Б ългария преминава от етапа на подготовка към реално участие в общата парична политика на еврозоната, като първите данни не показват отклонения от очакванията нито по отношение на техническия преход, нито при инфлацията. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев при откриването на „The World Ahead 2026: Софийска гала вечеря“ на сп. The Economist, като подчерта, че приемането на еврото е преди всичко институционален преход, който съчетава по-голямо влияние с по-висока отговорност.
Публикуваме цялата позиция на управителя на БНБ:
Госпожо Президент,
Дами и господа,
Уважаеми гости,
Приятели на The Economist,
Благодаря на The Economist за поканата. За мен е удоволствие да участвам в разговор, който се провежда в момент с важно институционално значение за България и за Европа.
Специална благодарност към президента Йотова за откриването на това събитие и за рамката, която очерта за днешната дискусия в период на промяна за страната.
Позволете ми също да приветствам Филип Лейн, чиято аналитична работа е сред факторите, които формират паричната рамка на еврозоната, както и Янис Стурнарас, чийто опит и институционална устойчивост бяха особено значими в едни от най-напрегнатите икономически периоди за Гърция, а и за Европа. Двамата са високо ценени колеги в рамките на процеса на вземане на решения в еврозоната
Тяхното присъствие напомня, че функционирането на еврозоната се основава на споделен анализ, колективни решения и ясно разпределена отговорност.
В този контекст е уместно да се отбележи нещо, което рядко присъства в българския обществен дебат.
През последните години нараства броят на българските експерти, които работят в основните европейски институции, включително в Европейската централна банка. Те рядко участват в публичния разговор в страната, но са пряко ангажирани в аналитичните и управленските процеси в центъра на европейското икономическо управление. Това е показателно за начина, по който България е все по-дълбоко интегрирана институционално.
Измина сравнително кратък период от присъединяването на България към еврозоната. Този момент има символично измерение. Реалното му значение обаче е преди всичко институционално.
Процесът на присъединяване формално приключи. От този момент нататък акцентът се измества – от подготовка към изпълнение и от намерения към резултати.
От присъединяване към участие
Членството на България в еврозоната е резултат от дълъг процес, основан на последователност и дисциплина.
В продължение на близо три десетилетия страната функционираше при режим на валутен борд – първоначално обвързан с германската марка, а впоследствие с еврото. Тази рамка осигуряваше ценова стабилност, налагаше фискална дисциплина и играеше ролята на парична котва.
От практическа гледна точка паричните условия в България бяха тясно обвързани с тези в еврозоната много преди формалното членство. Промяната не е в логиката на паричната политика, а в институционалната позиция.
Днес България участва пряко във формирането на общата парична политика, включително в оценките на инфлацията, икономическата активност, финансовите условия и рисковете за еврозоната като цяло.
Този преход – от автоматично следване към споделено вземане на решения – представлява същинското икономическо значение на приемането на еврото от българска гледна точка. Той съчетава по-голямо влияние с по-висока степен на отговорност.
Плавен преход на практика
Преходът към еврото има не само институционално, но и ясно изразено оперативно измерение.
Наличните до момента данни не сочат отклонения от очакваното.
Процесът на изтегляне на левовите банкноти и монети протича без сътресения. Към настоящия момент близо 85 процента от левовете в обращение вече са изтеглени. Паралелно с това за целите на паричното обращение в брой бяха осигурени над 7 млрд. евро, което гарантира безпроблемното функциониране на наличнопаричното обращение и на платежните процеси през преходния период.
Банковата система, платежната инфраструктура, бизнесът и домакинствата се адаптираха в рамките на планираните параметри. Този резултат отразява натрупана подготовка, институционална координация и последователна публична комуникация.
Именно в подобни моменти – когато рамките се променят – доверието се формира най-трайно.
Инфлация: факти, възприятия и конвергенция
Ценовата стабилност остава ключов елемент на общественото доверие. Поради тази причина оценките за развитието на инфлацията трябва да се основават на изчерпателни данни и задълбочен анализ, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия.
Съгласно експресните оценки, публикувани от Националния статистически институт и Евростат, базирани на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация в България през януари е около 2,3 процента, което в общи линии съответства на ценовите процеси в еврозоната. На агрегирано равнище въвеждането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на 2026 г.
Предварителният анализ, извършен от експерти от Европейската централна банка и Българската народна банка, показва, че валутната промяна е била съпътствана от ограничен и временен ценови ефект в размер на около 0,3–0,4 процентни пункта върху месечната инфлация през януари 2026 г. Този ефект изглежда е концентриран основно в определени категории услуги и в голяма степен съответства на опита на други държави, присъединили се към еврозоната в миналото.
