П реброителни комисии или скенери. Кой от тези варианти за подобряване на изборните правила ще избере властта не стана ясно и след първото заседание на работната група, която трябва да нищи поправките в Изборния кодекс.
Още след провеждането на парламентарния вот през октомври 2024 г. партиите дадоха заявки, че ще се стигне до предните изменения на ИК. Даже вкарването на ИК в управленската програма на мнозинството бе една от разменните монети на ИТН, за да влезе в коалиция с ГЕРБ и БСП. В началото на януари депутатите приеха на първо четене пет различни проекта за промени в ИК. Те обаче са доста разнородни, а някои дори и противоположни.
Това бе и причината да се даде по-дълъг срок – около месец – за внасяне на предложения на второ четене. По план работната група трябваше да заработи в края на февруари или началото на март. Заради проблемите около бюджета напрежението за назначенията във втория ешелон на властта и регулаторите обаче тази тема остана на заден план. Едва тази седмица са проведе първата среща на работната група.
Очакваше се експертите в нея, включително и членовете на ЦИК, да започната да обсъждат текстовете по същество. Самата сбирка обаче се превърна по-скоро в обществено обсъждане на ИК. И се оказа, че няма да е последното. Следващото заседание на работната група е идния вторник, но този път на тема избирателни списъци и секционни комисии.
Активността с всеки изминал вот намалява.
Съгласие
От коментарите на различни представители на партиите обаче се разбра, че по-скоро има по-голямо съгласие да се въведат сканиращи устройства, отколкото да се създаде още едно звено в изборната администрация – преброителни комисии. Въпреки това два от трите партньора в коалицията – БСП и ИТН, все още не са се отказали съвсем от идеята за такива комисии. Който от двата подхода да се избере, при всички положения ще се въведе поетапно.
Така при следващи избори може да има експериментално гласуване със скенери, но само в 3 или 4 от големите градове и то в няколко секции. Мотив за това е фактът, че в бюджета за 2025 г. не са предвидени пари за покупката на скенери. Това потвърди и шефката на правната комисия Анна Александрова от ГЕРБ. „Ние към този момент не можем да купим сканиращи устройства. Не можем да лъжем хората“, каза тя. След това добави: „В управляващото мнозинство не желаем да отпадне хартията“.
При дебатите бяха изтъкнати както ползите, така и негативите от преброителните комисии и скенерите. В нито един от проектите, които предвиждат преброителни комисии, не се казва колко точно души ще трябва да се назначат допълнително. Политологът Даниел Стефанов от Центъра за електорални изследвания към Нов български университет обаче поясни, че са направили симулация на броене в такава изнесена комисия.
Сметките показват, че трябва да се назначат между 4000 и 6000 души. Именно затова той призова да се мисли за намаляване на броя на секциите или поне членовете им. Целта – да се компенсира броят на хората, които ще трябва да се наемат в преброителните комисии. Според бившия зам.-шеф на Обществения съвет на ЦИК Румяна Дечева преброителните центрове не са добра международна практика.
По думите й те се правят в страни в криза. Самата шефка на ЦИК Камелия Нейкова напомни, че през 2011 г. е правен експеримент в Бобошево с преброителна комисия. Тогава е възприето, че това е по-подходящо за по-малки общини. Преброяването е започнало след пристигане и на последния чувал с бюлетини. Това е забавило доста работата. При нарушения дори и само в една секция след това не е възможен съдебен контрол, защото се смесват бюлетините от всички СИК.
Знак
Ако се стигне до въвеждане на скенерите обаче, това по всяка вероятност ще наложи промяна и на самата хартиена бюлетина. Зам.-шефът на ЦИК Цветозар Томов напомни, че през 2016 г. у нас е правен експеримент в 5 секции за броене на бюлетините с оптични скенери. Преди това резултатите от вота са отчетени в секциите, а те на практика правят вторично преброяване. Целта му е била да се направи сравнителен анализ от ръчното и машинното броене.
Томов сподели, че скенерите са реагирали „по особен начин“ на маркировката с X и V върху бюлетината. Дори и минимално излизане от квадратчето, машината отчитала бюлетината като недействителна. Същото се случвало и когато ръбчето не е било откъснато точно по периферията. Скенерите реагирали на различен тип син химикал. В резултат броят на недействителните бюлетини, отчетени със скенерите, бил по-голям в сравнение с ръчното броене в СИК.
Затова според него трябва да се мисли за промяна на начина на маркиране на бюлетината и тя да е действителна при всеки случай, когато вотът на избирателя е еднозначен. „С X или V няма да стане“, каза той. Колежката му Росица Матева напомни, че бюлетините за различните видове вот имат различна дължина и ширина. За кмет тя е в пъти по-малка. За НС и общински съветници има и преференции.
Тя изтъкна, че в Южна Корея също ползват скенери, броят по 8 пакета с бюлетини, но самите бюлетини са много по-малки. „Нищо добро не ни чака, ако сега се опитаме масово да въведем сканиращи устройства“, предупреди и математикът Михаил Константинов. Той препоръча знакът X или V да се отбелязва в празно квадратче, което да е в съседство с това с номера.
Обучение
Един от въпросите, който ще трябва да се реши, е как да бъдат опростени самите секционни протоколи, дали да се въведе образователен ценз за членовете на СИК. Целта е да се намалят грешките в протоколите. В тази връзка Михаил Константинов предложи в СИК в страната да има представител на държавата, както е и в тези в чужбина. Според Даниел Стефанов рекрутирането на членовете на СИК и минаването им през задължително обучение е по-сериозният проблем от въвеждането на нови технологии за отчитане. За повече обучения се обяви и проф. Емилия Друмева.
Шефката на правната комисия Анна Александрова от ГЕРБ намекна, че трябва да се мисли за решения, които да се приложат още на следващи избори. И даде пример – за шефове на СИК да се назначават адвокати и учители, а в съставите на секциите да има задължително представители на администрацията. В ЦИК също гледат положително на подобни идеи. Според Росица Матева може в ИК да се запише изискване за средно образование за членовете на СИК, а за шеф или секретар – да са с висше, ако не може навсякъде да са юристи. И попита защо една бюлетина трябва да бъде обявена за недействителна, ако член на СИК е забравил да сложи втори печат. Матева напомни и предложението на ЦИК до 25 дни преди вота да се разпределят само квотите в СИК, самите състави да се назначават до 10 дни преди изборите, а замените да са само по изключение.
От ЦИК дадоха заявка, че може да се опростят секционните протоколи, стига изискванията за тях да се извадят от самия Изборен кодекс, а да се определят с методически указания на комисията. И обещаха да дадат и конкретни текстове. Шефката на ЦИК Камелия Нейкова предупреди, че по-голяма част от хората в СИК работят съвестно и търпят негативи заради грешките на други. Тя добави, че на последните избори през октомври 2024 г. сгрешените протоколи са най-малко в сравнение с всички избори преди това. От ЦИК помолиха ясно да се опишат задълженията на МС по организацията и вота, защото все още имат спор кой отговаря за съхранението на машините.
Тихомира Михайлова
