П реди точно един век, през горещото лято на 1926 година, младият композитор Панчо Владигеров и неговият брат близнак – цигуларят Любен Владигеров, стъпват на варненска сцена, за да сътворят история.
Днес, сто години по-късно, на същата сцена, в същия град, двама други братя близнаци и техни наследници – тромпетистът Александър и пианистът Константин Владигерови, се завръщат, за да пресъздадат абсолютно същия първи концерт в историята на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Концертът е на 23 юли от 19 ч. във Фестивален и конгресен център.
Учредители
23 юли 1926 г.: в новооткрития тогава Летен общински театър във Варна се поставя началото на десетдневните „Български народни музикални тържества“. Неговите учредители си поставят амбициозната задача „да се обединят най-добрите музикални сили на страната“, за да приобщят българското общество към образците и новите явления в музикалната култура и да превърнат Варна в „българския Залцбург“. Точно 100 години след паметната първа вечер юбилейният концерт на 23 юли прави историческа и емоционална връзка с началото на най-стария музикален фестивал у нас, превърнал се в културна емблема на морската столица. Освен същата историческа дата още няколко ключови елемента акцентират върху тази приемственост.
Наследник
През 1926 г. на сцената излиза Гвардейският оркестър, а на пулта пред него застават лично Добри Христов и младият тогава диригент Асен Найденов. 100 години по-късно ще чуем Софийската филхармония – директен наследник на Гвардейския оркестър, водена от маестро Найден Тодоров. През последните години филхармонията партнира регулярно на водещи световни солисти, а концертните сезони на състава са богати като репертоар. Наскоро оркестърът осъществи и престижни гастроли в Париж и Берлин. Подобно на първия концерт преди век програмата е изцяло съставена от български творби. „Тържествен марш“ на Добри Христов открива официално събитието преди 100 години, дирижирано лично от автора в родния му град. Звучат още неговата патриотична „Тутраканска епопея“, както и първата българска симфония, написана през 1912 г. – Симфония №1 на Никола Атанасов.
Доминго идва на „Варненско лято“
Център
Панчо Владигеров, който по това време вече се радва на огромен успех в Берлин, дирижира марш из музиката към пиесата „Сънна игра“ от Август Стриндберг. Сега неговата музика се завръща, но пречупена по нов начин – чрез аранжименти на неговите внуци, близнаците Александър Владигеров (тромпет/флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано/кларинет), които са и солисти на концерта.
Публиката ще чуе по нов начин песента, която Панчо Владигеров инкрустира като тема в Третия си концерт за пиано или пък „Приказка“ из „Картини за пиано“ в оркестров вариант със солиращ тромпет. И братята Владигерови, и диригентът Найден Тодоров са виенски възпитаници. Както някога големите ни композитори са учили във важните центрове в Европа и после са се връщали в България, така днес наученото от тях по света формира по европейски модел музикалния живот в България.
Симфония №1
Фестивално лято! За културата на хората и културните събития на открито (ВИДЕО)
В програмата е включена и друга творба със заглавие Симфония №1 – емблематичното за епохата на късния български музикален класицизъм произведение на Веселин Стоянов, един от ключовите представители на второто поколение български композитори. За разлика от традиционните четиричастни симфонии, тя е изградена в мащабна едночастна форма, в която се редуват контрастни дялове и епизоди, изпълнени с ярка експресивност, с лирични моменти или приповдигнатост.
Очаква се Летният театър във Варна да бъде изпълнен до краен предел, точно както през 1926 година. Организаторите са подготвили и специална визуална изненада – мултимедия с архивни кадри, фотографии от личния архив на семейството и оригинални документи от епохата, които ще пренесат зрителите в атмосферата на старите варненски традиции.
Гений
Панчо Владигеров (1899-1978) е колосална фигура, която постави българската професионална музика на световната културна карта. Роден в Цюрих, израснал в Шумен и получил блестящо образование в Берлин, той съчетава по изумителен начин рафинирания европейски късен романтизъм с буйната, асиметрична енергия на българския фолклор. Владигеров притежава уникален стил, разпознаваем по бляскавата оркестрация, пищната фактура и дълбокия лиризъм. Неговото творчество е истинска институция. Рапсодия „Вардар“ се превърна в неофициален национален музикален химн, а операта „Цар Калоян“ е първата българска опера, поставена на голяма чуждестранна сцена.
МУЗИКАТА НИ ОСИРОТЯ: Почина култов наш джазмен! (СНИМКИ+ВИДЕО)
Като дългогодишен професор в Държавната консерватория той възпита поколения водещи български композитори и пианисти. Владигеров не просто пишеше музика – той създаде национална композиторска школа, вдъхвайки на наследниците си космополитен замах и гордост от собствените си корени.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
