Н асред водната криза държавата изненадващо реши да включи потребителите в спасяване на водите на България. Клиентите на ВиК дружествата в страната да плащат цена за достъп до услугите - дори да не са консумирали и капка вода. Измислената такса е записана в промени в закона за ВиК, който правителството прие и внесе в парламента.
Обосновка
Еднокомпонентната цена за ВиК услугите, които ни предоставят водните оператори, да се промени в двукомпонентна, като се включи и цена за достъп, предложи министерството на регионалното развитие. Ако парламентът гласува закона, със сметката си за вода ще плащаме доставка на определено количество питейна вода, отвеждането и пречистването й в кубически метри, които са променливи в различните месеци. Към тях е включена и втората постоянна компонента - цена за достъп до услугата, която е различна за всеки вид от предоставяните услуги. Начинът за определянето й ще бъде посочен в наредба. Хората нарекоха цената за достъп до ВиК услугите – такса водомер, защото тя ще се плаща от всички клиенти на ВиК дружеството, независимо дали са ползвали или не вода. Показанията на водомера може да са нула, но собствениците пак ще имат сметка с цената за достъп до услугата. На практика това ще изисква да се въведат четири цени за достъп до всяка от услугите, регламентирани в закона – доставка на вода за питейно-битови нужди, вода с непитейни качества, отвеждане на отпадъчни води чрез канализацията и пречистване на отпадъчните води.
Критика
Комисията за енергийно и водно регулиране, която ще определя цената на ВиК услугите обаче, силно критикува новата компонента в своето становище по проекта на промени в закона за ВиК. Според регулатора „нито в проекта на закона, нито в мотивите към него е изяснено как точно ще бъде въведен този механизъм, какви разходи се очаква да бъдат възстановени чрез цените за достъп. „Още по-важно е, че съществуват рискове при прилагането на новите цени за достъп да се влоши събираемостта на вземанията на ВиК операторите“, твърди водният регулатор. Причината е, че има селища и територии с голям брой трайно необитаеми имоти, чиито собственици живеят зад граница, други са с ваканционни имоти, които се ползват само по няколко месеци в годината, трети са купени с инвестиционна цел, пояснява КЕВР в становището за проекта на закона за ВиК. Техните собственици ще дължат цена за достъп за времето, когато имотите са били празни. Икономисти и финансисти аргументират, че цената за достъп се плаща за инвестициите, благодарение на които клиентът на ВиК оператора, като завърти кранчето на чешмата в имота, от него ще потече вода. Възмутени от такса водомер са и клиентите на ВиК, които са подложени на воден режим и получават вода само в определени часове.
Безхаберие
Сметната палата влиза в МРРБ, МОСВ и общините заради застрашително превземащото държавата безводие. Проверката ще бъде на тема "Осигуряване на достъп до питейна вода на населението в условия на засушаване" за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2025 г. В началото на своето управление регионалният министър Иван Иванов обяви, че се захваща с безхаберието в управлението на водния ресурс на държавата и възлага на ВиК-та, общините и всички отговорни институции да направят масови проверки и установяване кражбите на вода чрез незаконно включване, присъединяване към водни източници във водопроводната и довеждащата до селищата мрежа, точене на животворния ресурс, без да се мерят количествата с водомерни устройства. На 29 юли Българският ВиК холдинг обяви, че започва поредица от проверки на територията на цялата страна за бързо откриване на незаконно присъединени потребители и ефективно използване на наличните водни количества.
Проблеми
Сметната палата посочи, че одитът се налага, заради няколко установени проблема: 4,5 на сто от населението е на воден режим, питейната вода намалява, язовирите за питейни нужди са запълнени на 68 процента, във водата са открити хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и уран. Загубите на вода в мрежата са 60%, а на територията на някои ВиК оператори стигат и до 70-80%, средната възраст на тръбите е 36 години, подмяната и обновяването на мрежата върви по-бавно от предвиденото.
Според оценка на Световната банка заради дела на амортизираната водоснабдителна мрежа необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на тръбите са между 325 и 400 млн. евро годишно, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро. 7,3 млрд. лева са необходимите средства за постигане на качество на питейните води в съответствие с Директива 98/83/ЕО на ЕС от ноември 1998 година. 3,5 млрд. лв. от тях са за населени места с над 10 000 жители, 1,6 млрд. лв. - за селища с между 2000 и 10 000 жители и 2,2 млрд. лв. - за малки (с между 50 и 2000 жители). Реално направените инвестиции във водоснабдяване обаче са под 200 млн. лв. годишно
Таня Киркова
