С поред последното преброяване отпреди няколко години дамите у нас са близо 3 милиона и 350 хиляди и представляват почти 52% от българското население. Това е процент, сходен до средния за Европа. Съотношението между жени и мъже, е в полза на нежния пол в почти всички държави от Европейския съюз. Мъжете са повече само в Ирландия, Люксембург, Малта, Словения и Швеция. Най-много жени на един мъж в Европа има в Прибалтийските държави. На първо място по този показател е Латвия, а след нея се нарежда Литва. Следват Португалия и Естония. Излизайки от рамките на Европа, виждаме че процентът се покачва дори над 54%. От платформата за събиране на данни „Статиста” става ясно, че най-много жени на един мъж има в Непал и Хонконг, където на 100 жени се падат по 84 мъже. Интересно е, че първата държава по този показател в Европа – Латвия, заема петото място в света, предаде NOVA.
Що се отнася до възрастовите характеристики на българките - жените у нас раждат първото си дете на средна възраст от 27,7 години. Макар да се покачва през последните години, тази възраст все още остава сред най-ниските за раждане на първо дете в Европа. Там средната възраст е с 2 години повече.
Въпреки че 60% от децата у нас се раждат в семейства без сключен брак, когато все пак решат да официализират връзката си, българските жени го правят средно на 28,6 години. Отново по-рано, отколкото дамите в останалата част на континента. За съжаление обаче и средната очаквана продължителност на живот е също по-ниска, отколкото при останалите държави на Стария континент. Докато при нас тя е 77,3 години - в Европа е с близо 5 години и половина повече и въпреки че се покачва от 2021 година насам, все още не е достигнала нивата на периода отпреди пандемията.
При жените на възраст от 25 до 64 годни, у нас най-голям дял имат тези със средно образование. Почти половината са с такава степен на образование, докато в Европа процентите са по-скоро близо до 40. За сметка на това, изчисляват от Евростат, всяка пета гражданка на Европейския съюз е с основна, начална или по-ниска степен на образование, докато у нас процентите са 15. Почти равен между България и останалите държави членки на общността, е делът на жените с висше образование – около 37-38%, като навсякъде освен в Германия, жените с висше образование са повече от мъжете.
Въпреки фактът, че повече от половината магистри също са жени, все още има разлика в заплащането между двата пола при наемане на работа. В Европа то е средно с 13% по-ниско от това на мъжете, като България също се движи около тази стойност. Що се отнася до заеманите длъжности, малко над една трета от ръководните позиции у нас са заемани от жени. Това означава, че всеки трети шеф е жена. За сметка на това обаче дамите представляват половината от учените и инженерите в страната ни, което ни отрежда трето място в Европейския съюз, където средният процент, е по-нисък от този в България.
И накрая, като говорим за жените и мястото, което заемат в обществото, няма как да не обърнем внимание и на един феномен, който придобива заплашителни в последните години размери - насилието над жени. Една трета от жените на възраст между 18 до 74 години в Европа твърдят, че са преживели посегателство от страна на мъже. При всеки трети случай, насилникът е партньорът на жертвата, а насилието е както физическо, така и психическо. При всеки осми случай става въпрос за сексуално насилие. Най-много регистрирани сигнали има във Финландия, Швеция и Унгария. А най-малко са сигналите у нас. Но е много важно уточнението, че подобни статистики се базират единствено на подадени сигнали. Какви са реалните стойности остава неясно.
