Л ечебните заведения в България изпитват остра нужда от компенсации на цената на тока и газта възможно най-бързо. Те искат сумите над 150 лв. от цената за мегаватчас да се поемат от държавата. Това се казва във второ поред за тази седмица отворено писмо до медиите от Българска болнична асоциация, Национално сдружение на частните болници, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Асоциация на университетските болници в България и Сдружение на общинските болници в България.
Лечебните заведения в България изпитват остра нужда от компенсации на цената на тока и газта възможно най-бързо. Те искат сумите над 150 лв. от цената за мегаватчас да се поемат от държавата. Това се казва във второ поред за тази седмица отворено писмо до медиите от Българска болнична асоциация, Национално сдружение на частните болници, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Асоциация на университетските болници в България и Сдружение на общинските болници в България.
"Ако общините могат да си позволят да изключват улични лампи, болниците не могат да спрат тока на операционните или да ограничат използването на апаратура с цел икономии", се казва в становището на болнците.
Според лечебните заведения отправените искания следва да влязат в сила със задна дата от 1 януари, като в същото време декларират твърдото си намерение да защитят позициите си и да не допуснат да пострада лечението на българските граждани от некомпетентни и ненавременни решения. Причина за острата реакция от страна на болничните сдружения е отхвърленото предложение за компенсации на тока и газта на болниците от страна на Комисията по енергетика към Народното събрание, както и липсата на реакция от страна на институциите, и ясно послание какво да очакват лечебните заведения за болнична помощ, като едни от най-засегнатите в създалата се ситуация.
Лечебните заведения отправят и искане за увеличение на единичните цени на клиничните пътеки и процедури с минимум 25% през 2022 г. и последващо поетапно повишаване на единичните им цени до 100% в следващите 3 до 4 години.„Цените на клиничните пътеки не са съществено ревизирани от 10 г., за което време инфлацията и ефекта от увеличените трудови възнаграждения е огромен, което в допълнение на факта, че истинските разходи за изпълнението им никога не са били остойностявани, поставя болниците и пациентите, които ползват техните услуги, в крайно неблагоприятно положение“, се посочва още в писмото на болничните заведения.
Болниците обръщат внимание и на факта, че потребителската такса, заплащана от пациентите, е замразена от шест години и не е обвързана с минималната работна заплата.„Ако някой досега си е мислил, че всичко в държавата поскъпва, а само разходите за болнично лечение са статични, то днес от болничните сдружения очакваме, че е дошло време за промяна на този несправедлив подход, каквато заявка беше дадена от вас в предизборното пространство. Настояваме в качеството ни на изпълнители по договорите с НЗОК позицията ни да бъде взета под внимание при договарянето на новите единични цени на клиничните пътеки“, заявяват в общата си позиция болничните сдружения.
Ето какво още искат болниците в писмото си до институциите:
Методиката за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка, приета от Надзорния съвет на НЗОК, да продължи действието си и през 2022 г. в досегашния и вид, включително т. 7.15 и т. 7.17.
От съществено значение за обезпечаване на надлежното функциониране на лечебните заведения за болнична медицинска помощ е и утвърдените стойности за дейностите извън Приложение 1 от Правилата за БМП през цялата 2022 г. отново да достигнат нивото, което беше определено за тях за месеците септември, октомври и ноември 2021 г.
Представителите на болничните сдружения настояват за спешна среща с управляващите за намиране на съгласие по жизнено важните за сектора теми:
Писмото на ресорните организации е изпратено до министър-председателя Кирил Петков, министъра на финансите Асен Василев, министъра на здравеопазването Асена Сербезова, министъра на енергетиката Александър Николов, председателя на Комисията по здравеопазване към Народното събрание доц. Антон Тонев, председателя на Комисията по енергетика към Народното събрание Радослав Рибарски, управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Петко Салчев и председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
Монитор
