О тлетя на небето известен наш журналист.
Човекът на перото Здравко Гълъбов, бе известен с това, че изповяда лицата на Пловдив.
Пловдив загуби един от своите летописци, който беше сред доайените на журналистическата гилдия. Здравко Гълъбов успя да изповяда най-значимите си съвременници по един неповторим и откровен начин. Поредицата му с интервюта, пише "Марица".
"Лицата на Пловдив", последвана от книгите "Встрани от статива", "Мъже на делото", както и посветените на поетите "Лични полета", запази за поколенията откровенията на хората, на които градът под тепетата дължи своя неподражаем дух и магия.
Въпреки здравословните проблеми напоследък Здравко остана непоправим бохем до последните си дни. Няколко месеца не му стигнаха, за да навърши 78 на 23 юли. Всички, които го познаваха знаят, че никога не е живял скучно. А най-голямата му дарба беше умението да открива талантливите хора и да се радва на тяхното можене.
В последните 20 години Здравко Гълъбов работеше в Пловдивската обществена телевизия, където водеше предаването "Клуб на филибелията". Преди това беше шеф на отдел "Култура" във в. "Пловдивски вести", работеше също във "Вести" и "Пловдивски Стандарт".
Беше приятел с повечето знаменитости, заради които Пловдив в залеза на соца и зората на демокрацията беше безспорната културна столица.
Здравко Гълъбов
Здравко Гълъбов можеше да разказва невероятни истории за колоси като Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Коста Форев, Катя Паскалева, Атанас Кръстев - Начо Културата и много, много други от техния ранг.
Споделял е с тях радост и мъка, помни техните най-щастливи и най-тежки мигове. Когато излиза първата книга от поредицата "Лицата на Пловдив", един от най-големите пловдивски поети Добри Тонев, който е неин редактор и автор на предговора, отсича, че тази енциклопедия на достойните личности на Пловдив е "пловдивската Библия".
Приживе Добри Тонев посвети на своя приятел Здравко Гълъбов едно от своите най-проникновени стихотворения:
Вървя срещу смъртта, но аз не зная
тя има ли си дом и как изглежда.
И аз навярно там си имам стая,
която тя усърдно обзавежда.
Живее ми се тук, ала не мога.
Мъглата ми е ясна - с всички ребуси.
И ще поискам гражданство от Бога.
Или ще имигрирам в себе си.
Поклонението ще се състои в неделя, 11 февруари, от 12:00 часа на Централните гробища в Пловдив.
Екипът на Tелеграф.бг изказва своите съболезнования на близките на колегата Здравко Гълъбов!
