М еждународната организация на труда и Световната здравна организация призоваха за въвеждане на мерки за защита на здравето на работниците по време на работа от разстояние, посочиха от КНСБ.
Международната организация на труда и Световната здравна организация призоваха за въвеждане на мерки за защита на здравето на работниците по време на работа от разстояние, посочиха от КНСБ.
Ново резюме за здравословна и безопасна работа от разстояние, публикувано от двете организации, очертава ползите и рисковете за здравето от дистанционната работа и промените, необходими за приспособяване към преминаването към различни форми на дистанционна работа, предизвикано от пандемията COVID-19 и дигитална трансформация на работата, допълниха от синдиката.
Сред ползите, според доклада, са подобреният баланс между професионалния и личния живот, възможностите за гъвкаво работно време и физическа активност, намален трафик и време за пътуване до работното място, съответно намаляване на замърсяването на въздуха – всичко това може да подобри физическото и психическото здраве и социалното благополучие. Работата от разстояние може също да доведе до по-висока производителност и по-ниски оперативни разходи за много компании.
Въпреки това докладът предупреждава, че без правилно планиране, организация и подкрепа за здравето и безопасността, въздействието на дистанционната работа върху физическото и психическото здраве и социалното благополучие на работниците може да бъде значително. Това може да доведе до изолация, “прегаряне”, депресия, домашно насилие, мускулно-скелетни и други травми, напрежение на очите, увеличаване на тютюнопушенето и консумацията на алкохол, продължително заседяване и нездравословно наддаване на тегло.
Докладът очертава ролите, които правителствата, работодателите, работниците и здравните служби на работното място трябва да играят за защита на здравето и безопасността по време на работа от разстояние.
„Пандемията доведе до нарастване на дистанционната работа, което ефективно промени естеството на работата на практика за една нощ за много работници“, каза д-р Мария Нейра, директор, отдел по околна среда, изменение на климата и здраве към СЗО.
„През близо две години от началото на пандемията стана много ясно, че работата от разстояние може лесно да донесе ползи за здравето и може да има тежко въздействие. По какъв начин се люлее махалото зависи изцяло от това дали правителствата, работодателите и работниците работят заедно и дали има гъвкави и изобретателни служби по трудова медицина, които да въведат политики и практики, които са от полза както за работниците, така и за работата”, допълни тя.
„Работата от разстояние и особено хибридната работа са тук, за да останат и вероятно ще се увеличат след пандемията, тъй като както компаниите, така и частните лица са изпитали осъществимостта и ползите от нея“, каза Вера Пакете-Пердигао, директор на отдела за управление и трипартизъм на МОТ. „Докато се отдалечаваме от този „модел на задържане“, за да се установим в ново нормално състояние, имаме възможността да вградим нови поддържащи политики, практики и норми, за да гарантираме, че милиони работници от разстояние имат здравословна, щастлива, продуктивна и достойна работа, отбеляза тя.
Мерките, които следва да бъдат въведени от работодателите, включват осигуряване на работниците да получават подходящо оборудване за изпълнение на задачите на работата, предоставяне на подходяща информация, насоки и обучение за намаляване на въздействието върху психосоциалното и психичното здраве от работата от разстояние, обучение на мениджъри за ефективно управление на риска, дистанционно лидерство и промоция на здравето на работното място, и установяване на „право на изключване“ и достатъчно дни за почивка.
Службите по трудова медицина трябва да имат възможност да предоставят ергономична, психична и психосоциална подкрепа на работещите от разстояние, използващи цифрови телездравни технологии, се казва в доклада. Новите канали за оказване на подкрепа могат да включват онлайн консултации, мобилни приложения и онлайн контролни списъци за извършване на оценка на риска, онлайн оценка на здравето на работниците, цифрови инструменти за
психичното здраве и психосоциалната подкрепа, както и телеергономични оценки и интервенции.
Докладът предлага практически препоръки за организацията на дистанционна работа, за да отговори на нуждите както на работниците, така и на организациите. Те включват обсъждане и разработване на индивидуални работни планове за работа от разстояние и изясняване на приоритетите; яснота относно сроковете и очакваните резултати; договаряне на обща система за сигнализиране на готовност за работа; гарантиране, че мениджърите и колегите зачитат системата.
Предприятията с работници от разстояние трябва да разработят специални програми за дистанционна работа, съчетаващи мерки за управление на работата и изпълнението с информационни и комуникационни технологии и подходящо оборудване, както и служби по трудова медицина за общо здраве, ергономично и психосоциално подпомагане.
Монитор
