0

У никален древен манастир, събарян и опожаряван няколко пъти, но оцелял през вековете, е скътан високо в източните склонове на Влахина планина. Светата обител се намира на над 15 км от общинския център Симитли. Тя е в махала Поповска на село Брестово, което някога е било част от село Тросково.

Затова и манастирът е кръстен Тросковски. А пътуването на нашенци и чужденци до святото място е и заради легендите и преданията, свързани с него. Манастирът е основан по времето на Втората българска държава. Днес е запазена църквата, възобновена в този вид през 1906 г., както и част от зидовете на жилищните сгради на монасите.

Стени

Манастирските стени са укривали не един път Апостола на свободата Васил Левски. Сведенията са предавани от уста на уста, от поколение на поколение. Няма обаче запазени исторически данни за посещенията му в светата обител. Но никой не се съмнява, че това е истина. Не е тайна, че Дякона е обикалял района и е създавал тайни революционни комитети. Такива е направил в Белица и Разлог. Знае се, че често се е криел от турските власти в църкви и манастири, които били центрове на българщината. "Нашето истинско съкровище е този вековен манастир.

И преданията, че в него е отсядал Васил Левски, а много по-рано и Иван Рилски, преди да създаде Рилския манастир. Чували сме, че дори цар Иван Асен Втори като дете е приютен от монасите. Сега посрещаме много чужденци, които остават възхитени от светата обител, съхранила българския дух и християнската вяра през вековете", твърдят жители на селището. Този манастир е бил като светлината за местните хора.

Не е случайно, че е кръстен на светеца, почитан като вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото. В себе си пази легенди, митове, истории, човешки съдби. За монасите не е било проблем да нагостят и да скрият скъпите си гости. Светата обител била високо в планината, далече от погледите на турските заптиета. Не било трудно човек да хване горските пътеки и да се измъкне от турската потеря. Край манастира пък имало много ниви, които мъжете в расо обработвали.

През Средновековието тук е имало над 100 монаси. Те се занимавали със земеделие и животновъдство, имали и мандри. Отглеждали над 1000 глави едър рогат добитък. Млякото от кравите текло по калени тръби чак до манастира, където пълнели съдовете с него.

Технология

Манастирът "Свети Архангел Михаил" е построен през 1149 година, сочат запазени писмени данни. Пази легенди, митове, истории, човешки съдби. Правен е по уникална технология. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко за по-голяма здравина. Предполага се, че слагали още захар и яйца. Манастирът е в долината на Стара река. Опожаряван е три пъти от турците. Днес от него е останала само църквата. През 2007 г. храмът е реставриран със средства на община Симитли.
Преданията разказват, че от тази света обител преди векове започва събирането на дарения за изграждане на Рилския манастир.

Градежът на църквата в Рилския манастир в първоначалния му вид е правен по макет на Тросковския манастир. Оттук са пренесени и огромните казани за курбан, които и до днес ги има в Рилската света обител. Монасите помогнали и за строежа на църквата в благоевградското село Лешко, която носи същото име - "Свети Архангел Михаил". Манастирът не бил подминат и от най-разрушителното земетресение в региона - Крупнишкото. От 150 години насам, откакто се измерва силата на земните трусове, то се смята за най-силното и опустошителното на Балканите и в континентална Европа - 7,8 по Рихтер.

Изравнява божия храм със земята на 4 април 1904 година. Но местните хора запретват ръкави и го възстановяват. Вдигнат е в предишния си вид с изцяло доброволен труд и дарения от селяните. Иконостасът в църквата е съхранен в автентичния му вид. В светилището доскоро се е пазело и евангелие със сребърен обков.

По заръка на ръководството на Неврокопска епархия обаче от няколко години ценните църковни книги и утвар в отдалечените храмове са на отговорно съхранение в митрополията. Църквата в село Брестово е стопанисвана през последното столетие от потомци на свещеника, който отслужил първата литургия в новоизградения храм след 1904 година. Поддържа се от ревностни християни в селата Брестово и Тросково.

Амбиции

Тросковският манастир е сред емблемите на община Симитли. За местните хора няма никакво съмнение, че там са отсядали Иван Рилски, Васил Левски, цар Иван Асен Втори. С поддържането и възраждането на славата на църквите и манастирите се съхраняват българската нация, българските традиции, българщината, убедени са симитличани. 

Затова общината не се е отказала да възроди славата на Тросковския манастир. Целта на местната власт е не само съхранението и възстановяването му, но и неговата социализация, за да се привличат туристи от страната и чужбина. Разбира се, манастирът няма да се възстанови в пълния му блясък, тъй като това би струвало десетки милиони левове.

Но ще се вдигнат част от сградите, ще се построят монашески килии, в които някога е почивал и водил разговори с монаси и миряни Васил Левски. Защото всяко място, където е стъпвал Апостола на свободата, е свято. И за него не трябва да има забрава.