М едицински сертифициран софтуер може да помага на лекарите да откриват потенциално опасни комбинации от лекарства, неподходящи дозировки и противопоказания още при назначаването на терапията. Така рискът от нежелани реакции може да бъде разпознат навреме, преди да доведе до усложнения за пациента.
Подобен дигитален инструмент е Medbase. Той бе представен от управителя на компанията „Интер Бизнес 91“ ЕООД Людмила Зафирова на XXV национална среща „МОСТ – Медии, общество, семейство, традиции“ преди месец. По време на презентацията стана ясно, че системата се тества пилотно от лекари в столичната университетска болница „Св. Анна“. Целта е да се проследи как работи в реална медицинска среда и как може да подпомогне решенията при назначаването на лечение.
Медикаменти
Рискът от нежелани лекарствени реакции нараства при пациенти, които приемат няколко медикамента едновременно, особено ако страдат от хронични заболявания и се лекуват от повече от един специалист. При добавянето на нов препарат трябва да се прецени не само дали той е подходящ за конкретната диагноза, но и как се съчетава с останалата терапия. Значение имат също възрастта, функцията на бъбреците и черния дроб, алергиите и други индивидуални особености.
Това е особено важно при възрастните хора и пациентите с множество заболявания, които понякога приемат пет, осем или повече различни лекарства. При промяна на лечебния план, например при постъпване в болница, към обичайната терапия могат да бъдат добавени нови медикаменти. Ако информацията за всички приемани препарати не е събрана и проверена, някои взаимодействия или дублиращи се активни вещества могат да останат незабелязани.
Вреди
Световната здравна организация (СЗО) определя вредите, свързани с лекарствата и лечението, като значима част от предотвратимите увреждания в здравеопазването. Сред приоритетните области са безопасността при едновременен прием на множество медикаменти, ситуациите с повишен риск и предаването на пациента между различни звена на здравната система. Именно в тези случаи систематичната проверка на назначената терапия може да има особено значение.
В материалите за представянето е посочена и ориентировъчна оценка, според която около 250 000 хоспитализации годишно в България могат да бъдат свързани с лекарства, като приблизително половината биха могли да бъдат предотвратими. Това са прогнозни стойности, изведени чрез съпоставяне на международни проучвания с данни за хоспитализациите у нас, а не официално регистрирани български случаи.
Контрол
Системите за подкрепа на клиничните решения съпоставят информацията за пациента с данните за предписаните медикаменти и сигнализират при установяване на потенциални рискове. Те могат да проверяват за лекарствени взаимодействия, нежелани реакции, противопоказания и неподходящи дозировки. Възможностите включват и оценка на терапията при бъбречни и чернодробни увреждания, бременност и кърмене, както и отчитане на алергии и фармакогенетични особености, когато има необходимите данни.
При установяване на потенциален проблем системата може да насочи вниманието на лекаря към риска и да предостави информация за възможните подходи за управлението му. Така специалистът получава допълнителна подкрепа, без да се налага да проверява множество източници поотделно.
Международни изследвания показват, че компютризираните системи за лекарствена подкрепа могат да намалят грешките при медикаментозното лечение. Ефектът обаче зависи от качеството и актуалността на медицинската база данни, начина на внедряване и това доколко предупрежденията са съобразени с клиничната практика.
Сигнали
Прекалено големият брой сигнали също може да създаде проблем. Когато системата предупреждава често за рискове с ограничено клинично значение, медицинските специалисти могат да привикнат към съобщенията и да пропуснат важно предупреждение. Това явление е известно като „умора от предупреждения“. Всеки сигнал трябва да бъде оценен спрямо диагнозата, състоянието на пациента и възможните алтернативи. Софтуерът степенува сигналите по важност и дава възможност за достъп на специалиста до десетилетни клинични проучвания, свързани с употребата на конкретните активни вещества в медикаментите.
Пилотното приложение с лекарите от „Св. Анна“ потвърди ползите във всекидневната практика. Затова Людмила Зафирова и медицинският търговски директор на компанията Светлана Панова сътрудничат и с други лекари от различни здравни заведения, но и с специалисти, които да внедрят и поддържат системата. Софтуерът се превежда на български и е свързан с информационната база на Агенцията по лекарствата. Решенията с платформата могат да намерят приложение в болничната помощ, общата медицинска практика и аптеките. Конкретните възможности зависят от начина на внедряване, достъпната информация за пациента и интеграцията с използваните здравни информационни системи. Въвеждането на такива технологии е част от по-широкия процес на дигитализация на здравеопазването. Основната задача остава осигуряването на надеждна информация в точния момент, така че лекарят да може да оцени рисковете и да вземе информирано решение за лечението на всеки пациент.
Смисълът е в предупреждението преди усложненията
В представения на конференцията на МОСТ пример 60-годишна пациентка с депресия, високо кръвно налягане и висок холестерол се нуждае от антибиотик за лечение на пневмония. При проверка на назначаваната терапия дигиталната система установява потенциално значимо взаимодействие между азитромицин и циталопрам. Комбинацията може да повиши риска от нарушения на сърдечния ритъм. След полученото предупреждение лекарят може да обсъди алтернативен антибиотик, съобразен със състоянието на пациентката и останалото лечение. Случаят илюстрира значението на проверката на цялата лекарствена терапия, преди към нея да бъде добавен нов медикамент.
Людмил Христов
