И мулатка е живяла в античния град Хераклея Синтика. Това установи антропологичното изследване на костите, открити от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) през лятото на 2025 г. в един от най-труднодостъпните гробове от западния некропол на древното селище край петричкото село Рупите.
Според заключенията на доц. д-р Виктория Русева (ИЕМПАМ-БАН) погребаната е жена на около 35-40 години, боледувала от сколиоза и начална спондилоза. Тя е имала черти, типични за потомците на бракове между представители на европеидната и на негроидната раса, като негроидният примес е силно изразен.
„Имаме и други подобни примери от древни погребения в България, но те са изключително редки. За мен това откритие е още едно потвърждение, че хераклейци са участвали активно и успешно в икономиката на огромната Римска империя, разположена на три континента. Ние вече знаехме, че според епиграфски данни през императорската епоха в града са се заселвали дори семити чак от далечен Картаген (днес в Тунис). Така че разпознаването на мулатка сред жителите на Хераклея Синтика за мен е логично следствие от традиционните за Хераклея тесни контакти със Средиземноморието. Ще допълня и че според анализа на монетите в гроба жената е починала през втората половина на ІV век. Нейното погребение е сред най-късните в некропола“, коментира проф. Вагалински.
Въпросният гроб, разкрит при спасителните разкопки на западния некропол миналата година, породи разнородни емоции още при показването на първите снимки оттам - заради затруднения достъп и заради инвентара: 16 бронзови монети от ІV век, керамична лампа с релефно изображение на Ерос и изящна стъклена чаша, чието блещукане отдалеч предизвика много коментари тук, на нашата платформа.
Не само скъпата изработка на чашата доказва, че погребаната мулатка не е била от бедните. Нейният гроб е сред най-солидно изградените - от дялани камъни и покрит с масивни плочи, преди да бъде засипан заедно с няколко околни под ниска могила.
Владимир Симеонов
