Б ългарски учени първи в света доказаха, че ледниците на Антарктида сами се пазят от разтопяване. Това стана възможно, след като инж. Цветан Паров и гл. ас. д-р Йорданка Донкова от БАН влязоха в „сърцата“ на три ледника, които се намират в близост до българската полярна база на остров Ливингстън.
Откритие
Колкото по-силно е слънчевото изригване, толкова по-ниски стават температурите във вътрешността на ледниковите пукнатини. Това доказаха наши учени, участници в последната, 33-та българска антарктическа експедиция – инж. Цветан Паров и гл. ас. д-р Йорданка Донкова от БАН.
Инж. Цветан Паров се спуска във вътрешността на ледник
„Нашето откритие доказа научно предположение, формирано за пръв път през 2005 г. от датския учен Хенрих Свенсмарк. Чрез възможността да проведем дълбочинно изследване във вътрешността на трите най-близки ледника до българската база на о. Ливингстън практически подкрепихме хипотезата с данни.
Това е голяма стъпка в изследването на ледниковите термодинамични процеси в световен мащаб и реално открива цяло поле за последващи изследвания, които биха дали нови глациални, климатични и дори космически отговори“, коментира физикът инж. Цветан Паров.
До резултатите от изследването се стига след двегодишно събиране и обработка на данни от сензори, разположени в различни пукнатини и на различна дълбочина във вътрешността на ледниците Перуника, Джонсънс и Контел. Общата продължителност на събиране и корелиране на данни с обхвата на слънчевите изригвания надвишава 70 дни, което превръща изследването в най-продължителното в света.
Пещери
За проникване във вътрешността на ледените планини учените използват алпийския способ за проникване във вертикални пещери. За изследването са използвани над 200 метра въжета и множество допълнителни приспособления от техниките на алпийското и пещерното спасяване.
В рамките на отминалата полярна експедиция изследователи работиха по разнообразни проекти, включително за намаляване на негативното въздействие върху климатичните промени. Част от проектите са няколкогодишни, други се реализираха за пръв път. Сред научните разработки на българските полярници са оценка на замърсяването с микропластмаса на Ледения континент и изследване на минерализацията около българската база заради наличието на много ценни метали на Антарктика.
.
