100-годишната православна църква в опожареното ямболско село Воден остана непокътната насред бушуващите пожари. Пламъците са обхванали целия район около светата обител, като по чудо огънят не е засегнал сградата. Около храма няма и следа от жива растителност, като пожарът е засегнал и къщите, намиращи се в съседство на църквата.
Един от най-опустошителните пожари записа в своята история ямболското село Воден. Но сред пепелта се издига символа на вярата-местната църква “Свети Георги”. Следите от пожара буквално минават покрай храма и сякаш нарочно го заобикалят. Дори високите дървета в двора на църквата остават непокътнати и зелени в сравнение с изгорелите поляни с растителност, които обграждат светата обител, предаде БНТ.
“Имаше такава възможност да изгори църквата. Но не знам по някакъв начин оцеля”, каза Любо Колев.
“Оградата на църквата спаси църквата. Защото е каменна ограда, огънят наближи до църквата, аз същия ден, когато гореше около църквата, бях”, разказва Христо Христов, кмет на Община Болярово.
Църквата е построена през 1841 година и вече е била опожарявана по време на руско-турската освободителна война. С помощта на дарения, събирани през годините от жителите на селото, е изградена масивна ограда от камъни.
“Събрахме всички хора преди да започнем. Избрахме ново църковно настоятелство и започна една дарителска кампания. Хората, които се отзоваха мисля, че събраха около 20 хил.лв”, посочи Христо Христов.
“Благодарение на работата на кмета на общината успяха да се преборят и да се възстанови стената. Цялата стена беше обрасла с растителност и ако не беше изчистена това лято, щеше да изгори и тя. Точно на 100 години е. Едно време са ги карали всички камъни на гръб с живи животни”, каза Стефан Колев.
“Общината помогна с решение на Общински съвет за допълнително средства и в крайна сметка успяхме да ремонтираме и покрива на църквата. Митрополията от Сливен също помогна. Той беше от тези тип “турски” керемиди, както се наричат. Сега бяха заменени”, смята Христо Христов, кмет на Община Болярово.
А местните вярват, че чудо е спасило храма от огнения ад и Божията ръка е съхранила тяхното свято място.
“Как няма да се радвам. Това е най-святото във Воден. То друго остана ли?”, пита Иванка.
Към момента храмът в село Воден се нуждае и от ремонт във вътрешните помещения. Въпреки това тя си остава символ на надеждата и новото начало.
