Р омите във Видинско подгониха чумата със страшилища.
По стар стил на 31 януари отбелязват Атанасовден с обичая "Гонене на чумата".
Жителите на ромския квартал "Нов път", по традиция вече близо век плашат и отблъскват болестите на Атанасовден, пише Bulnews.
Това е обичай на преход. Обособяват се две групи хора: немаскирани и маскирани. В първата група от маскирани лица централната фигура е на Чумата, която е окована върху конска каруца с вериги, заобиколена е от охранители - Страшилища, а на каруцата се натоварват сурвачките, които предстои да бъдат изгорени. Групата се води от цивилен мъж, в зряла възраст, силен и здрав, който е водач на маскарада. Винаги сред маскираните лица има "поп", "булка", "младоженек" и "страшилища", разказва етнографът от Регионалния исторически музей във Видин д-р Сашка Бизеранова.
Ромите гонят Чумата
Неизменно ритуалът се съпровожда от духова музика и има свой водач. Участниците се включват в обичая, за да покажат и представят ромското наследство и да го пренесат във времето, разказва д-р Бизеранова.
Традицията на Атанасовден във Видинско е неизменно свързано с обичая "Гоненето на чумата". Този обичай е известен сред ромското население и като Бибияки - празник на лелята. Бибияки произлиза от ромското биби /леля/ и е уникален обред, изпълняван всяка година на 31 януари от циганите цуцумани, наричащи себе си решетари, обяснява традицията д-р Бизеранова.
При този маскарад основните обредни моменти са четири: обхождане на квартала, игри на мегдана, изгаряне на чумата и общоквартално обредно хранене.
Целият ромски квартал оживя днес още от 10 часа сутринта, когато тръгна шествието и обикаляше всички домове. Чумата е завързана с вериги върху конска каруца и е охранявана от страшилища, разказва изданието.
Eдна от групите играе хоро, на което са заловени маскирани "младоженци". Те играха от къща на къща, като начело на тази група стои "поп".
Той осветява домовете, дворовете и стопаните и ръси със светена вода, нарича за здраве и берекет.
Сурвачките, които са пазили домовете и техните обитатели от Василица -1 януари до този момент от вредоносни сили, се изнасят от стопаните на дома, натоварват се на каруцата, където е завързана чумата, за да бъдат по-късно изгорени.
Маскираните младоженци като дар от стопаните за хубавите пожелания получават пари и вино. Когато обиколи квартала шествието, заедно с което вървят и много хора, се отправят към площада, играят хоро и към обед, когато слънцето е в най-високата си точка, се насочват към едно гранично място, където се изгарят чучелото на чумата и сурвачките, и се извършва на открито обредно хранене.
В шествието се включва целият квартал, тъй като от всеки дом излизат хора, носещи обредна храна - сготвени кокошки, баници, мляко с ориз, обреден хляб и свещи.
Хората се подготвят за празника около месец по-рано. Това е периодът, когато трябва да се изготвят маските на участниците - костюми, чучело, напълнено със слама.
На Атанасовден се смята, че зимата се обръща към лято, природата е в състояние на преход, поколенията също. Времето на преход в природата и в обществото съвпада. Това обредно време е белязано с отварянето на света на мъртвите, с излизането на демонични същества /в случая чумата/, а реката, гората, водата и огънят са граница между световете и средства за пречистване.
На този ден се вярва, че се ражда чумата, а светците Атанас и Антоний са братя близнаци, които циганите почитат, тъй като са свързани с един присъщ за циганите занаят, какъвто е ковашкият.
Обичаят във Видин е запазен в сравнително чист вид - в него участват само мъже, в точно определена възраст, основните етапи и тяхното осмисляне са се съхранили. Новости има във вида на маските, дрехите и "оръжието", част от които вече се купуват.
Ценното на обичая в ромския квартал "Нов път" във Видин е, че е съществувал без да е прекъсван, че има масов характер, че целият квартал се включва спонтанно, че не е режисирана читалищна самодейност.
Обредно-магическият смисъл на обичая "Гонене на чумата" днес няма мирогледна основа.
Участниците се включват в обичая, за да покажат своите желания и да представят ромското наследство и да го пренесат във времето, допълва етнографът.