Д жипът на президента Георги Първанов е бил уцелен на две места по време на атака срещу конвоя му в Кербала. Това разкри в Телеграфно подкастът топкомандосът Алекси Димитров, който е бил лична охрана на държавния глава по време на инфарктната визита.
Първанов беше в Ирак през април 2004 г. непосредствено след атентата в база „Индия“ на 27 декември 2003 г. При атаката терористи с камион-бомба се врязаха в укрепленията, последваха бойни действия и петима български рейнджъри паднаха убити. Следва вълна от желаещи да напуснат мисията, затова и Първанов решава да отиде там и да повдигне бойния дух. Няколко дни преди да кацне в Кербала е убит в засада Димитър Димитров.
Дупките
„След като взехме президента от американската база, която беше извън града, тръгнахме към нашата база. По пътя имаше поставени от сухопътни войски хора, които да охраняват трасето, по което ще минаваме, и да го охраняват от евентуална засада, както и да не бъде поставено импровизирано взривно устройство. Наближихме базата и в момента, в който малко преди да влезем, откриха огън по нас от съседните сгради“, така започва разказа си Алекси.
Автомобилът, в който се вози Първанов, е предоставен от втория по важност в Ирак американски кризисен политик Джон Бери, който също е охраняван от Алекси. „В първия автомобил бяха Иван Михайлов, който караше. Отзад беше президентът Георги Първанов. Двамата му охранители от НСО бяха с по един пистолет, нямаха дълго оръжие. Те, момчетата, като пристигнаха на място, казаха: „Ние сме придружители. Вие знаете каква е средата тук, каква е обстановката. Вие ще прецените какво трябва да направите. Ние сме до президента“, споделя Димитров. Другият човек до президента е бившият вече шеф на НСО ген. Димитър Владимиров. На въпрос каква е истината и уцелен ли е джипът на президента, той отговаря: „Истината е, че в джипа на Георги Първанов имаше две попадения. Едното беше точно където свършва задната врата. Другото беше под задния прозорец. Там към багажника всъщност. Там бяха попаденията. Преди това нямаше попадение по този джип“, категоричен е Алекси.
Возилото на президента е с най-висока степен на бронировка, в него има капсули кислород също, направено е да издържи атака с РПГ.
Пръст
Когато президентът слиза от колата, не трепва. Държи се хладнокръвно. „Това ми направи много, много сериозно впечатление. И после, след като ни събраха в столовата, имаше дискусия между него и между нас. Той имаше реч, която много повдигна духа на хората и доста от хората си оттеглиха рапортите за напускане“, разказва командосът. В знак на почит му подарява един от талисманите си – малка торбичка с пръст от четирите краища на България, обвити в родния трибагреник. „Не виждам нищо романтично в това, когато присъстваш на човек, който е ранен, да врещи, да хвърчи кръв навсякъде, да мирише на мускус, на пот и на фекалии с извинение. Не виждам нищо романтично в това. Нашият контингент е единственият, който след края на Втората световна е участвал в истинска война“, смята командосът.
Прицел
Много пъти са стреляли по Димитров. На въпрос дали той е убивал, отговаря положително, за да защити своя живот и този на бойните си другари. „Много е характерен звукът, когато мине дебалансиран куршум покрай главата ти. Чува се едно пляскане, защото той не лети в права посока. Той някъде е ударен преди това или някъде е рикошет от нещо. И другото, което виждате по филмите със свиренето, няма такова нещо. В момента, който удари стената, се чува плясък. Много характерен плясък“, казва той.
Има много рискови акции, като при повечето от тях получават отлични оценки от американските специални части, наричани ДЕЛТА. Една от тях е в замък, който е използван от терористи. „Когато ни беше спусната задачата, четирима човека само от тази група за ВИП охрана за специални операции, проявихме желание да участваме. Задачата е разузнаване на съседно селище. В това съседно селище имаше информация, че има голям брой оръжие. Ал Кайда взимаха основните си кадри от там като камикадзета, понеже хората бяха изключително бедни. И на този принцип работиха. Главата на семейството отива като камикадзе, взривява се някъде. И им дават пари. Децата ги вкарват в техния тип религиозни училища. Тоест крайни религиозни училища. И те вече, децата, стават камикадзета. Стават спящи в техни клетки на място. Които да бъдат активирани в даден момент. Там участвахме аз, Иван Михайлов, Геро Белята и Радо Шопа“, спомня си баретата.
САЩ
Българинът охранява и Джон Бери за определен период от време. „При него имаше двама охранители от тогавашната фирма Blackwater. Двамата бяха от „Делта“ и той беше помолил нашия командир Петко Лилов да му отпусне от неговата си охрана. Няколко човека. Петко ни прати нас четиримата, аз, Иван Михайлов, Шопа и Геро Белята. Още първия ден Джон Бери дойде при мен и ми каза, че има интервю в радио Хизбула. Погледнах на картите, видях, че там е червена зона и е абсолютно забранено да ходим там. Казах му, или тръгваме четиримата, или никой не тръгва. На прибиране, докато се придвижваме, от тълпата изскача едно хлапе и бута количка с шипове под първия автомобил, под бронирания автомобил на Джон Бери. Пукаме гума и в този момент изскачаме аз и Шопа и гледаме какво се случва. Почнаха да се подават хора докъдето ти стигне погледът - върху покривите с автомати, облечени в черно и готови да стрелят по нас. Но много, нещо много силно така ме изненада в следващия момент. Чу се глас „Ангария, Ангария“. Това значи България“, разказва Алекси. Успяват да се измъкнат и така спасяват живота на щатския дипломат.
Цялото интервю на Алекси Димитров гледайте в канала ни в YouTube Телеграфно подкастът.
Безпрецедентен акт
Специално го канят да работи в СОБТ
Алекси Димитров е поканен лично от бившия командир на СОБТ да отиде да работи в баретите. Това се случва, след като се прибира от Ирак. Малко време мисли и се съгласява. Изкарва много години сред антитерористите. „Бившият командир Узунов ме покани да служи в това поделение. Думите му бяха следните: „На мен ми трябват хора, които са воювали с терористи, за да могат да предадат своя опит на хората, които не са воювали. Почти веднага приех, понеже имахме информация, че може би ще се приеме постановление, според което отрядът да излиза на задгранични мисии“, казва Димитров. И до ден днешен обаче такова постановление не е прието и СОБТ работи само у нас.
Виктория Пенкова
