Ж ури награди 3 от деветте решения за по-чист въздух у нас, които бяха представени на хибридното събитие „Подобряване на качеството на въздуха в България“, което се проведе на 25 февруари т.г. Партньор на организаторите е Столична община по проект „Зелена София“, посочиха от общината.
Жури награди 3 от деветте решения за по-чист въздух у нас, които бяха представени на хибридното събитие „Подобряване на качеството на въздуха в България“, което се проведе на 25 февруари т.г. Партньор на организаторите е Столична община по проект „Зелена София“, посочиха от общината.
Присъстваха и представители на бизнеса, неправителствени организации, студенти, граждани и общинска администрация.
В първата част на събитието бяха представени резултатите от най-новото изследване „Въздействие на замърсяването на въздуха върху кариерните решения на висококвалифицираните работници в София“. То показа, че качеството на въздуха влияе върху кариерните решения и е едно от най-важните нефинансови условия за висококвалифицираните служители. Макар общините и компаниите да имат редица инициативи, проблемът с качеството на въздуха е сложен и е нужно включването на всички заинтересовани страни в диалога, отбелязаха от общината.
Поради тази причина във втората част на събитието премина под формата на хакатон. Включиха се активно граждани и служители, които с помощта на ментори работиха върху своите идеи за по-чист въздух.
Финално бяха представени деветте идеи. Първата от тях дойде от Хасково и бе фокусирана върху изграждане на станции за мониторинг на въздуха и водата чрез висококачествени сензори и платформа, използваща изкуствен интелект за анализ на данните и прогноза за замърсяването на въздуха, подобна на прогнозата за времето.
Вторият отбор прехвърли фокуса към потенциала на зелените покриви да бъдат бели дробове на модерния град и да подобрят въздуха. Техните ползи бяха ясно посочени – 100 кв. метра зелен покрив филтрира 200 кг. прах от въздуха за 1 година, намаляват ефекта на топлинния остров и температурата в градовете, създават допълнителна шумоизолация, повишаване енергоефективността на сградата. Като допълнение, би могло и да се развива градско земеделие на покрива в съчетание с компостиране на отпадъци от живущите.
Третата идея пък беше да се даде една по-глобална картина и изброи множество мерки и цялостен подход. Първо чрез по-добра оценка на замърсяването чрез създаване на независими измервателни станции и мрежа от подвижни нискобюджетни станции и създаване на обща платформа за оценка на качеството на въздуха. Също бе обърнато внимание и на нуждата от намаляване на емисиите в транспорта и енергийната ефективност в сградите, чрез отопление чрез термопомпи и използване на фотоволтаични системи. Другият ключов метод за намаляване на замърсяването е увеличаването на растителността, и то специфични растителни видове, които реагират с някои замърсители. Важна част от решението и дори това, с което трябва да се започне, е информирането и ангажирането на гражданите чрез обща дигитална платформа, за да могат те да започнат да действат по-проактивно, посочиха от СО.
Четвъртият отбор също представи пространствен анализ на замърсяването и множество мерки на общинско ниво, които да са като единен стандарт и да могат да бъдат приложение във всички общини като се започне от изграждане на мониторингови системи за локализиране проблемните райони, особено на тези с превишени ФПЧ 2,5, които са по-опасни, особено за децата. Отчитане на топографията на различните райони, делегиране на общински средства за конкретни проекти. Като конкретни мерки бяха изредени "зелен билет" за градския транспорт в дни със завишено замърсяване и озеленяване на главни пътни артерии с минимум 5 метра широки зелени масиви, които да поемат замърсяването и шума от големите булеварди и биха филтрирали около 70% от ФПЧ. По този начин биха могли да бъдат включени и гражданите в тяхната поддръжка.
Петото предложение пък цели създаването на юридическо лице с нестопанска цел, което да работи за превръщането на градовете в България в “Райска градина”, като се използват земите в градовете и околностите им, така че да се опази биоразнообразието и да се насърчи местното производство на селскостопанска продукция по модела на испанската Дехеса. Така постепенно ще се отклони подхода от еднотипно залесяване с бял бор в земите на държавните горски стопанства и заменянето им с дървесни видове, които са типични за конкретни естествени местообитания и климат и опазват биоразнообразието. По примера на Виена, градовете биха могли да засаждат и лозови масиви в градовете.
Шестата идея цели да покаже връзката между мръсния въздух и здравословните последици и лошото качество на живота в следствие от това. Това се постига основно с информираност на хората на какви замърсители са изложени те ежедневно и как самите те допринасят за това. Това би било възможно чрез използване на датчици или сензори, които да бъдат носени от доброволци, и да се събират данните централизирано. Те биха могли и да информират гражданите, че се превишават здравословните лимити.
Седмият отбор се представи с идея за мобилно приложение, което от една страна цели да се събере на едно място цялата налична информация за измерванията на качеството на въздуха, трафика и отоплението, като съвместно работят всички заинтересовани страни. Данните биха могли да бъдат използвани от граждани, местните власти, НПО-та, държави. Ключов похват би бил и използването на геймификация, така че гражданите да бъдат стимулирани да споделят какво са направили за намаляването на своите въглеродни емисии днес за околната среда, за своя собствен район, в който живеят и да получават награди за това.
Осмото предложение се казва “Зелена пътечка”. Тя води към поетапно подобряване качеството на въздуха в затворени и открити пространства, посредством обучение, иновации и игрови елементи. Това отново се случва посредством мобилно приложение, като тази виртуална “пътечка” се разклонява първо към училищата, инициирайки проект “Пеша на училище”, който стимулира с игрови елементи, “зелени награди” и образование и информираност по проблема. Вторият проект е “пътечката” в училище, чрез практическо образование, включващо иновативен продукт с микроводорасли и ползите от него за качеството на въздуха в затворени пространства като намалява нивата на CO2, NO2 и SO2.
Последната идея е наречена “Слънчева духалка”, която може да работи по цял ден, всеки ден, без нужда от захранване и без вреден отпечатък. Сглобяването й се състои от вакуумна тръба и други прости компоненти, лесно е и всеки може да го направи сам, без да има някакви специални умения и познания. Вакуумната тръба отделя голяма топлина при слънчево греене, ако бъде поставена до прозореца и слънцето я напича през деня и заменя изцяло отоплението през деня.
Журито оцени всички проекти и в избора си за финални победители, те се насочиха към конкретните идеи, които могат да бъдат приложени на практика и отредиха следните идеи за победители. Трета награда отиде при “Райска градина в градовете”, целяща да интегрира работата върху биоразнообразието и замърсяването на въздуха. Втората получи “Слънчевата духалка”. И победител стана “Зелена пътечка”, която адресира замърсяването още от източника му, ангажира учениците и следващото поколение.
Обаче бе връчена и извънредна специална награда на първата идея, която обединява проблемите както на въздуха, така и на водата. Тя ще получи подкрепа от “Зелена София”, веднага щом има разработени и датчици за качеството на водата, както и за сравняване на данните от датчиците за въздуха с действащите сертифицирани станции.
Монитор
