Н а фона на скандалите в парламента и съмненията доколко депутатите си заслужават заплатите, светнаха данните колко пари взимат и дали ходят всъщност на работа.
В последните години доверието в българския парламент е традиционно ниско.
Настоящото Народно събрание започна работа при обществено одобрение от едва 8% в края на миналата година.
Трайната тенденция на недоверие се дължи на редица фактори, някои от които свързани с работата на 51-то НС – дълго проточил се избор на председател на парламента, забавен старт на същинската работа, късно формиране на комисиите.
Натрупват се и политически причини, включващи постоянната нестабилност и честите избори, липсата на консенсус и сътрудничество, корупционни скандали, спорното качество на дебатите и експертизата в различни области.
Скандалите, на които ставаме свидетели от парламентарната трибуна и кулоарите, също не допринасят за възвръщане на общественото доверие.
Както народът ни мъдро е казал, обаче" : кучетата си лаят, керванът си върви..така и депутатските заплати...
Колко гушат
Според действащия Правилник на НС възнаграждението на депутатите зависи от размера на средната заплата в обществения сектор и се актуализира на тримесечна база.
Данните на Националния статистически институт към края на март 2025 г. (на страницата на НСИ не са публикувани по-нови данни) показват, че тя е 2 379 лв.
Основното заплащане на народните представители възлиза на три пъти тази сума или 7 137 лева.
Това практически са средствата, които получава всеки депутат, независимо от ангажиментите му в парламента.
Към нея се добавят и ⅔-ти за разходи, свързани с тяхната дейност или 4 758 лв.
Предвидени са и средства за покриване на транспортните им разноски, квартирни и дневни пари, осигуряване на наем за жилище при необходимост, добавки за научна степен (така например за докторска степен добавката е в размер на 10% от основната заплата), както и по 1% за всяка година прослужено време.
Депутатите могат да участват в комисии, за които се предвижда допълнително възнаграждение в зависимост от функцията, която изпълняват в тях – 35% върху основната заплата или 2 498 лв. за председател на комисия, 25% или 1 784 лв. за заместник председател и 15% или 1 070 лв. за член.
Много народни представители заемат различни ръководни длъжности, които също водят до увеличение на заплатата им. Председателят на НС получава 55% над основното си възнаграждение – или още 3 925 лв., заместник-председателите на НС – 45% или по 3 212 лв.
Председателите на парламентарни групи също получават 35% допълнително заплащане – 2 498 лв. Всеки от тях може да участва и в до две парламентарни комисии, от които да получава допълнително възнаграждение като член или по още 15% – така средствата за участие в две комисии са в размер на още 2 140 лв. месечно.
Възвръщането на доверието в парламента е пряко свързано с усещането на обществото за представителността му и легитимността на вземаните от него решения. Работата на Народното събрание не зависи от формалното присъствие или отсъствие на депутатите и от тяхната дисциплина в и извън пленарната зала.
Въпреки това, последните изпращат ясно послание към гражданите – личните конфликти, междупартийните битки и популизмът често надделяват над аргументирания и експертен дебат и отговорността към избирателите.
По този начин страда законодателния процес и основната функция на парламента да бъде място за демократично вземане на решения.
Неизвинените отсъствия и тези, направени заради отстраняване от заседание, могат да доведат до финансови санкции за депутатите. Те представляват удръжки от месечното им възнаграждение в размер на съответната дневна ставка.
Отсъствията
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че всеки депутат е „длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които е избран”.
Ако по уважителни причини му се налага да отсъства от пленарно заседание или такова на комисия, „предварително уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната комисия.”
Отново в Правилника е разписано, че „всеки месец на интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за неоправданите отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии, подкомисиите, работните групи и от пленарни заседания.
Информацията се публикува не по-късно от 7 дни след приключване на месеца, за който се отнася.”
Така за периода януари-юни, 2025 г. отсъствията от пленарни заседания по неуважителни причини на депутатите са общо 158, а от заседания на комисии – само 9.
Публиката често става свидетел на почти празна пленарна зала по време на провеждания петъчен парламентарен контрол. Въпреки това няма достъп до информация, която да ни покаже колко и по какви причини са направени т. нар. „извинени” отсъствия на депутатите, тъй като режимът е само уведомителен.
Добра стъпка в посока повишаване прозрачността на работата на парламента би била публикуването на информация за оправданите отсъствия, както и изброяване на възможните основания за тях в Правилника на Народното събрание.
Присъствието на депутатите в зала или на заседания на комисиите е индикатор за тяхната ангажираност към работата на законодателния орган. Отсъствията им влияят директно върху формирането на кворум, без който парламентът не може да заседава и гласува.
За месеците януари-юни, 2025 г. най-много неоправдани отсъствия имат от групата на Продължаваме Промяната-Демократична България – 52, следвани от ДПС-Ново начало с 41. В следващата графика представяме данни за неоправданите отсъствия по парламентарни групи:
Дисциплинарни наказания
Цял раздел в Правилника на НС е отделен за парламентарното поведение на депутатите. В него е посочено, че народните представители трябва да зачитат авторитета на Народното събрание и да проявяват уважение към другите народни представители и външни лица, като не бива да се нарушава нормалното протичане на работата на парламента.
Тези текстове обаче, не пречат на депутатите да прекъсват изказващите се от трибуната, подвиквайки от място, да отправят лични нападки и пр., пречейки на дебатите по време на парламентарните заседания. Редица са грозните изказвания, на които публиката стана свидетел в последните месеци, включително и преди десет дни на парламентарен контрол.
Показателен пример в това отношение бяха дебатите в края на м. май, когато от трибуната на Народното събрание прозвучаха думи и обръщения като „фашисти, които искат варварско смазване на порива към знание“, „еничари, служещи на чужди господари“, „слуги на американското посолство и продажници”, предизвикали възмущение и други подобни реплики в залата от депутатите.
В пленарна зала станахме свидетели и на физическия сблъсък между заместник председателят на парламента и депутат от Възраждане Цончо Ганев и депутатът от ПП-ДБ Явор Божанков.
В кулоарите пък препирните и спречкванията също не са единични случаи. Сред скорошните такива бяха пререканията между Величие, Възраждане и МЕЧ, случили се след изказвания от трибуната за „пуделът на Пеевски с розовата вратовръзка” и призиви за бой. Повод за този скандал бе декларация на Величие, като Ивелин Михайлов бе репликиран от депутати от Възраждане, начело с председателя на партията.
Тук следва да посочим, че председателят на Народното събрание може да отправя напомняния, забележки и порицания към депутатите, за да поддържа реда, авторитета и конструктивния тон по време на заседанията.
Те трябва да се прилагат, когато народен представител нарушава Правилника, прекъсва изказвания, използва обидни или непристойни изрази или по друг начин пречи на нормалното протичане на заседанието. Председателят може да отнеме думата и да отстрани народен представител, но за не повече от три заседания.
На интернет страницата на Народното събрание се публикува информация за наложените дисциплинарни мерки на депутатите. В първите шест месеца от тази година най-много наказания са получили от парламентарната група на Възраждане – 16 забележки и 3 порицания, следвани от МЕЧ със 6 забележки. Най-много индивидуални наказания – 5 забележки и едно порицание, има лидерът на Възраждане.
*Източник: https://openparliament.net/
