В ода, желатин и трансглутаминаза заменят млякото в сиренето, влагат ги и в колбасите, за да увеличат теглото им. За това алармира микробиологът д-р Сергей Иванов от Центъра за биология на храните пред „Телеграф“.
Основната цел на много от производителите на хранителни продукти е да се влага повече вода. За да я задържат в храните, особено когато количеството е по-голямо, използват ензимът трансглутаминаза.
След истерията с палмовата мазнина, която масово се влагаше в сирената, сега на мода е водата. Така рецептата за бяло саламурено сирене се промени и вместо мляко се влага вода. Изследвания на различни марки сирена, закупени от магазини в цялата страна, направено от „Активни потребители“ преди време, доказа, че масово съдържанието на вода в продукта е над 70%, а дори някъде стига и 78%, което на практика означава, че плащаме за вода. За да задържат течността в продукта, ползват трансглутаминаза, която, образно казано, прави омрежване. Сиренето с високо водно съдържание обаче при термична обработка, например като се влага в любимата на много българи баница, буквално спихва, тъй като течността се изпарява, обясни д-р Иванов.
Тези така наречени сирена се продават на цени от 7-9 лева за кило. На вкус почти не могат да се различат от качествените, тъй като в тях се влагат добавки, които да подобрят вкуса и аромата им. Както „Телеграф“ писа преди време, много компании в индустрията с опаковки вече предлагат такива, които имат аромат на мляко.
Добавката, която масово се влага в сирената, а също и в кашкавала и сродни продукти, е забранена за употреба при млечните храни, уточни д-р Иванов. Причината е, че при продукта, произведен чрез вода и трансглутаминаза, няма процес на естествено узряване, при което млечно-киселите бактерии, които се образуват при зреенето, изместват патогените. Освен това при процеса на производство на истинското сирене при зреенето казеинът, който е основният протеин в млякото, се накъсва на парчета и при консумация се усвоява по-лесно от организма. В случай че не е спазена тази технология, има голяма вероятност при някои хора да се развие непоносимост към млечните продукти.
Важно е също да се каже, че сиренето с високо водно съдържание има предпоставки за развитие на листерия и ешерихия коли. Листериозата е бактериално инфекциозно заболяване, което засяга новородени, лица с имунодефицити и е особено опасно за бременни, тъй като листериите преминават трансплацентарно и инфектират и увреждат вътреутробно плода.
За разлика от млечните продукти трансглутаминаза е разрешена за влагане в месните продукти, където не съществуват рискове за здравето на хората при влагането й, коментира д-р Иванов. Отново обаче стои въпросът за истинската стойност на продукта, тъй като чрез добавяне на течност се увеличава теглото и съответно българинът плаща за вода, а не за месо.
Най-често ензимът се влага в колбасите като шунка, хамбургски салам и други, както и при готовите заготовки за кюфтета и кебапчета. При производството им се използва основно вносно месо на късове, което е така нареченото механично обезкостено, влагат се аромати, както и подобрители за вкуса, вода и трансглутаминаза, чрез която се сглобяват продуктите.
Влагат палма в бонбони и продукти за мазане
Палмовата мазнина все още се влага в сирена, но сега основно влиза в така наречените топени млечни продукти за мазане, както и в много пакетирани сладкарски изделия. Масово се използва при производството на бонбони, вафли и много други. Също така повечето топени сирена имат палмова мазнина, но това не е опасно, тъй като те не са продукт, който се употребява ежедневно. За разлика от тях бонбоните и пакетираните лакомства са доста популярни особено сред децата, което е рисково за здравето им.
Ментето окончателно на отделен рафт от май
Сиренето, в което вложената вода е над 60%, вече трябва да се предлага само пакетирано от началото на ноември. Това е разписано в наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която влезе в сила в началото на ноември. На практика обаче на производителите им е предоставен гратисен период от шест месеца, в който да организират производството си и да пакетират тези продукти с наличие на повече вода, като вече не трябва да се използва и названието сирене. Според Българския държавен стандарт саламуреното сирене трябва да има 55% водно съдържание, а новата наредба разрешава до 60%. Междувременно д-р Иванов сподели, че съвместна акция между асоциация „Активни потребители“ и Българската агенция по безопасност на храните за изследване на млечните продукти, които се предлагат в търговската мрежа, не е правено от миналото лято.
Елена Иванова