От гледна точка на паричната политика тези развития са в рамките на предварителните очаквания. Дори при условията на валутен борд инфлационната динамика в България исторически е била тясно свързана с тази в еврозоната, като временните отклонения отразяват структурни характеристики на вътрешната икономика.
Ето защо е от съществено значение ясно да се прави разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с валутната промяна, и дългосрочните процеси на ценова конвергенция.
С нарастването на доходите някои вътрешни цени — особено в сектора на услугите — имат тенденция да се повишават по-бързо от средното за еврозоната. Това е добре установена характеристика на реалната конвергенция, отразяваща догонването по линия на производителността, динамиката на заплатите и промените в потребителските модели.
Същественият въпрос не е дали относителните цени се коригират — това е неизбежно — а дали тази корекция протича по подреден начин и се движи от пазарни сили. Ценовите процеси следва да бъдат в съответствие с фундаменталните макроикономически фактори и да се развиват в среда, характеризираща се със силна конкуренция и ефективни публични институции.
В този контекст поддържането на ценовата стабилност не е единствено отговорност на паричната политика. То зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето.
Парична политика и отговорност
България се присъединява към еврозоната в среда, характеризираща се с повишена геополитическа, финансова и структурна несигурност.
В този контекст паричната политика на еврозоната остава ориентирана към ценова стабилност, зависимост от данните и внимателна калибрация. Последните решения отразяват тази рамка, като остават насочени към средносрочната инфлационна цел и същевременно отчитат новопостъпващата информация.
За България участието в този колективен процес укрепва очакванията и допринася за по-висока степен на доверие в паричната рамка.
В същото време е важно ясно да се разграничат ролята и мястото на еврото по отношение на вътрешните икономически процеси.
Еврото предполага обща парична политика. То обаче не отменя отговорността на национално равнище в други ключови области на икономическата политика.
Фискалната устойчивост, ефективният надзор и институционалната дисциплина — съществени при режима на валутен борд — остават в същата степен релевантни и днес. Това, което членството в еврозоната добавя, е участие във вземането на решения, достъп до общи защитни механизми и по-дълбока институционална интеграция.
Управление, доверие и стабилност
В българския обществен разговор Европа и корупцията често се разглеждат като отделни теми. От институционална гледна точка това разделение е изкуствено.
Корупцията често се интерпретира в морални категории. От икономическа и институционална перспектива тя е проблем на ефективността и доверието. Когато доверието е подкопано, ползите от членството в еврозоната не могат да се реализират в пълна степен.
Същевременно антикорупционните усилия, които не са вградени в устойчива институционална рамка, рядко имат траен ефект. Европейските правила и механизми допринасят за предвидимостта на процесите, включително в периоди на вътрешнополитическа нестабилност.
В този смисъл проевропейската ориентация и ефективното управление не са алтернативи, а взаимно подсилващи се елементи.
В настоящата глобална среда самата стабилност се превръща в стратегически ресурс.
За малка и отворена икономика членството в еврозоната променя рисковия профил на страната. То намалява валутната несигурност, задълбочава финансовата интеграция и вгражда икономиката в утвърдени рамки за надзор и управление на кризи.
В дългосрочен план това обикновено води до по-ниски рискови премии и по-благоприятни условия за финансиране, при условие че политиките остават последователни.
Регионална перспектива и суверенитет
Членството на България в еврозоната има и регионално измерение.
Югоизточна Европа остава хетерогенна по своята икономическа и институционална структура, но степента на взаимна обвързаност нараства. Българският опит илюстрира един възможен път на конвергенция, основан на институционална дисциплина и дългосрочен ангажимент.
Приемането на еврото не следва да създава нови разделителни линии. При подходящо управление то може да допринесе за по-висока устойчивост и по-дълбока интеграция в региона.
Понятието за суверенитет често се интерпретира в символичен план. В днешната икономическа среда суверенитетът все по-често се измерва чрез способността на институциите да вземат решения, които са предвидими, надеждни и устойчиви във времето.
От тази гледна точка членството в еврозоната не представлява загуба на суверенитет, а преход от едностранно следване на правила към участие в споделена институционална рамка, в която решенията се вземат съвместно.
Дами и господа,
Членството на България в еврозоната поставя началото на нов етап, белязан от по-високи изисквания и по-ясно споделена отговорност.
Наличните до момента данни не сочат отклонения от очакваното по отношение на техническия преход и ценовата динамика.
В крайна сметка резултатите ще зависят от последователността на политиките и от способността институционалната рамка да бъде изпълвана със съдържание във времето.
Еврото не е крайна цел.
То е рамка, в която качеството на институциите и устойчивостта на политиките стават още по-видими.
Благодаря ви!
