О коло 300 000 български деца са в потенциален риск. Това заяви пред „Телеграф“ Васил Попов - процесуалният представител на малтретираното 5-годишно дете от Пловдив. Случаят с битото момченце, чиито родители са в развод и което ще бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип, провокира „Телеграф“ да провери колко малчугани живеят в риск у дома.
Екипът ни потърси и отговор на въпроса колко момчета и момичета са изведени от семейството си и дали държавата реагира адекватно на всеки отделен случай.
Разпад
„Анализът е изведен от данни на НСИ, който води статистика за брачни отношения и разводи и раждаемост. На годишна база 300 000 деца с в потенциален риск от родителски конфликти поради развод или раздяла“, твърди Попов. Според данните приблизително всеки трети брак се разпада, а родените в тези бракове деца са в потенциален риск поради лишаването им от грижата на другия родител. Създават се и потенциални конфликти между родителите. Стига се дори до насилие, когато например не се изпълнява режимът на лични отношения, определен от съда. Същото важи и за съвместните съжителства, за които няма точна статистика. „Отделите за закрила на детето в повечето случаи катализират повече конфликти, защото първо не правоприлагат правилно и адекватно с оглед интересите на детето“, категоричен е защитникът. В много случаи се налага преоценка на интереса на детето, а това не се прави.
Пример
„Законът за закрила на детето много ясно е казал, че когато е накърнен интересът на детето, отделите за закрила при сигнализиране са длъжни да извършат проверка на сигнала и при констатиран риск да издадат предписание. Отива родител и казва: “Майката не ми съдейства, не ми дава да го чуя детето“, дава пример адвокатът.
По думите му тогава отделите за закрила трябва да съберат информация по отработване на сигнала. Ако няма спешност - тоест пряк риск за живота и здравето на детето, стандартният срок е 10 дни за събиране на информация. В 30-дневен срок те трябва да отговорят на подадения сигнал, в който отговор трябва да се съдържат анализ и оценка на придобитата информация. Финалният документ, с който завършва процедурата по отработване на сигнала, е социален доклад. „Целият анализ на информацията трябва да бъде описан там. Само че в много от случаите се пишат глупости“, твърди юристът.
„Казва се: ние сме консултирали, вземете се разберете, но те, ако можеха да се разберат, нямаше да търсят социалните. В много случаи дори не се констатира несъдействие. Например майката казва, че детето е болно и няма да го даде или като излезе съдебното решение, тогава ще ти го дам . При такова поведение на родител в рамките на месец и половина два зависимо от възрастта на детето то може да бъде отчуждено и настроено“, твърди Попов.
„Много от нещата социалните ги пренебрегват, защото те пишат кой каквото им каже. Просто анализ и оценка на тази информация няма, няма проверка и пр. Те не събират информация от различни източници. И когато изградиш чувство на безнаказаност в единия родител, той още повече започва да не съдейства“, казва той.
Данни
По данни на Агенцията за социално подпомагане общо 2023 деца са били изведени от семейната си среда през миналата година. 580 са хлапетата, настанени при близки или роднини. 622 са настанените в приемни семейства. Тези, настанени в резидентни услуги като центрове за настаняване от семеен тип или кризисни центрове, са общо 821 хлапета. По закон извън семейството може да бъде настанено дете, когато родителите му са починали или неизвестни, или са лишени от родителски права. Това може да стане и ако родителите трайно просто не полагат грижи за него или пък ако то е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Майки и бащи получават предписания от социалните
„Събират информация, когато видят, че единият родител не съдейства, викат го, разясняват му и казват констатирахме това и това. Да, болно е било, но договори се с родителя за друг ден. Когато се установи такава злоупотреба, социалните могат да кажат: да, установихме, че е било болно. Но то може да си пие лекарствата и при другия родител“, дава пример Попов. Според него социалните могат да кажат на родителя, който не е съдействал, че това не е в интерес на детето и при следващ случай срещу такъв родител ще се издаде предписание“, обясни адвокат Васил Попов.
По думите му при 80% от такива родители това ще окаже възпиращо действие. „И когато този, който се е жалил, има такъв отговор, при системно несъдействие и наличие на такива отговори, аз като адвокат мога лесно да му защитя интереса и да кажа в съда - ето вижте - отглеждащият родител системно не предоставя детето, не осъществява режима на лични отношения и не съдейства. Това в закона е записано като основание за промяна на родителските права или на режима на лични отношения. В много случаи родители започват да водят дела и да пускат сигнали за домашно насилие само и само да има ограничителна заповед, за да не се изпълнява режимът на родителски отношения и така статистиката за домашно насилие започва да скача. Не се правоприлага така. Къде е интересът на детето в случая“, пита юристът.
54 дела за бити малчугани само в София
Общо 54 са образуваните в Софийската районна прокуратура досъдебни производства за причинена телесна повреда на деца за последната година. Това съобщиха от институцията в отговор на запитване на „Телеграф“. Други 17 дела пък са образувани за родителска небрежност. Това означава, че родители или настойници са оставили малчуганите без надзор или с действията си са създали риск за здравето и живота им. Наказанието за нанасяне на средна телесна повреда е до 6 години затвор, а за небрежен родител, застрашил детето си, законът предвижда до 3 години затвор. Ако родителят е с чисто досие, обикновено се разминава с глоба.
*По темата работиха: Тереза Тренева и Людмил Христов
Екип на Телеграф
