- Г-н Николов, изтича вече втори месец, откакто България въведе еврото. Има ли още потребителски казуси, свързани с него?

- През последните няколко месеца, а може би и по-отдавна, бяха застъпени много страхове у хората. Например какво ще стане с цените покрай еврото. Аз мисля, че фактите на този етап напълно отричат тези страхове. Направих си труда да проследя данните за инфлацията за януари през последните 5 години и това, което се вижда, е, че януарската инфлация 2022 година е била 1,7%, през 2023 година – 1,1%, през 2024 година – 0,5%, през 2025 година – 2%, а през тази е 0,6 на сто. Това е инфлацията на месечна база, тоест за януари спрямо декември. Годишната инфлация е съответно 2022 г. -9,1%, 2023 -16,4%, 2024 - 3,8%, 2025 - 3,7%, 2026 - 3,5% на годишна база. Оказва се, че ние имаме една от най-ниската годишна инфлация за пет години назад, както и на месечна база. А януари по принцип е инфлационен месец, защото много често от началото на годината се променят различни такси, които са законово регулирани. Тази година тихомълком вдигнаха акцизите на цигарите, което някак не беше отразено. Също така се повишават административни такси и прочие, което добавя към инфлацията. Еврото обаче изобщо не е нанесло очакваните инфлационни последствия и всъщност нещата се развиват по-добре от планираното. 

- А имало ли е опити за повишаване на цените?

- На мен ми направиха впечатление някои изявления през януари на представители на бизнеса, които казаха, че имало колеги, които са пробвали да продават стоки и услуги на по-високи цени, но като видели, че не става, и започнаха с промоциите. Точно това показва как работи пазарната икономика. От година насам крещим, че ще има спекула, ама всъщност в свободния пазар няма спекула. Да, може би някоя фризьорка може да е вдигнала цените, но тя или ще загуби клиентите си, или ще си върне цените там, където трябва да са. Така че малко повече спокойствие и увереност няма да ни навреди. Освен това ние самите като потребители трябва да имаме малко по-високо самочувствие и да наказваме такива търговци. Не да се оплакваме от спекулантите, а по-добре да отидем на друго място. Знаем, че всеки може да извади някакви фрапиращи примери за увеличение на цените, но те не са от общото правило, а по-скоро изключение. Трябва с поведението си да регулираме пазара. 

- Все още има хора, които си обръщат цените от евро в левове, за по-добра сметка. Кога се очаква тези сметки за спрат и да не се преизчисляват цените?

- Чисто психологически това е наблюдавано и изследвано като феномен. Нормално е. Има твърдения, че три-четири години може да отнеме пълното отказване от преизчисляването. Аз лично съм виждал обяви в Гърция, които 15-20 години след въвеждане на еврото слагаха в скоби цената в драхми. Възможно е да има хора, които да продължат дълго време да съпоставят, но това не е проблем. Това може да е проблем за потребителите, когато ниските стойности ни карат да се отпуснем и да харчим. Защото в крайна сметка, след като цените са наполовина, то и доходите са наполовина. 

- След Нова година обаче много хора сигнализираха за значително завишени сметки за ток. При вас има ли жалби и готви ли се колективен иск, ако се докаже, че тези суми не са изразходваната енергия?

- Ние пренасочваме хората, които искат да пуснат жалба срещу енергийните дружества, към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), защото те имат инструментите да решават тези казуси. Най-малкото могат да изискват информация от дружествата, каквато ние не можем. Тези проверки са делегирани на КЕВР, така че очакванията към тях са големи. Аз силно се надявам, че тези над 1000 жалби да станат поне 12 000, за да може да им бъде това като обеца на ухото. За в бъдеще да започнат да мислят и да действат малко повече превантивно и колкото повече жалби има, толкова по-добре. Това е 20-годишен проблем, случвало се е много пъти, ние просто сме забравили, но мрежата помни всичко. Ако отделим малко време назад във времето, се вижда, че проблем с януарските сметки е имало поне всяка втора година в последните 20 години. Сега като че ли се вдигна малко повече шум и това е хубаво. Аз мисля, че трябва да има някакво трайно решение и то е изцяло в ръцете на КЕВР. 

- Какви биха могли да бъдат причините за този проблем с януарските сметки за ток?

- Има две хипотези за момента. Първата е, че засичането не е равномерно. Тоест предната сметка е отразявала 20 дни потребление, а следващата 40 дни. Всяка година около коледните празници цяла Европа, не само България, спира да работи. Напълно логично е дружеството да се изкуши да измери електромерите по-рано и по този начин да съкрати периода на предната сметка и да увеличи на следващата. Това се е случвало и през минали години. Втората версия, която е много по-опасна, е това, което преди ден служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков посочи като софтуерен „глич“. Защото, ако е софтуерен проблемът, тогава наистина би трябвало всички да са засегнати, а не само жалбоподателите. 

