В покъртително състояние са повечето от минералните бани в България. Те тънат в мизерия и забрава. На места се бутат, за да се появят СПА хотели, предлагащи нощувки и обслужване на бомбастични цени. Това показа проверка на „Телеграф“. От 125 минерални бани, включени в първата национална дигитална карта на Българската асоциация за термално наследство, около 50 работят, а приблизително 75 не функционират. Данните са на неправителствена организация, тъй като държавен регистър на сградите все още няма. Това е на фона на факта, че България е на второ място в Европа по брой и дебит на минералните си находища. Тяхната температура е от 20 до 100 градуса, като повечето са между 30 и 60 градуса. Най-значимите 102 находища с разкрити в тях 500 водоизточника с доказани качества на водите са изключителна държавна собственост. 70 находища от тях са предоставени за управление и ползване от общините. 50 броя са публична общинска собственост. Минералните води в България се ползват чрез предоставяне на концесия или издаване на разрешително за водовземане от съответната Басейнова дирекция или кмет на община.
Загуби
В София от над 20 минерални извора ежедневно се губят милиони литри минерална вода. От извора на Централна баня изтичат около 1 млн. литра на ден. От над 550 проучени находища с около 1600 извора само малка част са предоставени на концесии за балнеолечение и бутилиране. Общият дебит на минералните води у нас е 4600 литра/секунда, от които по-голямата част не се потребява ефективно за енергийно-битови или лечебни цели. У нас геотермалният ресурс не се използва в максимален обем. В България 95% от ресурса се използват в балнеолечението, 3% в отоплението на отделни сгради и 2% в земеделието. В Румъния 90% от ресурса на геотермалните източници се потребява в градската отоплителна мрежа, в Турция - 38%.
Случаи
Най-показателният пример е с Централната минерална баня в София, която затвори за къпещите се от 1986 г. От 2015 г. в част от сградата се помещава Регионалният исторически музей. Кметът Васил Терзиев подписа с БАТН меморандум за възстановяване на ЦМБ като общински термален градски център. Обсъжда се функцията ѝ да се върне в частите на сградата, които музеят не ползва. През септември 2026 г. гражданска инициатива приключи подписка с искане за възстановяване на обществените балнеоложки функции на четири столични бани – Централната, Горна баня, Княжево и Овча купел. От Столичната община казаха за „Телеграф”, че през 2027 г. започва ремонт на сградата на банята в Горна баня, която все още не е прехвърлена за стопанисване от държавата на общината и стои затворена от 2006 г. Банята в Овча купел е реставрирана и се очаква да отвори врати през 2027 г., като неин оператор ще е общината. В сутерена и партера ще има рекреативен център с минерална вода, а на горните етажи - научен център, посочиха от Столичната община. В Княжево банята също е държавна собственост, на „СБР-НК“ ЕАД. Със свое решение от 2024 г. СОС възлага на кмета да предприеме действия за придобиването на имота и сградите на Княжевската минерална баня. В Кумарица предстои ремонт. Т.нар. малките бани в Требич, Гниляне, Горни Богров, Доброславци към момента не работят като бани. Уточняват се възможностите за тяхното използване.
Във Варна, която е богата на термални извори, не функционират баните от миналото. Тяхната функция днес е поета от модерни СПА и балнеологични комплекси. На територията на града и близките курорти Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци работят множество съвременни термални центрове.
На Офицерския плаж продължава да функционира денонощният топъл минерален басейн, познат на варненци като Топлата вода. Той се ползва целогодишно напълно безплатно и е една от атракциите за гостите на града.
Последната емблематична градска къпалня — баня „Гъбата“ — преустанови дейността си преди години и беше официално съборена през 2023 г., а сега на нейно място се издига огромна сграда.
Работещи
Има и работещи примери. Общинската „Момина баня“ в Хисаря отново приема посетители след ремонт за приблизително 3,8 млн. лв. Запазени са банските функции, добавени са модерни възможности за балнеология и отдих. А в родопското село Баните през октомври 2026 г. започна реставрация на старата Римска баня с проект за музей и презентационен център за 800 хил. евро. Столичната община може да се похвали с реставрираната баня в Банкя, която се стопанисва от „Софийски имоти“ ЕАД. Тя беше отворена за нов живот през октомври 2022 г. Друга работеща баня е тази в Панчарево, която се дава под наем.
В Бургас те са в историята
Елена Анастасова
Обществените бани на Бургас отдавна са останали в историята. В морския град са функционирали няколко големи къпални, които са закрити през 80-те години на миналия век, след като необходимостта от тях отпада. На мястото на най-старата баня на ул. „Ивайло“ в центъра на Бургас днес се издига частна жилищна кооперация. Другата популярна в миналото баня, известна с името „Любен Каравелов“, в зората на демокрацията се превърна във фитнес зала, а днес реновираната постройка е част от училищен корпус. „Новата баня“, която, както се подразбира от името, е била най-новата и модерна за времето си, е заменена с луксозен хотел.
До наши дни оцеляха единствено минералните бани в кв. Ветрен, които имаха и басейн. Те функционираха до преди 8 години в архаичния си вид, а днес са възродени в Демонстрационен аквацентър Акве Калиде. На практика функционират като малък дневен СПА център, който беше открит в настоящия си вид през 2022 г. Водата е слабо минерализирана, с обща минерализация 642 мг/л и с pH 9,73. Водата е термална, с температура при извора 41оС. При използване за външно балнеолечение и балнеопрофилактика действа благоприятно при дегенеративни и възпалителни ставни заболявания, заболявания на периферната нервна система, ортопедични и метаболитни заболявания. Повлиява също и опорно-двигателния апарат, мускулната система и кожата. Такса за посещение на центъра е 8€ за 1 час и 13€ до 3 часа. Входът за деца до 12 г. до 3 часа струва 8€, а карта за 5 бр. посещения - 52€.
Във Видинско няма нито една работеща
Ирена Данаилова
На територията на цялата Видинска област, която обхваща 11 общини, вече близо 25 години няма нито една работеща обществена баня. Всеки според възможностите е изградил в дома си собствена баня, показва проверка на „Телеграф”. Който няма възможност, особено за хората по селата - положението е тежко. Кофа с вода, бързовар и банята е готова. Зимата е още по-сложно, лятото - е рай. На двора подвижен душ, направен от голяма пластмасова туба, която е пълна с вода, стоплена от слънцето и вдигната на високо. Импровизираната баня е готова.
В исторически план и през миналия век в региона е имало изградени няколко съоръжения, но днес те отдавна не съществуват и сградите са сменили предназначението си.
Старата градска баня във Видин, която се е намирала в близост до крайдунавската градска градина, вече повече от 22 години е превърната в най-луксозния хотел в града. Тя е функционирала като градска баня десетилетия наред, но след промените е затворена, сградата е обявена за паметник на културата и впоследствие е преустроена и функционира като хотел.
Във Видин съществува още една баня с внушителна архитектура, но не е била захранена с минерална вода. Продадена е с решение на община Видин и сега е хотел.
В годините на социализма в града е била изградена още една обществена баня. След 1989 г. банята е затворена, части от сградата поетапно са приватизирани и преустроени и днес там се намират местната кабелна телевизия, автокъща и сервиз.
