Ф отодокументална изложба под наслов „От оръжието към плуга“, подготвена от специалистите при НПМ „Шипка –Бузлуджа“ за пръв път ще хвърли светлина към живота на близо 12-ти хиляди български опълченци след последните изстрели на Руско-турската освободителна война.
Фотодокументална изложба под наслов „От оръжието към плуга“, подготвена от специалистите при НПМ „Шипка –Бузлуджа“ за пръв път ще хвърли светлина към живота на близо 12-ти хиляди български опълченци след последните изстрели на Руско-турската освободителна война.
Документите, предметите и снимковият материал са събирани в продължение на десетилетия докато са издирвани едно по едно имената на заклелите се пред Самарското знаме в Плоещ на 6/18 май 1877 година доброволци, за да бъдат подготвени трите тома, чието преиздаване е предстоящо.
Не е известен точният брой на завърналите се към цивилен живот, но пък се знае че повечето са били или крайно бедни или малоимотни.Това е наложило написването на няколко специални закона за подобряване на състоянието им, припомнят от екипа , работил по експозицията, която предстои да бъде показана на 22 февруари в залите на казанлъшката художествена галерия.
Още в първия закон от 1880-година е записано, че предоставената от държавата на опълченците земя не може да бъде продавана или ипотекирана, едва през 1896-а пък е взето решение за отпускане на специална поборническа пенсия, която е в рамките на от 100 до 300 франка. Последните промени са от 1929 година, когато живи са били само 348 от опълченците. Тогава е решено пенсията на стане от 18 000 на 30 000 лв, като се разрешава и наследяването й.
За подготовката на изложбата са прегледани стотици пенсионни досиета и десетки разкази на наследници, записани от историците преди близо 6 десетилетия.Сред упражняваните професии и занятия било т.нар „ просбопиството“ , коментира Мая Миланова от НПМ „Шипка Бузлуджа“.С това се е прехранвал установилият се в Севлиево габровец Спиридон Лещов /1851-1895/, починал от нанесен му жесток побой .
Преди време музейният екип успя да издири документи, ордени, лични вещи и оръжия , разказваща за съдбата на 167 родени или по-късно заселили се в Казанлък опълченци, повечето от които са участвали в боевете край Стара Загора и прохода Шипка.
Сред тях бяха Георги Попов/избран за кмет на Казанлък през 1896-1899 година и баща на автора на марша „Велик е нашият войник“ Константин Георгиев. Неговият подпис стои под документа за полагането на основен паметник на лобното място на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа/,габаревеца Минчо Калфов и казанлъчанина Недю Гюдюлев.
Особен интерес предизвика името на шипканлията Станю Гъдев, който е сред първите записали се като доброволец в първа рота на четвърта дружина. Почива на 13 октомври 1925 година в Казанлък, смъртта го застига няколко месеца след гибелта на сина му , ротмистър Гъдю Гъдев под развалините на църквата „Свети Крал“ /Света Неделя“/ в София по време на атентата от 16 април с.г.
Малко преди кончината си Гъдев предава на казанлъшкия музей 500-страничен ръкопис , в който разказва за съдбата на местните националреволюционери и участници в руско-турската освободителна война.
Монитор
