на торове, горива и газ и ток. На този етап мисля, че мерките са адекватни и приложими. 

- Кои са свързани със сектора земеделие и сътворено с храните?

- Това, което се обсъжда, е да се  подобри ликвидността на земеделските производители, като се изплатят по-рано субсидиите според възможностите. Много е тежък периодът, а няма и бюджет, но всяка мярка, която подобрява ликвидността особено на хората, които се занимават със зърнопроизводство, е добре дошла за земеделските производители и адекватна и навреме с оглед на това да може да се обезпечи и следващата реколта. 

- Това ще помогне ли да не растат цените? 

- На 100% няма как да бъде туширано увеличението на цените, защото то е свързано с балансите, които са в търговско-производствените отношения. Един такъв скок на цената на петрола променя и логистичните вериги и транспортни връзки, съответно се пренастройва системата на други ценови равнища, което наблюдавахме и 2022 година. Много бързо стават лошите работи, а после трябва доста време за уравновесяване на системата. Все пак е някаква помощ, за да може да се мине през кризата възможно по-леко, а това в никакъв случай няма да реши проблемите на земеделските производители. Световният пазар на зърно е с доста постоянни цени, има слаби изменения през последните 3 години на равнища около 200 долара. Има последователно на няколко етапа рязко повишаване на цените на разходите, свързани със зърнопроизводството, и това притиска земеделските производители и изяжда доходите им, затова няма как с едно-единствено решение да се оправят нещата. Криза ще има, но не е ясно колко време ще продължи. Ако войната спре днес, ще ни трябват поне 3-4 месеца да влезем в равновесно положение.

- Може ли ЕС да направи нещо, за да смекчи последствията от тази криза?

- Няма как да коментирам мерките, които Европейската комисия предлага, може да има и по-добри. Не виждам никакъв проблем, като имаме известни дерогации, откъдето може да взимаме евтино гориво, да не го направим, за да смекчим удара. Друг е въпросът, че това не е от моята компетенция, но това, което ни чака, не е добре. Мерки ще трябва да се предприемат. Сега са в по-лек вариант, но може и да са по-тежки. Такъв тип кризи намаляват ефективността. Вместо да се възползваме от влизането в еврозоната, ще реализираме пропуснати ползи вследствие на тази криза, но това не зависи от нас. А що се касае до решенията на ЕС, би следвало да бъдат адекватни с оглед на ситуацията. Крайно време е да се разбере, че Евросъюзът трябва да има повече независимост. 

- Защо има толкова голяма разлика в цените на едро и на дребно при млечните продукти? 

- На места тези неравновесия са обективни, на други места не съвсем. Разликите са от 15 до 90%. Основният проблем е, че нямаме достатъчно добро представителство на търговски капитал, собственост на български производители. Докато не се направи търговско представителство между производителите на сирене и млечни продукти, било то под формата на някакво корпоративно дружество или друго, за да има мощно присъствие на пазара, да има равнопоставено ниво на конкуренцията, ще наблюдаваме подобен род практики. Другото е свързано с прилагане на нелоялни търговски практики. Това вече е от компетенциите на КЗК. Главното, което трябва да се направи, е да се поощрява сдружаването между производители и да се съкращава веригата. Психологията ни е такава, че българинът трудно може да се убеди, че трябва работи заедно с останалите. Това, което може да направи държавата, е да субсидира такъв тип поведение с оглед дали ще пренасочени субсидии за колективен начин на работа, ще стимулира стратегии за вертикална интеграция, но трябва да има национален консенсус, ако искаме да развиваме земеделието като приоритет. Светът не е измислил друг начин да се бори с търговския капитал в условията на пазарна икономика. 

Това е той:

• Роден е през 1971 година 
• Завършил е аграрна икономика в УНСС 
• От 1997 до 2000 г. заема последователно длъжностите експерт, главен експерт и ръководител на сектор, а от 2000 г. е началник-отдел "Надзор" в комисията 
• От февруари 2010 г. е член на ДКСБТ 
• От 20 май 2015 г. е председател на надзорния орган 
• Председател на координационния съвет, създаден от правителството в края на 2025 г. 

Елена Иванова