- Не може ли в такъв случай да се заведе колективен иск?

- Може, но има проблем. Наскоро бяха направени промени в Закона за защита на потребителите в частта за колективните искове, въпреки всички обсъждания и писма, въпросът за така нареченото доброволно неучастие в иска не беше възприет. Така в момента има само доброволно участие. И за да обясня, като взема примера със сметките за ток. Абонатните на енергодружествата са милиони, могат да заведат колективен иск, като в него могат да участват само тези, които изявят изрично желание. И ако кажем, че имате  сметка, която ви е ощетила със 100 лева, колко човека биха се включили в този иск. Първо трябва да има кампания, за да се информират хората, че могат да се включат, да подготвиш документи или съгласие да бъдат представлявани, тоест голямо усилие и хората няма да го направят. Затова подходящият модел на такива искове беше обратният, а именно да се водят такива от името на всички, а само тези, които желаят да бъдат изключени. За съжаление нито Министерство на икономиката, нито Народното събрание възприеха този модел, така че да не се надяваме, че по съдебен ред може нещо да постигнем не само по тази тема, а и по всяка друга. 

- Друг проблем, който засяга потребителите на парно и то основно в София, е формулата за определяне на сградната инсталация. 

- По този въпрос искам да припомня, че всеки, който се вълнува от темата, може да отвори закона и да види, че вътре има няколко опции, сред които етажната собственост може да избира. Може да се направи общо събрание и да си произведе своя формула, ако реши. Всеки има такова право, но знаете ли колко хора са го направили? Нито един. Една от причината е, че това не е обяснено или обявено на сайта или с писмо нито от топлофикациите, нито от топлинните счетоводители. От това по-демократично няма. Етажната собственост да разпределя топлинната енергия по сградната инсталация както пожелае. 

- Това все пак няма ли да затрудни отчета на сградите?

- Разбира се, че ще ги затрудни. Според мен това е и причината, че те не рекламират тази възможност. Много от нашите закони са написани просто за да ги има. Ако почна да изреждам, мога да включа и това за колективните искове, за личния фалит и други подобни, които или ни вкарват в процесуални приключения, или дават на някой някаква възможност, която е непопулярна, и хората не я знаят. 

- Друг актуален въпрос са промените в правилата за пътуване със самолет. Какво се случва с тях и кога ще видят бял свят?

- Проблемът е, че Европейският парламент застава повече на страната на потребителите, а съветът на министрите е на страната на бизнеса, най-вече по отношение на обезщетенията, които искат да бъдат за по-големи закъснения. За момента няма сделка. Като цяло засега е в застой проектът, но аз се надявам, че депутатите няма да отстъпят, защото те са една идея по-близо до хората, защото са избрани пряко. Но има много важни елементи, които трябва да се решат, например багажите и по-точно за някакви стандартни размери. В момента е хаос, защото всяка авиокомпания има собствени размери и хората трябва да пътуват с различни чанти или да има една от най-малкия размер, която да се вписва в ограниченията на всички компании. 

- И докато сме на темата транспорт, наскоро имаше казус с рент-а-кар компания за взета неустойка, без да е имало каквато и да е била щета или нарушение, а за тютюнопушене в колата. Оказа се обаче, че ползвателите на автомобила не са пушачи.  Какви са правата на потребителите на тези услуги?

- Да, такива казуси има много по света и общо взето са проблеми на по-богатите хора. Защото до преди няколко години България колата под наем не беше толкова масово явление и малко си го позволяваха и то основно чужденци. Като се позамогнаха, българите започнаха все по-често да си наемат коли. И естествено попадаме на типичните за този бранш проблеми. Най-големият проблем е свързан с връщането на автомобила. Хората трябва да избягват връщане на колата извън работно време. Защото тогава този, който взима колата, може да напише в протокола каквото си иска. Така и стават най-често тези проблеми. Така при предоставяне на номера на кредитната си карата от фирмата могат да дръпнат директно сума, която сметнат за добре, и въпреки че има процедура по оспорване, няма доказателства. Това е големият проблем, защото кой може да докаже, че в колата е пушено или не? Нашият съвет е хората максимално да избягват неприсъственото връщане на колите. Когато се върне на служител и той подпише протокол, след това не може да има претенции. Освен това хубаво е да има допълнителна застраховка за времето за ползване, тъй като често при взимане на колата хората не виждат някакви дребни драскотини, които обаче след това могат да бъдат забелязани от служителя на фирмата и да таксува ползвателя за тях. 

Това е той: 

  •     Роден е през 1971 г. 
  •     Магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по бизнес администрация от университета „Еразмус“, Ротердам 
  •     Доктор по икономика от Университета по национално и световно стопанство 
  •     Член е на Икономическия и социален съвет от 2003 г., а от 2015 г. е член на Европейския икономически и социален комитет 
  •     От 1999 г. до момента е изпълнителен директор на  Българската национална асоциация „Активни потребители“