Д ецата са особено уязвими към въздействието на токсичните вещества от околната среда, включително тези в тютюневия дим. При новородените и кърмачетата някои от механизмите за преработване и елиминиране на вредните вещества все още се развиват. Освен това органите и системите им са в процес на съзряване, което ги прави по-уязвими към неблагоприятните въздействия, обясни водещия педиатър и детски ендокринолог д-р Пламен Масларски.
Здраве
Рискът от пасивно тютюнопушене е особено голям в домашна среда, когато единият или двамата родители пушат. Колкото по-често и по-продължително детето е изложено на тютюнев дим, толкова по-голямо е въздействието върху здравето му. Няма безопасно ниво на излагане на пасивно тютюнопушене.
Д-р Масларски беше гост-лектор в Училище за родители в СБАЛАГ „Майчин дом“ по темата за вредните навици през бременността и отражението им върху развитието на детето. Той е лектор в кампанията “Без компромиси. Без тютюн и никотин при бременност - избор за бъдеще”.
Новородените са особено уязвими към въздействието на тютюневия дим. Според данни на Световната здравна организация милиони деца по света са изложени на пасивно тютюнопушене в домашна среда. Това излагане крие рискове за здравето и развитието им. Данните показват, че излагането на вторичен тютюнев дим може да има неблагоприятно влияние върху растежа на децата. Това се наблюдава и при децата в училищна възраст, включително между 7 и 10 години, които са изложени на пасивно пушене.
Тютюневият дим може да повлияе на хормона на растежа и на неговия медиатор - инсулиноподобния растежен фактор 1 (IGF-1). Той има важна роля не само за растежа, но и за развитието на костите и тъканите. Растежът на всяко дете е индивидуален. При оценката му се използват растежни криви, които показват как се променят ръстът и теглото във времето спрямо показателите за съответната възраст и пол.
Важно е да се проследява не само конкретното измерване, а развитието на детето във времето. Растежната крива дава повече информация от единичното измерване.
Особено внимание изискват резките промени в посоката ѝ, както и продължителното задържане на едно и също ниво.
При проследяването на децата измерванията се правят редовно, като интервалите зависят от възрастта и индивидуалното развитие. Ако се установи изоставане в растежа, е необходимо то да бъде оценено от лекар.
Растежният хормон се произвежда и отделя от предния дял на хипофизата. Неговата секреция е пулсова и се осъществява през цялото денонощие, като един от най-изразените пикове е по време на дълбокия сън. Затова сънят е важен фактор за нормалния растеж и развитие на детето. Късното лягане и недостатъчният сън могат да нарушат нормалния ритъм на организма.
Сън
Новородените се нуждаят от около 14–17 часа сън в денонощието, като сънят им е разпределен на кратки периоди. При кърмачетата от 4 до 11 месеца препоръчителната продължителност е 12–16 часа, а при децата от 1 до 2 години - 11–14 часа, включително дневните дремки. Достатъчният и качествен сън е важен за растежа и развитието, тъй като растежният хормон се отделя на импулси, като един от най-изразените пикове е между 22,00 ч. и 2,00 след полунощ.
Важно е да се създаде постоянен режим на сън и да се ограничи използването на екрани преди лягане. Светлината от екраните може да затрудни заспиването и да повлияе върху качеството на съня.
Физическата активност също има значение за растежа. Децата трябва да имат възможност да се движат и да не остават продължително време в едно и също положение. При най-малките това включва подходяща за възрастта пасивна и активна гимнастика. При пътуване и във всекидневието е добре да се правят паузи, в които детето да бъде раздвижено и положението му да се промени. Балансираното хранене е друг важен фактор за нормалния растеж. За изграждането на костите и тъканите са необходими достатъчно белтъчини, витамини и минерали, включително калций. Храненето трябва да осигурява необходимите хранителни вещества според възрастта и потребностите на детето. Важно е то да бъде разнообразно и балансирано.
С по-дребен ръст
Хормоните не се изследват при всяко хлапе
Растежният хормон не се изследва рутинно при всяко дете с по-нисък ръст. Растежът зависи от много фактори – генетични особености, хранене, сън, физическа активност, общо здравословно състояние и хормонална регулация.
Възможно е нивата на растежния хормон да са нормални, но да има проблем с рецепторите, чрез които той действа, или с неговия посредник - инсулиноподобния растежен фактор 1 (IGF-1). При установено изоставане в растежа първата стъпка е цялостна оценка на детето и факторите от средата - хранене, физическа активност, сън и емоционално състояние.
Съществува и така наречения психосоциален нанизъм, който се наблюдава при деца, които растат в среда с недостатъчно емоционално общуване, внимание и грижа. Когато липсват близък контакт, емоционална подкрепа и подходяща интелектуална стимулация, това може да се отрази не само на психическото развитие, но и на физическия растеж. При такива условия детето може да не достигне генетично заложения си потенциал за ръст. Продължителната липса на емоционална подкрепа, внимание и адекватна грижа може да наруши нормалното физическо и психическо развитие на детето.
Тютюнът повишава риска от диабет
Тютюнопушенето може да има неблагоприятно влияние и върху панкреаса и обмяната на веществата. При активните пушачи то е свързано с инсулинова резистентност и повишен риск от развитие на захарен диабет тип 2. Има данни и за възможно въздействие върху функцията на бета-клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин. Тези данни обаче не бива автоматично да се представят като доказан пряк ефект от пасивното пушене върху панкреаса на детето.
Милена Димитрова
