Х иляда и двеста души загиват в деня на Кървавата Коледа в Македония, а денят ще остане като един от най-черните за живеещите в този географски и исторически регион българи.
Кървавият Божик, както е известна още касапницата, е част от организираната политика от страна на югославското правителство към живеещото в Македония българско мнозинство. Това е една от най-черните и позорни страници в новата българска история, тъй като правителството на Отечествения фронт, доминирано от комунистите, не си мърда и пръста да защити нашите сънародници в онзи регион. Дори точно обратното. Верен на заповедите на др. Сталин, българският червен вожд Георги Димитров, който по това време все още живее в СССР, инструктира своите подчинени в София да предприемат поредица от организирани мероприятия за отродяване на македонските българи и за вливането им в състава на Югославската федерация. С тази позорна цел на живеещите в западните и югозападните български земи започва една кампания за промиване на съзнанието им. От една страна те са подложени от ежедневен натиск и жесток тормоз от страна на сръбските власти, а от друга страна чуват от българските власти, че те не са никакви българи и че нямат място в българската държава като част от българското население. При това положение няма как да се сърдим днес на онези от жителите на Република Северна Македония, които не изпитват топли чувства към България и към българския народ.
Въпреки неоценимата помощ, която получава от страна на българските управляващи, кампанията по македонизирането и сърбизирането на българското население, която правителството на маршал Йосип Броз Тито води, далеч не се движи според плана.
Корени
По-голямата част от българите, живеещи в Македония, са категорични, че дедите и бащите им са били българи и те за нищо на света няма да се отрекат от българския си корен. А когато не помагат благите думи, увещанията и обещанията, идва ред на смяна на политиката с различни форми на психическо и физическо насилие, за да се стигне до форми на открит геноцид към представителите на цялото българско мнозинство в Македония. Трудно е да се изброят всички форми и прояви на това насилие и геноцид. Една от тези прояви обаче не може никога да бъде забравена. Всъщност това по-скоро е съвкупност от прояви, останали в българската история като Кървавия Божик или Кървавата Коледа. Зверствата са инспирирани от маршал Тито, но в основата им стои главният секретар на Македонската комунистическа партия Лазар Колишевски. През Първата световна война, когато Македония е окупирана от българските войски, и двамата родители на Лазар умират. А той набира в себе си огромна омраза срещу българската държава и срещу всичко българско.
В годините на Втората световна война, когато Македония отново е в български ръце, той организира въоръжени отряди за борба срещу българските войски. Заловен е и е осъден на смърт, но цар Борис уважава молбата му за помилване и заменя присъдата му с доживотна. На 7 септември 1944 г. в самото навечерие на болшевишкия преврат у нас Колишевски е освободен от затвора в Плевен и се връща в Македония, откъдето започва и неговата политическа кариера в органите на новата югославска власт там.
Той е за незабавното присъединяване на Пиринския край, заселен изцяло с българи, към състава на Македонската република в СФР Югославия. „Аз ще направя така, че до няколко месеца в Македония да не остане и един българин“, заканва се Колишевски.
Процесът на македонизирането на българите върви с ударни темпове. Всеки, който под една или друга форма прояви българско национално и родово съзнание и откаже да се пише македонец в документите за самоличност, бива убит без съд и присъда.
Акцията по македонизирането на непокорните започва на 7 януари 1945 г., когато се е празнувала Коледа по стар стил. Само в този свят за всички християни на ден са убити 1200 българи, а през следващите няколко дни загиват още 23 хил. души. Единствената им вина е, че те отказват да се обявяват за македонци, а бранят до смъртта си своята национална идентичност. „Дедите ми са загинали, но не са станали мюсюлмани. Те ще ме прокълнат, ако сега аз се отрека от българския си корен. Да се отрека от българския си произход означава да се откажа от своите деди. Стреляйте, мръсници“, обръща се един от българите на палачите си секунди, преди да бъде разстрелян.
Бунт
Поводът за началото на кървавата вакханалия е бунтът на войниците от казармите в Щип и Скопие, които отказват да воюват в защита на просръбските интереси на Югославия. Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че е настъпил подходящият момент да се разправят с „бугарашите“. Те лъжат сръбските офицери, че „бунтаджиите“ са български националисти. Разбунтувалите се офицери са извикани в Офицерския клуб в Скопие, където са арестувани и хвърлени в старата турска крепост Калето и след няколко дни са разстреляни. Войниците научават какво се е случило с техните офицери, напускат казармите и се отправят към центъра на Скопие. Там те са посрещнати с картечен огън. Над 100 са убити, а други 900 арестувани и затворени в Калето, където са държани гладни и жадни и в крайна сметка те също умират.
Разправата с войниците и офицерите дава старт на цялата акция срещу „бугарашите“, окървавила един от най-светлите християнски празници. Стотици тела на убити българи са изхвърлени в двете езера - Преспанското и Охридското. Стотици други пък са изхвърлени в канавките край пътищата или дори на самия път. Във Велес труповете са закопавани най-често зад черквата „Св. Спас“ и край Пуста кула.
Репресии
От репресиите са засегнати всички български семейства във Вардарска и Пиринска Македония. В някои от семействата не са пощадени дори невръстните деца. Най-силно пострадали са представителите на интелигенцията, но наред с тях смъртта и репресии не подминават и останалите обществени съсловия: учители, свещеници, работници и земеделци, селски стопани. Онези от българите, които някак успяват да се спасят от репресиите, минават границата и влизат в българката държава. Там обаче се оказва, че те не са желани от българските властници. И така се случва, едва спасили се от лапите на мъчителите, македонските българи да бъдат върнати обратно в тези лапи. При това върнати от други българи, управляващите комунисти, които поставят култа към СССР и Сталин пред съдбата на десетки хиляди свои нещастни сънародници, подложени на явен геноцид. Стотици българи са изпратени и в страшния югославски концлагер Голи оток или в затвора Идризово.
Няма как да бъде събран броят на всички загинали българи и да се знаят имената им. От архивите е установено, че най-много българи са избити при акцията в беровското село Владимирово - над 330 души. В Скопие техният брой е 63, в Щип - 77, във Велес - 54, в Куманово - 48, в Битоля - 36, в Прилеп - 35.
Иван Първанов
